Договорите и Европейският парламент
Първият договор, подписан през 1951 г., създава Парламентарната асамблея, която по-късно е преименувана на Европейски парламент. Предмет на първоначалния договор е шест държави, които по-рано са били в състояние на война, да работят заедно за постигането на общи цели. Следващите договори постигат съгласие за нови области, в които държавите да си сътрудничат, или са създадени за подобряване на работата на институциите на ЕС, тъй като броят на държавите-членки нараства от шест на 28. Например, политиката в областта на селското стопанство е въведена в Договора за създаване на ЕИО, а Договорът от Ница преобразува институционалната структура на ЕС.
Европейският парламент, Съветът, Комисията, Съдът и Европейската сметна палата упражняват своите правомощия в съответствие с Договорите. Комисията се счита за „пазител на Договорите”“. Когато се създава нов договор или се изменя съществуващ такъв, се свиква междуправителствена конференция (МПК), на която правителствата на държавите-членки се срещат. Парламентът бива консултиран и дава своето становище относно договора и начина, по който е оформен и съставен.
С всеки нов договор Парламентът придобива все повече демократични, законодателни и свързани с надзор правомощия. С Договора от Брюксел (подписан през 1975 г.) Парламентът придоби правото подробно да разглежда финансовите отчети на ЕС в края на всяка година и да преценява дали Комисията е използвала целесъобразно и разумно бюджета на ЕС. Новите допълнения, въведени с Единния европейски акт (Договорът е подписан през 1986 г.), гарантират, че оценката на Парламента е задължителна преди нова страна да може да се присъедини към ЕС. Договорът от Амстердам (подписан през 1997 г.) предостави на Парламента много по-силна позиция в съвместната законодателна процедура със Съвета в широк обхват от области, които са предмет на правото на ЕС (някои от тях са: защита на потребителите, възможност да се работи законно в друга страна, въпроси, свързани с околната среда).
Последният договор, Договорът от Лисабон, влезе в сила на 1 декември 2009 г.
Той укрепва ролята на Европейския парламент, предоставя на националните парламенти по-голяма отговорност при определяне посоката на европейската политика, а също така и правото на инициатива за гражданите на ЕС. Договорът от Лисабон засилва правомощията на Парламента като напълно признат съзаконодателен орган с по-големи бюджетни правомощия. Той също така предоставя на Парламента ключова роля при избора на председател на Европейската комисия.
Navigation menu
Ратифицирани Договори
Нератифицирани Договори
Мястото на Парламента във важни исторически събития
Каква роля е играл Европейският парламент през някои от най-важните моменти в историята на ЕС? Върнете се назад във времето и вижте развитието на събитията от гледна точка на Парламента: раждането на еврото (1998 г.), първият път когато разследванията на Парламента доведоха до падане на Европейската комисия (1999 г.), подписването на Хартата на основните права на Европейския съюз (2000 г.) и разширяването на ЕС с приемането на държавите от бившия комунистически блок (2004 и 2007 г.).Вижте истината без редакторска намеса на езика и чрез документите от тези отминали времена.