Защо Страсбург беше определен за официално седалище на Европейския парламент? 

Решението от 1992 г. придаде официален характер на положение, което вече съществуваше по това време и което отразяваше компромисите, постигнати през годините.

Когато, няколко години след Втората световна война, през 1952 г. беше създадена Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), с която се установи съвместно управление на запасите от въглища и стомана на шест държави, включително Германия и Франция, нейните институции се установиха в Люксембург. Съветът на Европа (междуправителствен орган за правата на човека и културата на 47 държави, който също беше създаден непосредствено след Втората световна война), вече беше със седалище в Страсбург и предложи своята пленарна зала за заседания на „Общото събрание“ на ЕОВС , което впоследствие се превърна в Европейски парламент. Страсбург постепенно се превърна в основен дом на пленарните заседания на Парламента, макар че през 60-те и 70-те години на миналия век се провеждаха допълнителни заседания и в Люксембург.

След създаването на Европейската икономическа общност през 1958 г. голяма част от работата, извършвана от Европейската комисия и Съвета на министрите, се съсредоточи в Брюксел. Тъй като дейността на Парламента включва тясно наблюдение и взаимодействие с тези две институции, с течение на времето членовете на ЕП решиха да организират по-голяма част от своята работа в Брюксел. В началото на деветдесетте години настоящата схема на работа като цяло вече е оформена, като комисиите и политическите групи заседават в Брюксел, а основните пленарни заседания се провеждат в Страсбург. Голяма част от персонала на Парламента се намира в Люксембург.