Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално глава 2, раздел 2 от него относно разпоредбите, свързани с общата политика за сигурност и отбрана,

–  като взе предвид Регламент (EС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на Европейския социален фонд плюс(1) (ЕСФ),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа(2),

–  като взе предвидпредложението на Комисията от 19 юли 2022 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки COM(2022)0349,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки(3),

–  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно създаването на Пакт относно гражданското измерение на ОПСО, приети от Съвета по външни работи на заседанието му от 19 ноември 2018 г.,

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира(4),

–  като взе предвид Решения (ОВППС) 2021/748(5), (ОВППС) 2021/749(6) и (ОВППС) 2021/750(7) от 6 май 2021 г. относно участието на Канада, Кралство Норвегия и Съединените американски щати в проект „Военна мобилност“ по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1143 на Съвета от 12 юли 2021 г. за военна мисия на Европейския съюз за обучение в Мозамбик (EUTM Mozambique)(8),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2022/638 на Съвета от 13 април 2022 г. за изменение на Решение 2014/486/ОВППС относно консултативна мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine)(9),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2022/1968 на Съвета от 17 октомври 2022 година относно военна мисия на Европейския съюз за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна (EUMAM Ukraine)(10),

–  като взе предвид Решение (ОВППС) 2022/1970 на Съвета от 17 октомври 2022 г. за изменение на Решение 2010/452/ОВППС относно Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Georgia)(11),

–  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 октомври 2021 г. и 24 – 25 март, 30 – 31 май и 23 – 24 юни 2022 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2022 г.,

–  като взе предвид Решение на Съвета (CFSP) 2022/2444 от 12 декември 2022 г. относно мисията на Европейския съюз за военно партньорство в Нигер (EUMPM Нигер)(12),

–  като взе предвид Решение на Съвета (CFSP) 2022/1970 от 17 октомври 2022 г.(13) за създаване на капацитет на ЕС за наблюдение в Армения и решението му от 19 декември 2022 г. за разполагане на преходен екип за подпомагане на планирането в Армения,

–  като взе предвид Версайската декларация, приета на неформалното заседание на държавните и правителствените ръководители на 11 март 2022 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 януари 2018 г. относно интегриран подход към външните конфликти и кризи и от 24 януари 2022 г. относно положението във връзка с европейската сигурност,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г., 18 май 2017 г., 17 юли 2017 г., 25 юни 2018 г., 17 юни 2019 г., 10 декември 2019 г., 17 юни 2020 г., 12 октомври 2020 г., 20 ноември 2020 г., 7 декември 2020 г. и 10 май 2021 г. относно общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2020 г. относно младежта във външната дейност,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 април 2021 г. относно обновено партньорство с държавите от южното съседство – нова програма за Средиземноморието,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 октомври 2021 г. относно Босна и Херцеговина и операция EUFOR Althea,

–  като взе предвид Заключенията на Съвета от 24 януари 2022 г. относно извеждането на стратегическото партньорство ООН – ЕС в областта на мироопазващите операции и управлението на кризи на следващото равнище: приоритети за 2022 – 2024 г.,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 февруари 2022 т. относно удължаването и засилването на прилагането на концепцията за координирано морско присъствие в Гвинейския залив,

–  като взе предвид Заключенията на Съвета от 23 май 2022 г. относно установяването на позицията на Европейския съюз в киберпространството,

–  като взе предвид заседанието на Съвета по външни работи от 16 май 2022 г. и заседанието на Съвета по външни работи с министрите на отбраната от 17 май 2022 г.,

–  като взе предвид глобалната стратегия, озаглавена „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, представена от заместник-председателя на Европейската комисия / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) на 28 юни 2016 г.,

–  като взе предвид „Стратегическия компас за сигурността и отбраната – За Европейски съюз, който защитава своите граждани, ценности и интереси и допринася за международния мир и сигурност“, одобрен от Съвета на 21 март 2022 г. и от Европейския съвет на 25 март 2022 г.,

–  като взе предвид пътната карта за изменението на климата и отбраната на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 6 ноември 2020 г. и резолюцията на Парламента от 7 юни 2022 г. относно тази пътна карта(14),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 6 март 2014 г., озаглавено „За отворено и сигурно общо морско пространство: елементи за изготвянето на стратегия на Европейския съюз за морска сигурност“ (JOIN(2014)0009),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2020 г. относно Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност (COM(2020)0605),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 февруари 2022 г. „Принос на Комисията към европейската отбрана“ (COM(2022)0060),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 февруари 2022 г., озаглавено „Пътна карта относно критичните технологии за сигурността и отбраната“ (COM(2022)0061),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 май 2022 г., озаглавено „Анализ на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия“ (JOIN(2022)0024),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 февруари 2021 г., озаглавено „План за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“ (COM(2021)0070),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2022 г., озаглавено „План за действие за военната мобилност 2.0“ (JOIN(2022)0048),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2022 г., озаглавено „Политика на ЕС в областта на киберотбраната“ (JOIN(2022)0049),

–  като взе предвид втората годишна работна програма на Европейския фонд за отбрана за 2022 г., приета от Комисията на 25 май 2022 г.,

–  като взе предвид Северноатлантическия договор,

–  като взе предвид декларацията от срещата на най-високо равнище в Мадрид, подписана от държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО, които участваха в срещата на Северноатлантическия съвет в Мадрид на 29 юни 2022 г.,

–  като взе предвид заявленията на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО, подадени съвместно на 18 май 2022 г., и подписването от съюзниците от НАТО на протоколите за присъединяване на Финландия и Швеция на 5 юли 2022 г.,

–  като взе предвид стратегическата концепция на НАТО за 2022 г., приета от държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО на срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид на 29 юни 2022 г.,

–  като взе предвид трите съвместни декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписани на 8 юли 2016 г., на 10 юли 2018 г. и на 10 януари 2023 г.,

–  като взе предвид общия набор от 74 предложения за прилагането на Съвместната декларация от Варшава, одобрен от Съвета на ЕС и от Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и на 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид седмия доклад от 20 юни 2022 г. за напредъка в прилагането на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и на 5 декември 2017 г.,

–  като взе предвид съответните доклади и препоръки, приети от Парламентарната асамблея на НАТО (ПА на НАТО),

–  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ „Към обновено трансатлантическо партньорство“ от 15 юни 2021 г.,

–  като взе предвид съвместното изявление на държавния секретар на Съединените американски щати и ЗП/ВП от 3 декември 2021 г. относно започването на диалога между ЕС и САЩ в областта на сигурността и отбраната, както и последващите заседания след този диалог,

–  като взе предвид необоснованата и непровокирана агресивна война на Русия срещу Украйна, незаконното нахлуване и анексиране от нея на Крим и Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка области на Украйна, както и окупацията на грузинските региони Абхазия и Южна Осетия и региона на Приднестровието на Република Молдова;

–  като взе предвид новите технологии като изкуствен интелект (ИИ), космически способности и квантова изчислителна техника, които представляват нови възможности за човечеството, но създават и нови предизвикателства в областта на отбранителната и външната политика и налагат необходимостта от ясна стратегия и консенсус между съюзниците,

–  като взе предвид Устава на ООН,

–  като взе предвид Хартата на ООН, по-специално нейният член 2.4, с който се забранява използването на сила, и член 51 относно присъщото право на индивидуална и колективна самоотбрана,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS),

–  като взе предвид резолюции 1325 (2000 г.), 1889 (2013 г.), 2122 (2013 г.), 2242 (2015 г.) и 2493 (2019 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността и резолюции 2250 (2015 г.), 2419 (2018 г.) и 2535 (2020 г.) относно младежта, мира и сигурността,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Кипър,

–  като взе предвид Заключителния акт от Хелзинки на конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи(15),

–  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно военната мобилност(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2019 г. относно изграждане на капацитет на ЕС за предотвратяване на конфликти и посредничество(17),

–  като взе предвид своята позиция от 26 ноември 2019 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и Директива 2008/118/ЕО относно общия режим на облагане с акциз по отношение на отбранителните дейности в рамките на Съюза(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2020 г. относно износа на оръжие: прилагане на Обща позиция 2008/944/ОВППС(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността („Директива за обществените поръчки“) и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2022 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2021 г.(23),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2022 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана – годишен доклад за 2021 г.(24),

–  като взе предвид своята резолюция от 1 март 2022 г. относно руската агресия срещу Украйна(25),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2022 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз(26),

–  като взе предвид своята резолюция от 7 април 2022 г. относно заключенията от заседанието на Европейския съвет от 24 – 25 март 2022 г., включително последните събития във връзка с войната срещу Украйна и санкциите на ЕС срещу Русия и тяхното прилагане(27),

–  като взе предвид своята препоръка от 8 юни 2022 г. до Съвета и ЗП/ВП относно външната политика и политиката на сигурност и отбрана на ЕС след руската агресивна война срещу Украйна(28),

–  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2022 г. относно сигурността в сферата на Източното партньорство и ролята на общата политика за сигурност и отбрана(29),

–  като взе предвид своята препоръка от 14 септември 2022 г. до Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно обновеното партньорство с държавите от южното съседство – нова програма за Средиземноморието,

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 декември 2022 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета създаване на Инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна за 2023 г. (макрофинансова помощ +)(30),

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0296/2022),

А.  като има предвид, че Европа е изправена пред най-сложното съчетание от военни и невоенни заплахи след края на Студената война, засилено от непровокираната, необоснована и незаконна агресивна война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че невоенните заплахи включват дезинформация, кибератаки, нападения над критична инфраструктура, убийства, актове на саботаж, икономически натиск, изнудване с храна и енергия, инструментализация на миграцията и подривно политическо влияние; като има предвид, че всяко умишлено нарушаване на активната европейска енергийна инфраструктура е неприемливо и следва да доведе до възможно най-решителен отговор; като има предвид, че руското нашествие в Украйна е атака срещу основания на правила международен ред; като има предвид, че тази агресивна война е атака срещу европейската структура на сигурност, изградена след Втората световна война и края на Студената война, в която Русия беше страна; като има предвид, че във войната си срещу Украйна и агресията си срещу Европа и Запада президентът Путин умишлено избра ескалация въз основа на инициативи като провеждането на фиктивни референдуми в окупираните украински територии, анексирането на териториите на Луганска, Донецка Херсонска и Запорожка области, частичната мобилизация на руските сили и повтарящите се и ескалиращи заплахи, включително заплахата за използване на ядрени оръжия; като има предвид, че указът на президента Владимир Путин от 21 септември 2022 г., с който се обявява частична мобилизация в Руската федерация, предизвика миграционен натиск от руснаци, бягащи от страната си през границите с Грузия, Казахстан и балтийските държави, но преди всичко с бруталната агресия срещу Украйна и геноцида, извършван срещу украинците, той донесе невъобразими страдания, довели до най-голямата вълна от бежанци след Втората световна война; като има предвид, че Украйна защитава не само своя суверенитет и териториална цялост, но и общите европейски ценности на демокрацията; като има предвид, че нямаше въведени строги и ефективни мерки за възпиране на руската агресия срещу Украйна; като има предвид, че Русия многократно е заплашвала Украйна, както и държавите – членки на НАТО и ЕС, с ядрена война;

Б.  като има предвид, че победата на Украйна е също така въпрос на доверие в ЕС и неговата политика за сигурност и отбрана;

В.  като има предвид, че в отговор на тези заплахи ЕС спешно трябва да повиши ефективността на своята външна политика, политика на сигурност и отбрана, за да защити своите интереси, ценности и граждани както в рамките на своите граници, така и извън тях, и преди всичко в съседните държави, да осигури мир, сигурност на хората, устойчиво развитие и демокрация и да подкрепи своите партньори; като има предвид, че стратегическият компас има за цел да предостави на ЕС необходимите стратегически насоки, реалистични и оперативни инструменти, за да може той да премине към съгласувана и надеждна отбранителна политика и да се превърне в ефективен и способен гарант на сигурността и решителен глобален фактор; като има предвид, че е налице нова неотложна необходимост от укрепване на способностите на ЕС за сигурност и отбрана, включително надграждане на безпрецедентната подкрепа за Украйна, най-вече чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, и осигуряване на взаимно допълване с НАТО; като има предвид, че хибридната агресия на Русия налага разработването на отбраната на свободна Европа по всеобхватен и многостранен начин, включващ всички критични области – от подобряването на традиционния военен капацитет до защитата на критичната гражданска инфраструктура, веригите на доставки и енергийните съоръжения, както и активна борба срещу дезинформацията и заплахите за киберсигурността; като има предвид, че агресията на Русия срещу Украйна подчерта недостатъчното инвестиране в сигурността и отбраната в много държави – членки на ЕС и НАТО; като има предвид, че НАТО разположи хиляди допълнителни сухоземни, въздушни и морски отбранителни сили по своя източен фланг; като има предвид, че НАТО помага за координиране на исканията за помощ от името на Украйна; като има предвид, че експлозията, увредила газопроводите „Северен поток“, беше целенасочено нападение срещу критичната инфраструктура на ЕС; като има предвид, че Беларус стана съучастник във войната на Русия срещу Украйна,

Г.  като има предвид, че на 12 декември 2022 г. Съветът по външни работи реши да увеличи общия финансов таван на Европейския механизъм за подкрепа на мира с 2 милиарда евро през 2023 г., с възможност за допълнително увеличение на по-късен етап;

Д.  като има предвид, че през декември 2022 г. Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по пакет за подкрепа в размер на 18 милиарда евро, които да бъдат прехвърлени на Украйна за подкрепа през 2023 г.;

Е.  като има предвид, че съгласно стратегическия компас e „нужен [...] по-силен и по-способен ЕС в областта на сигурността и отбраната, който да допринася положително за световната и трансатлантическата сигурност и да допълва НАТО – организацията, която за държавите, членуващи в нея, продължава да бъде основата на колективната им отбрана. Тези два аспекта вървят ръка за ръка“.

Ж.  като има предвид, че интегрираният подход на ЕС към външни конфликти и кризи предвижда съгласувано използване на различните капацитети на ЕС, в рамките на които неговата политика за сигурност и отбрана следва да допълва и да бъде допълвана от други граждански инструменти, за да допринесе за сигурността на хората и устойчивия мир в Европа и по-широкия свят;

З.  като има предвид, че Китайската народна република увеличи разходите си за отбрана през последното десетилетие с около 600% и използва военната си мощ, за да сплашва и заплашва своите съседи, най-вече Тайван, както неотдавна беше илюстрирано от военните маневри, последвали посещението на Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите на САЩ, в Тайван през август 2022 г., и като има предвид, че опасните военни действия и провокации на Китай продължават да се случват ежедневно; като има предвид, че Китайската народна република не заема ясна позиция срещу агресивната война на Русия срещу Украйна, която нарушава основни принципи на международното право; като има предвид, че руско-китайското военно сътрудничество бе значително засилено през 2022 г., както се вижда от множеството съвместни военни учения;

И.  като има предвид, че в края на декември 2022 г. Япония и Южна Корея, двама важни партньори на ЕС, подчертаха необходимостта от сътрудничество с ЕС в своите актуализирани стратегии за сигурност; като има предвид, че освен това Япония обяви удвояване на разходите за отбрана, които ще достигнат 2% от брутния вътрешен продукт (БВП); като има предвид, че както Япония, така и Южна Корея са изправени пред тройно предизвикателство по отношение на сигурността, произтичащо от заплахите, предизвикани от Русия, Китай и Северна Корея; като има предвид, че през 2022 г. Северна Корея проведе над 90 изпитвания на ракети, много повече от когато и да било, и че има слухове за 7-и ядрен опит, първия от 2017 г. насам, което сериозно би влошило регионалната и световната сигурност;

Й.  като има предвид, че източното съседство и Западните Балкани се нуждаят от мирни решения на конфликтите, от по-голяма стабилност и сигурност и от задълбочено взаимно сътрудничество; като има предвид, че сигурността в тези региони е неблагоприятно засегната от руското нашествие в Украйна;

К.  като има предвид, че Арктическият регион става все по-важен за геополитиката, икономическото развитие и транспорта, като в същото време е изправен пред предизвикателства, свързани с изменението на климата, милитаризацията и миграцията; като има предвид, че нарастващата военна активност и концентрацията на военни сили на Русия в Арктика са тревожни;

Л.  като има предвид, че влиянието на Русия в Африка се разви, по-специално поради разширяващия се отпечатък на групата „Вагнер“ на континента; като има предвид, че „Вагнер“ печели силно присъствие в държави като Мали и Централноафриканската република (ЦАР); като има предвид, че има сведения за извършени жестокости от групата „Вагнер“ в Украйна, Мали, Либия, Сирия и ЦАР; в Мали това се подсилва от неоказването на съдействие от страна на властите на западните партньори (включително военната мисия на Европейския съюз в подкрепа на обучението на въоръжените сили (EUTM) в Мали), регионалните организации и Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Мали (MINUSMA);

М.  като има предвид, че фрагментираността на промишлеността между различните държави по отношение на разработването и възлагането на обществени поръчки за европейски военни способности струва между 25 милиарда евро и 100 милиарда евро всяка година и оказва значително въздействие върху цялостната конкурентоспособност на сектора на отбраната; като има предвид, че държавите членки са закупили едва около 11% от общото си оборудване съвместно през 2020 г. и 8% през 2021 г. въпреки съфинансирането чрез финансирани от бюджета програми на ЕС, като например Подготвителното действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната (PADR) и Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP), и въпреки ангажимента си да достигнат 35% съвместни обществени поръчки в областта на отбраната; като има предвид, че от 1999 г. до 2021 г. комбинираните разходи на ЕС за отбрана са се увеличили с 20% в сравнение с 66% в САЩ, 292% в Русия и 592% в Китай; като има предвид, че държавите членки се споразумяха за повече и по-ефективни разходи за отбрана, които следва да бъдат насочени предимно към инициативи за сътрудничество и да бъдат приведени в съответствие с ангажиментите за разходи за отбрана на членовете на НАТО в ЕС; като има предвид, че ЕС трябва допълнително да насърчи научните изследвания, технологичното развитие и иновациите в областта на сигурността и отбраната; като има предвид, че амбицията на ЕС да се превърне в способен фактор в областта на сигурността датира отпреди над 20 години, докато резултатите по отношение на способностите, оперативната съвместимост и рентабилното сътрудничество остават донякъде ограничени въпреки създаването на различни структури и процеси, като Европейската агенция по отбраната, Плана за развитие на способностите, Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), Способностите за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) и Координирания годишен преглед на отбраната (КГПО); като има предвид, че от 2017 г. насам са стартирани общо 61 проекта по ПСС, без никой от тях да е постигнал осезаеми резултати; като има предвид, че Комисията и ЕСВД предложиха създаването на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки (АУЕОПСОП), краткосрочен инструмент на ЕС, насочен към стимулиране на съвместни обществени поръчки за посрещане на нашите най-критични нужди; като има предвид, че това ще бъде подкрепено с 500 милиона евро от бюджета на ЕС в допълнение към собствените инвестиции на държавите членки; като има предвид, че през 2023 г., след финализирането на АУЕОПСОП, се очаква Комисията да представи регламент за създаване на Европейска инвестиционна програма в областта на отбраната (ЕИПО), определяща условия, съгласно които държавите членки да възлагат съвместно обществени поръчки, като същевременно се възползват от освобождаване от ДДС и финансова подкрепа от ЕС; като има предвид, че политиката в областта на отбраната продължава да бъде една от ключовите компетентности на държавите членки;

Н.  като има предвид, че в рамките на ОПСО понастоящем се провеждат 12 граждански мисии и осем военни операции, като около 5 000 души персонал са разположени на три континента; като има предвид, че само три от тях са операции с изпълнителен мандат (Atalanta, военната операция на Европейския съюз в Средиземноморието IRINI (EU NAVFOR MED IRINI), EUFOR Althea); като има предвид, че мисиите и операциите по ОПСО страдат от бавен процес на вземане на решения и прекомерно микроуправление от страна на Съвета, засилено от недостатъчна координация между дейностите по обучение и предоставянето на военно оборудване на партньорите; като има предвид, че общият брой на персонала, разположен от държавите членки, постоянно намалява през последните години и че мисиите и операциите постоянно страдат от това, че държавите членки не изпълняват своите ангажименти за осигуряване на достатъчен военен или цивилен персонал; като има предвид, че подобни оперативни неуспехи възпрепятстват цялостната ефективност на мисиите и операциите по линия на ОПСО; като има предвид, че мисиите и операциите по линия на ОПСО значително укрепват устойчивостта и стабилността на съседните на ЕС държави; като има предвид, че Гражданският пакт в областта на ОПСО е ключовият инструмент за укрепване на гражданското измерение на ОПСО; като има предвид, че мисиите и операциите на ЕС по линия на ОПСО често стават цел на хибридни заплахи, включително дезинформация, които излагат на риск тяхната ефективност при стабилизиране на държавата, в която са разположени, и вместо това засилват вече съществуващата нестабилност, от която единствените бенефициенти са злонамерени трети държави; като има предвид, че EUFOR Althea има за цел да гарантира прилагането на Дейтънските споразумения, договорени през 199г., и все още играе ключова роля за сигурността и стабилността на Босна и Херцеговина и региона; като има предвид, че мандатът на EUFOR Althea беше удължен с още една година от Съвета за сигурност на ООН; като има предвид, че продължаването на EUFOR ALTHEA е в най-добрия интерес на Босна и Херцеговина и региона; като има предвид, че Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Либия и EU NAVFOR MED IRINI допринасят за устойчив мир, сигурност и стабилност чрез прилагане на оръжейното ембарго, наложено на Либия от Съвета за сигурност на ООН, и за борба с незаконните оръжия и трафика на хора;

О.  като има предвид, че конфликтите засягат непропорционално жените и момичетата и наред с другото, увеличават насилието, основано на пола, както се вижда и от необоснованата агресивна война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че участието на жените в мироопазващите и военните операции следва да се насърчава и засилва; като има предвид, че жените представляват 24% от участниците в граждански мисии по линия на ОПСО и едва 5% във военни мисии и 6% във военни операции(31); като има предвид, че предвид значението на равенството между половете и приноса на жените за мирните процеси, включването на перспективата за равенство между половете в политиката на ЕС за сигурност и отбрана е от съществено значение;

П.  като има предвид, че партньорствата в областта на сигурността и отбраната, както и устойчивото сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, са основни инструменти в подкрепа на амбицията на ЕС да бъде глобален фактор; като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и НАТО и други партньорства, като например с ООН, ОССЕ, САЩ, Обединеното кралство, Канада, Норвегия, Украйна, Грузия, страните от Западните Балкани, Япония, Австралия, както и Африканския съюз и някои африкански държави, представляват неразделна част от ОПСО;

Р.  като има предвид, че културното наследство има универсално измерение като свидетелство за историята, неделимо от идентичността на народите, което международната общност трябва да защитава и съхранява за бъдещите поколения; като има предвид, че културното многообразие играе важна роля за насърчаването на предотвратяването на конфликти, помирението и борбата срещу екстремизма;

С.  като има предвид, че данните и новите технологии, като например изкуствения интелект, стават все по-важни за поддържането на военната конкурентоспособност и се използват за разработването на нови или подобрени военни способности, като например управлявани от изкуствен интелект кибероръжия, дронове и автономни или полуавтономни оръжия и превозни средства и инструменти за разузнаване и ситуационна осведоменост, като всички те имат трансформиращ ефект върху военните операции и стратегии;

Т.  като има предвид, че активната роля на Парламента в оформянето на политиките на ОПСО укрепва демократичните основи на ЕС; като има предвид, че Парламентът може законно да упражнява политически контрол и надзор над изпълнителната власт на равнището на ЕС; като има предвид, че липсват официални правомощия за контрол по отношение на ЕМПМ и ЕФО; като има предвид, че дипломацията на Парламента е доказано и допълващо средство за подобряване на стратегическата комуникация, както и на видимостта и ефективността на мисиите и операциите по линия на ОПСО;

Използване на импулса за укрепване на ОПСО

1.  изтъква драматичното влошаване на състоянието на европейската сигурност, причинено от необоснованата, непровокирана и незаконна военна агресия на Русия срещу Украйна; подчертава, че това положение налага ЕС да увеличи стратегическата си автономия и съвместните си усилия за постигане на необходимия капацитет за отбрана и да покаже по-голяма готовност да продължи да действа единно, за да гарантира сигурността, очаквана от гражданите на ЕС;

2.  подчертава безпрецедентния и единен отговор на ЕС на войната на Русия срещу Украйна, включително предоставянето на военно оборудване чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира; продължава да бъде ангажиран с подкрепата на Украйна за защитата на нейната териториална цялост, суверенитет и европейските ценности; призовава ЕС да увеличи и ускори усилията си и да предостави на Украйна цялата необходима финансова, хуманитарна и военна помощ и оборудване, включително смъртоносно оборудване, и по-специално тежко въоръжение, включително танкове „Леопард“ и модерни системи за въздушна отбрана, необходими за спечелването на тази война; горещо приветства решението на Съвета да създаде, след предходен призив от страна на Парламента, мисия за военна помощ в подкрепа на Украйна (EUMAM Ukraine), насочена към укрепване на военните способности на украинските въоръжени сили за ефективно провеждане на военни операции, за да се даде възможност на Украйна да защитава териториалната си цялост в рамките на международно признатите си граници, да упражнява ефективно суверенитета си и да защитава цивилното население; призовава държавите членки да ускорят военната си помощ за Украйна, по-специално предоставянето на оръжия в отговор на ясно определени потребности; във връзка с това призовава германския канцлер Шолц да инициира европейски консорциум от съответните европейски държави, за да достави без по-нататъшно забавяне на Украйна 2 основни бойни танкове; призовава ЕС и неговите държави членки да помогнат на Украйна да засили способностите си за възобновяване на своите сили и за ефективно провеждане на операции с цел да се помогне на страната да възстанови териториалната си цялост и да упражнява ефективно своя суверенитет, да защитава гражданското население и да възпира и да реагира на военни офанзиви от страна на Русия; призовава за налагане на допълнителни санкции срещу физически лица, образувания и органи, отговорни за различните престъпления, извършени срещу Украйна;

3.  подчертава необходимостта от солидарност между държавите членки, особено с онези, чието географско положение ги излага пряко на различни непосредствени заплахи и предизвикателства по суша, море и въздух; напълно подкрепя усилията за задействане на член 42, параграф 7 в това отношение;

4.  осъжда по възможно най-категоричен начин незаконното анексиране от Русия на Крим и четирите украински области – Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска, и осъжда заплахите на Русия за използване на ядрени оръжия; подчертава, че засилването на рестриктивните мерки срещу Русия остава един от ключовите елементи в инструментариума на ЕС за противодействие на руската военна агресия срещу Украйна; приветства деветия пакет от рестриктивни мерки на Комисията в отговор на незаконните референдуми, организирани в украинските области, мобилизацията на руски наборни войници и заплахата от страна на Путин да използва ядрено оръжие и приветства подготовката на деветия пакет; подчертава, че безнаказаността, последвала руското нахлуване в Грузия през 2008 г. е един от факторите, довели до агресивната война на Русия срещу Украйна;

5.  настоятелно призовава ЕС и държавите членки значително да намалят разликата между „обещаната“ и „предоставената“ военна помощ за Украйна; призовава ги да преодолеят политическите затруднения, които възпрепятстват доставянето на Украйна на ракети с далечен обсег на действие, танкове и бронирани превозни средства в достатъчни количества, за да подкрепят стартирането на засилена контра офанзива; призовава ЕС и неговите партньори, в сътрудничество с Украйна, да започнат средносрочно и дългосрочно планиране за оценка на възможното развитие на бойното поле и за предвиждане на потенциалното търсене на оръжия и боеприпаси, както и на посоката и обхвата на потенциалната помощ;

6.  горещо приветства продължаването на важната военна подкрепа за укрепване на въздушната отбрана и пехотните способности на Украйна; призовава членовете на ЕС и НАТО да увеличат военната си помощ, по-специално чрез предоставяне на необходимото тежко оръжие;

7.  изразява дълбоко възмущение от това, че няколко украински атомни електроцентрали бяха нападнати и окупирани и станаха обект на многократни враждебни действия, откакто Русия започна своята незаконна агресивна война срещу Украйна; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че руските сили продължават да окупират Запорожката атомна електроцентрала, която е най-голямата атомна електроцентрала в Европа, и това, че нейните служители, някои от които са временно отвлечени, работят под постоянния натиск на окупационните сили; изразява също така загриженост относно факта, че електрозахранването на електроцентралата беше многократно прекъсвано поради сраженията във и около централата, което сериозно увеличава риска от ядрена катастрофа; изисква незабавното изтегляне на руския военен персонал от територията на и около Запорожката атомна електроцентрала, както и създаването на демилитаризирана зона около централата, като признава, че сраженията около централата биха могли да доведат до значително бедствие с невъобразими последици; настоятелно призовава ЕС да помогне на Международната агенция за атомна енергия и други организации да приложат незабавно необходимите мерки за ядрена безопасност; призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават пълната забрана на военните нападения срещу или от ядрени инсталации, без изключение, съгласно международното право;

8.  призовава ЕС и държавите членки да обмислят решения за укрепване на съоръженията за поддръжка, обслужване и ремонт, така че да се увеличи повторното снабдяване с ремонтирано военно оборудване от държавите партньори;

9.  приветства новите инициативи на ЕС за укрепване на европейската сигурност и отбрана, както и на способностите на държавите – членки на ЕС, по-специално Версайската декларация, стратегическия компас и съвместното съобщение относно недостига на инвестиции в отбраната; приветства предложението на Комисията за регламент за стимулиране на съвместното възлагане на обществени поръчки (АУЕОПСОП), като същевременно подчертава необходимостта от разпределянето на бюджетни средства, по-специално посредством държавите членки и увеличението на техните военни бюджети; подчертава, че следва да бъде проучено увеличаване на ролята и отговорностите на EDA по отношение на бъдещите проекти за съвместно възлагане на обществени поръчки; призовава за по-голяма амбиция по отношение на разходите на държавите членки за инвестиции в отбраната и за съвместно възлагане на обществени поръчки; приветства обявеното от Комисията представяне на Регламента за европейската инвестиционна програма в областта на отбраната (ЕИПО) след финализирането на АУЕОПСОП през 2023 г., чийто бюджет също следва да бъде значително увеличен; изтъква, че това представлява сериозна стъпка към изграждането на Европейски съюз за отбрана; призовава за увеличаване на възможностите за финансиране на европейската отбранителна промишленост, при условие че те се инвестират в съвместни проекти и генерират добавена стойност; приветства Стратегическата инициатива за европейска сигурност (SESI) на Европейската инвестиционна банка, обявена на 10 март 2022 г., която има за цел да мобилизира инвестиции в размер на 6 милиарда евро в подкрепа на европейските системи за сигурност и отбрана с двойна употреба, и насърчава банката да проучи всички възможности за финансиране на съвместни проекти на европейската отбранителна промишленост, включително чрез преразглеждане на своите правила; призовава за отпускане на подходящ бюджет за всички европейски инструменти за отбрана, по-специално Европейския фонд за отбрана, Военната мобилност, бъдещата АУЕОПСОП и ЕИПО, и във връзка с това призовава за подходящ бюджет за всички европейски инструменти за отбрана; подчертава целта на НАТО от 2%, потвърдена отново на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през септември 2014 г., и приветства факта, че напоследък повечето държави от ЕС – членки на НАТО, са преминали към тази цел, която следва да се разглежда като минимална цел, но въпреки най-големите заплахи за сигурността от десетилетия насам, е постигната досега само от няколко държави в Европа – най-вече разположените на източната граница; подчертава обаче, че предвид настоящото равнище на предизвикателствата ще бъдат необходими допълнителни инвестиции в сектора на отбраната;

10.  приветства новата амбиция в стратегическия компас за предоставяне на визия, обща стратегическа култура за отбрана и инструменти на Съюза, за да бъде ефективен гарант на сигурността, както и за да укрепи сигурността и отбраната на ЕС чрез увеличаване на устойчивостта на ЕС и чрез повишаване на способността и реактивността му, така че да може да действа бързо, за да защитава нашите интереси, принципи и ценности и да защитава ЕС и неговите граждани; приветства твърдия ангажимент в стратегическия компас за насърчаване и утвърждаване на сигурността на хората чрез ОПСО; припомня, че стратегическият компас трябва да бъде динамичен процес, който трябва да се актуализира и адаптира редовно въз основа на общия анализ на заплахите; счита стратегическия компас за важен импулс, който може да даде необходимия тласък към истински Европейски съюз за отбрана, изграден върху интегриран подход на ЕС и който дава възможност на ЕС да действа като опитен участник в сферата на сигурността и надежден партньор; призовава за навременно и оперативно изпълнение на приблизително 80-те конкретни действия и за редовното им актуализиране заедно с анализа на ЕС на заплахите; подчертава, че този общ анализ на заплахите ще укрепи стратегическата култура на ЕС и ще предостави насоки за приоритизиране на целите на политиката и за извършване на необходимите корекции в областта на сигурността и отбраната; приветства поставянето на специален акцент в стратегическия компас върху партньорите от Източна Европа и призовава ЕС да подсили сътрудничеството в областта на сигурността с Украйна, Грузия и Република Молдова, по-специално в области като киберсигурността и борбата с хибридните заплахи и с дезинформацията; отбелязва, че отговорът на новите предизвикателства, свързани с външната сигурност на ЕС и на неговите държави членки, се състои преди всичко в утвърждаване и прилагане на място на капацитета, който ще даде възможност за по-добро оценяване на кризисните ситуации, за по-бързо вземане решения и по-категорични действия; призовава за трайна политическа воля на всички държави членки и институции на ЕС в този процес, за да се гарантира, че Съюзът е подготвен да се изправи пред широк набор от военни и невоенни заплахи; отново призовава за по-задълбочено сътрудничество с международни организации, като например, но не само, ООН, Африканския съюз и неговите мироопазващи мисии в съвместни зони, както и ОССЕ в областта на сигурността; призовава ЕСВД редовно и подробно да докладва на подкомисията по сигурност и отбрана относно прилагането на стратегическия компас; подчертава важността на съдържателното участие на гражданското общество във формулирането на ОПСО;

11.  горещо приветства пакета за подкрепа в размер на 18 милиарда евро, договорен от ЕС през декември 2022 г., и го разглежда като доказателство за непоколебимата подкрепа за Украйна от страна на ЕС и неговите държави членки и за мощно доказателство, че тази подкрепа ще продължи, докато е необходима;

12.  приветства значителното използване на Европейския механизъм за подкрепа на мира през 2022 г. за подкрепа на партньорите при предотвратяването на конфликти, опазването на мира и укрепването на международната сигурност и стабилност; призовава държавите членки да увеличат бюджета на Европейския механизъм за подкрепа на мира, за да може ЕС да укрепи способностите за устойчивост и отбрана на Украйна, Република Молдова и Грузия; припомня необходимостта от военна помощ и доставки на оръжие по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира с цел посрещане на увеличаващите оперативни изисквания на украинските въоръжени сили, като същевременно изцяло се зачита Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, международното право в областта на правата на човека и хуманитарното право, и се осигуряват подходяща прозрачност и отчетност;

13.  призовава ЕС да подкрепи принципите на Пакта за сигурност от Киев като незабавно временно решение за сигурността на Украйна;

14.  приветства решението на Съвета от декември 2022 г. за увеличаване на бюджета на Европейския механизъм за подкрепа на мира и призовава за бързото му изпълнение, но подчертава, че това увеличение вероятно няма да е достатъчно, и поради това отново изтъква необходимостта от допълнително увеличаване на тавана на Европейския механизъм за подкрепа на мира и от създаване на отделен пакет за Европейския механизъм за подкрепа на мира за Украйна, който да гарантира адекватна подкрепа за страната; подчертава необходимостта да се осигури приемственост с подкрепата, предоставяна на африканските партньори, като се има предвид броят на кризите, пред които е изправен континентът, и да не се пренебрегват други приоритетни региони, включително непосредственото ни съседство; призовава за значително увеличаване на всички аспекти на военната подкрепа, включително обучение и обмен на информация с други особено уязвими държави като Република Молдова, Грузия и държавите от Западните Балкани; призовава цялата подкрепа по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира за предоставяне на оборудване да допринася и за укрепването на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) и, когато това е целесъобразно с оглед на европейския суверенитет, да се извършва в координация с всички европейски партньори, в това число НАТО, за да се повиши ефективността и да се избегне ненужно дублиране; посочва, че Европейският механизъм за подкрепа на мира функционира и като възможност за финансиране на общите разходи на военните операции в рамките на ОПСО; изразява съгласие със стратегическия компас, че обхватът на общите разходи може да бъде разширен, за да се осигури възможност за по-широко използване на Европейския механизъм за подкрепа на мира и да се стимулира сформирането на сили за военни мисии и операции по линия на ОПСО; призовава за ефективна оценка на прилагането на мерките за подпомагане по линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира и на тяхното въздействие върху динамиката на конфликтите в държавите партньори;

15.  изтъква значението на ПСС за подобряването на отбранителните способности на ЕС; изразява съжаление относно факта, че държавите членки все още не използват пълноценно рамката на ПСС и че напредъкът в областта на изпълнението все още е далеч от очакванията; призовава ЗП/ВП и държавите членки да извършат задълбочен преглед на резултатите от проектите по линия на ПСС и техните перспективи, който следва също така да включва възможността за сливане, прегрупиране и дори приключване на проекти, при които липсва достатъчен напредък, и пренасочване на усилията към малък брой приоритетни проекти, предназначени да доведат до конкретни действия, както е посочено в стратегическия компас; изразява дълбоко съжаление, че Парламентът не е в положение да упражнява подходящ контрол върху проектите по линия на ПСС;

16.  приветства значението на ситуационната осведоменост и стратегическото прогнозиране, които са в основата на разузнавателния капацитет в рамките на стратегическия компас; подчертава значението на точните и навременни разузнавателни данни за ефективното вземане на решения в ЕС и управлението на кризи, както и необходимостта от значително засилване на обмена на разузнавателни данни и сътрудничеството между държавите членки, включително на равнището на Съюза, и с единомислещи партньори; призовава за създаването, когато е необходимо, на разузнавателни звена в мисиите и операциите по линия на ОПСО, които да предоставят информация на Център на ЕС за анализ на информация (INTCEN), ВСЕС, MPCC и CPCC; призовава всички мисии и операции по линия на ОПСО да засилят своето сътрудничество и обмен на информация с INTCEN, ВСЕС, MPCC и CPCC; подчертава значението на сигурните комуникации за надеждното разузнаване; призовава за непрекъснат поток на разузнавателни данни от държавите членки към ЕС относно проблеми на външните работи и сигурността, които възникват извън Съюза; призовава за укрепване на INTCEN на ЕС и на Центъра на ЕСВД за реакция при кризи чрез увеличаване на неговите ресурси и капацитет с цел държавите членки да обменят разузнавателна информация по безопасен начин, да формулират обща стратегическа култура и да предоставят стратегическа информация за по-добро предвиждане и реагиране на кризи в рамките на ЕС и извън него; отбелязва важната работа, извършена от Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN), и подчертава, че ЕС трябва да разполага с подходящи ресурси в областта на космическите изображения и събирането на разузнавателни данни, по-специално с цел предоставяне на спътникови изображения с висока разделителна способност в подкрепа на мисиите и операциите по линия на ОПСО;

17.  подчертава необходимостта от значително засилване на фокуса на цялото общество върху издръжливостта и ответните действия срещу хибридните заплахи; призовава действащите инструменти на Съюза да бъдат приведени в действие, така че да могат да допринасят по-ефективно за предотвратяването и борбата с хибридните заплахи; приветства съвместното съобщение относно политиката за кибернетична отбрана на ЕС и решението за разработване на инструментариум на ЕС срещу хибридните заплахи за координиран отговор на хибридните кампании; призовава ЕС и неговите държави членки да подобрят своите способности за идентифициране на хибридните заплахи; подчертава необходимостта от по-нататъшното развитие на политиката и способностите на ЕС в областта на киберотбраната, включително създаването на екипи за бързо реагиране при кибератаки; подчертава необходимостта от борба с враждебната дезинформация и пропаганда; подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на активите, помещенията и дейностите на ЕСВД в чужбина и на безопасността на служителите на ЕС, делегирани в недемократични държави с репресивни режими; отново изтъква спешната необходимост от развиване на способностите им за стратегическа комуникация, включително сигурни комуникационни системи и капацитет за бързо реагиране; подчертава необходимостта от оказване на съдействие, в тясно сътрудничество с НАТО, на държавите партньори от Западните Балкани и Източното партньорство да се борят ефективно с кибератаките и хибридната война; подчертава, че за да се пребори с нарастващите заплахи и с нарастващия брой антиевропейски послания от трети държави, ЕС трябва да увеличи усилията си за предоставяне на подкрепа, обучение и изграждане на капацитет с единомислещи държави партньори;

18.  призовава за допълнителна подкрепа при обучението и изграждането на капацитет в областта на управлението на границите и на управлението на кризи за държавите, засегнати от значителни миграционни потоци, включително държавите, изправени пред приток на руски граждани, бягащи от Руската федерация след мобилизирането, при пълно зачитане на техните основни права, особено за държавите членки и държавите със съществуващи мисии или операции по линия на ОПСО, намиращи се на тяхна територия; подчертава, че устойчивостта в цифровата ера зависи и от намаляването на зависимостта от суровини от изключителна важност, като например редкоземните метали, важни компоненти като чиповете и изключително важни технологии, като например дроновете и автоматично управляваното военно оборудване; подчертава, че полуавтоматични и автоматично управляеми дронове се използват все повече както във военни операции, така и при поддръжката и сигурността на инсталации от критичната инфраструктура; изразява дълбока загриженост във връзка с тяхното доставяне и злонамереното им използване;

19.  подчертава, че зависимостта от тоталитарни и авторитарни режими в изключително важни сектори, включително енергетиката, представлява сериозен риск за сигурността на ЕС; призовава ЕС да даде приоритет на намаляването на тази зависимост и да работи с нашите демократични съюзници, за да гарантира сигурни и устойчиви вериги на доставки; отбелязва необходимостта от всеобхватна оценка и действия за обезпечаване на нефтопроводите и газопроводите, кабелите и други активи на стратегическата инфраструктура в морски води; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат решителни действия на енергийния пазар на ЕС, за да гарантират стабилни енергийни доставки;

20.  подчертава необходимостта от осигуряване на сигурност и защита от саботаж и външна намеса на критични европейски инфраструктури и вериги на доставки, като например тези в енергетиката, електроенергията, комуникациите, транспорта или промишлените сектори и от прилагане на системи за ефективен мониторинг и наблюдение; осъжда предполагаемия саботаж на газопроводите „Северен поток“ в Балтийско море и призовава за задълбочено разследване и пропорционален отговор; подчертава значението на включването на защитата на подморската инфраструктура, като например тръбопроводи и оптични кабели, като приоритет;

21.  приветства пътната карта за изменението на климата и отбраната, в която изменението на климата се признава като „мултипликатор на заплахите, който засяга основно нашата дългосрочна сигурност“ и се определят конкретни действия за справяне с все по-важната връзка между климата и сигурността; препоръчва при планирането и изпълнението на мисиите и операциите по линия на ОПСО да се вземат предвид последиците от изменението на климата; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в „зелена“ отбрана, по-специално чрез заделяне на по-голям дял от военните иновации и иновациите в областта на двойната технология за въглеродно неутрални горива и задвижващи системи за военни въздухоплавателни средства, кораби и други превозни средства; подчертава, че външната дейност на ЕС и въоръжените сили на държавите членки следва да работят за намаляване на техния въглероден отпечатък, за да смекчат въздействието си върху изменението на климата и околната среда; подновява призива си към ЕС да възприеме още при проектирането на съответните фондове на ЕС подход, включващ нисък енергиен, въглероден и екологичен отпечатък;

22.  отбелязва нововъзникващите предизвикателства в областта на сигурността в Арктика, породени от променящата се среда, засилващата се милитаризация и нарастващия геополитически интерес в региона; подчертава необходимостта от включване на политиката на ЕС за Арктика в ОПСО; подчертава, че ЕС трябва да се ангажира с ефективно сътрудничество с НАТО, включително сътрудничество в областта на ситуационната осведоменост; подчертава, че Арктика трябва да остане зона на мирно сътрудничество, като същевременно се вземат предвид новите реалности в областта на сигурността, произтичащи от руската агресивна война срещу Украйна, и предупреждава да не се увеличава милитаризацията на региона; насърчава държавите–членки на ЕС да използват ПСС като платформа за насърчаване на засилено обучение и тренировки за търсене и спасяване в Арктика, както и по-добро управление на кризи при екологични катастрофи, като например нефтени разливи;

23.  подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на ролята на ЕС като световен доставчик на морска сигурност; приветства преразглеждането на стратегията на ЕС за морска сигурност и подчертава, че е необходимо преразгледаната стратегия да бъде приведена в съответствие със стратегическия компас и да отразява новите възможности и предизвикателства; счита, че подобни прегледи следва да се извършват и за други политики на ЕС, и поради това приветства предстоящото съобщение относно космическото пространство и ОПСО, което се очаква в началото на 2023 г.; подчертава, че като се има предвид нарастващото геополитическо напрежение по море, ЕС трябва да гарантира свободата на корабоплаването и да гарантира, че външните му морски граници се наблюдават ефективно с цел предотвратяване на незаконни дейности; призовава държавите членки да засилят своите военноморски способности с цел подобряване на присъствието и видимостта на ЕС в морския сектор;

24.  признава значението на координираното морско присъствие (КМП) като ключов инструмент за укрепване на ангажиментите на ЕС в областта на морската сигурност в целия свят; подчертава приноса на пилотния КМП в Гвинейския залив за намаляване на инцидентите, свързани с морската сигурност, и приветства удължаването му до 2024 г.; приветства разширяването на КМП в северозападната част на Индийския океан; подчертава значението на тясното сътрудничество и допълващите действия с другите операции по линия на ОПСО в региона, включително, наред с другото, операция EUNAVFOR Atalanta; подкрепя ценната работа на мисиите по линия на ОПСО EUBAM Libya и EU NAVFOR MED IRINI, които допринасят за устойчивия мир, сигурност и стабилност; продължава да подкрепят по-специално основната задача на IRINI по прилагане на оръжейното ембарго на Либия, наложено от ООН;

25.  подчертава спешната необходимост значително да се увеличат инвестициите в регионалния и глобалния контрол върху оръжията, неразпространението на оръжия и разоръжаването, по-специално чрез многостранни подходи; подчертава необходимостта от повече прозрачност и сближаване на национално и европейско равнище по отношение на износа на оръжие, особено в очакване на период на увеличаване на разходите за отбрана; посочва необходимостта държавите членки да спазват Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие и да признават своите правомощия в политиките си за придобиване на отбранителни дейности; призовава държавите членки да спазват изцяло Обща позиция 2008/944/CFSP от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване(32), изменена с Решение (ОВППС) 2019/1560(33) на Съвета, и стриктно да прилагат критерий 4 относно регионалната стабилност и да спрат лицензирането на износа на оръжие, ако съществува очевиден риск предвиденият получател да използва оръжията агресивно срещу друга държава, по принцип, и по-конкретно – срещу държавите членки; признава правомощията на държавите членки по отношение на техните политики за възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната; подчертава значението на задълбочената оценка на заявленията за разрешение за износ на технологии и военно оборудване; изразява съжаление относно използването на руски свръхзвукови ракети в Украйна и счита, че ЕС следва да се стреми да спомогне за предотвратяването на международна надпревара във въоръжаването със свръхзвукови ракети;

26.  припомня необходимостта от определяне на политиките за износ на оръжия като част от политиката на сигурност и неотложно въвеждане на ефективна политика за износ на оръжия на равнището на ЕС, която гарантира, че държавите членки спазват изцяло осемте правно обвързващи критерия за износ на оръжия, че техният национален износ не подклажда регионално напрежение и не подкопава сигурността на други държави членки, съюзници, партньори или на ЕС като цяло, като същевременно напълно се подкрепят основателните нужди от сигурност и отбрана на съюзниците и държавите партньори, особено на онези, чиято териториална цялост е нарушена и които упражняват правото си на самоотбрана, както е установено в Устава на ООН;

27.  отново потвърждава пълната си подкрепа за ангажимента на ЕС и неговите държави членки към Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО); настоява, че е необходимо да се гарантира, че ЕС играе силна и конструктивна роля в развитието и укрепването на основаните на правила глобални усилия за неразпространение; изразява дълбока загриженост, че не беше постигнат резултат на десетата конференция за преглед на страните по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) поради нежеланието на Русия да се присъедини към консенсуса;

28.  отбелязва, че държавите членки могат да направят оценка на реформата на процеса на вземане на решения с оглед на реализирането на значителния неизползван потенциал в рамките на Договорите, по-специално чрез задействане на член 31 от ДЕС, разширяване на гласуването с квалифицирано мнозинство в области, свързани с ОПСО, и стремеж към пълно използване на „клаузите за преход“ и обхвата на членовете, които засилват солидарността и взаимопомощта на ЕС в случай на кризи и гарантират суверенитета на ЕС; предлага в областта на ОПСО да бъдат обмислени промени в Договорите, които да бъдат обсъдени и приети в рамките на конвенция, следваща Конференцията за бъдещето на Европа, в които следва да се обърне внимание на 1) преминаването от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство на решения на Съвета с военни последици, с изключение на клаузата за обща отбрана в член 42, параграф 7, по въпроси на отбраната в ситуации и само в случай на разполагане на военно оборудване или мисии по линия на ОПСО, които не включват изпълнителен мандат, 2) въвеждането на разпоредби в членове 42 и 46 от ДЕС, позволяващи съвместното възлагане на обществени поръчки за отбранително оборудване и други свързани със сигурността разходи от бюджета на Съюза, както и създаването на съвместни и постоянно разположени многонационални военни подразделения, включително командни структури, и 3) преразглеждането на член 346 от ДФЕС, за да се ограничат възможностите ВСЕС да се отклонява от разпоредбите на Директивата за обществените поръчки, както и да се въведе изискването обосновката за такива отклонения да бъде оценявана от Комисията и съобщавана на Парламента;

29.  призовава ЗП/ВП и държавите членки да разгърнат пълния потенциал на разпоредбите на Договора, свързани с ОПСО и сериозно да обмислят реда и условията за прилагане на член 44 от ДЕС относно възлагането на изпълнението на задача по линия на ОПСО на група държави членки, за да стане ОПСО по-гъвкава и ефикасна в тази област, като същевременно се запази силно колективно европейско измерение; подчертава значението на продължаването на ученията; подчертава, че е важно да продължи привеждането в действие на член 42, параграф 7 от ДЕС относно взаимопомощта в краткосрочен план и да се изясни съгласуваността между него и член 5 от Северноатлантическия договор, като се има предвид, че не всички държави – членки на ЕС са членки на НАТО; подчертава, че условията за задействане на член 42, параграф 7, както и механизмът за предоставяне на необходимата помощ, никога не са били ясно определени; подчертава, че едно изменение на Договора би могло да определи терористичните атаки, хибридните атаки, кампаниите за дезинформация и икономическата принуда от страна на трети държави като елементи, които биха задействали член 42, параграф 7 от ДЕС;

Укрепване на способностите чрез увеличени, съвместни и по-интелигентни разходи

30.  приветства амбицията на ЕС да укрепи своя военен и граждански капацитет; подчертава необходимостта от пълноценно и по-добро използване на инициативите и бюджетите на ЕС, по-специално предвидените регламенти относно АУЕОПСОП и ЕИПО, Европейския фонд за отбрана, ПСС, КГПО и военната мобилност, както и Гражданския пакт в областта на ОПСО, с цел преодоляване на критичните пропуски в способностите и гарантиране на способността за бързо разполагане на въоръжените сили, попълване на изчерпаните запаси, намаляване на разпокъсаността в сектора на обществените поръчки в областта на отбраната, постигане на пълна оперативна съвместимост на нашите сили, укрепване на веригите на доставки на ЕОТИБ чрез изключване на свързани с държавата предприятия от държави, които не са партньори, които могат да представляват риск за устойчивостта, иновативния характер и конкурентоспособността на ЕОТИБ чрез потенциален контрол върху износа или кражба на интелектуална собственост чрез шпионаж; настоятелно призовава за максимална съгласуваност между тези инициативи, за да се избегне припокриване и да се гарантират ефективни публични инвестиции, по-специално между проектите по линия на ПСС и ЕФР, за които връзките трябва да бъдат изяснени; приветства плана за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост и призовава да се насърчи неговото изпълнение; насърчава трансфера на технологии от сектора на отбраната към гражданския сектор; призовава в процеса на укрепване на военните способности на ЕС държавите членки да се съсредоточат върху нуждите от военен персонал и специализирано обучение за справяне с възникващите проблеми (например изменението на климата); подчертава, че всеки напредък в тази ключова област би укрепил и европейския стълб в рамките на НАТО; счита, че ценният принос на въоръжените сили по време на пандемията от COVID-19 показа, че е важно да се използват военните активи и способности на държавите членки в подкрепа на Механизма за гражданска защита на Съюза;

31.  приветства съобщенията на държавите членки относно инвестиционните планове в областта на отбраната, насочени към възлагане на военни поръчки и подобряване на техните отбранителни сили; въз основа на модела на ЕФО и както се подчертава в съвместното съобщение относно недостига на инвестиции в отбраната; счита, че е от ключово значение да се запълнят установените пропуски в инвестициите в отбраната, като например попълване на запасите, по-конкретно замяна на системите от епохата на Съветския съюз, укрепване на системите за въздушна и ракетна отбрана, включително обсъждане на осъществимостта на общоевропейски противоракетен щит и призовава за свързване с инициативата на НАТО за европейски въздушен щит, привеждане в оперативна готовност на системата Eurodrone, разширяване на съществуващите основни способности на бойните танкове и капацитета на бронираните превозни средства, укрепване на европейския капацитет за корабостроене и военноморски сили, засилване на морското сътрудничество за противодействие на хибридните заплахи срещу кабели и тръбопроводи в морето, които са от жизненоважно значение за енергийната сигурност и сигурността на свързаността на Европа, подобряване на сигурната спътникова свързаност, инвестиране в промишлени партньорства, които отдават приоритет на сътрудничеството с МСП и засилване на инвестициите в областта на научноизследователската и развойна дейност, като същевременно се допринася за по-силна европейска екосистема за киберотбрана и се разширява програмата на ЕС за военна мобилност;

32.  подчертава необходимостта от допълване на инициативите за развитие на способностите със съвместни механизми за възлагане на обществени поръчки; подчертава, че съвместното възлагане на обществени поръчки за отбранителни продукти, разработени и произведени в Европа, е основен инструмент за ефективни публични разходи и поради това настоятелно призовава държавите членки да използват АУЕОПСОП за съвместно възлагане на обществени поръчки за отбранителни продукти и избягване на конкуренцията, улесняване на икономиите на разходи, укрепване на ЕОТИБ и насърчаване на оперативната съвместимост;

33.  настоятелно призовава държавите членки да се ангажират със значително увеличаване на финансирането за планираните съвместни механизми на ЕС за възлагане на обществени поръчки, като например АУЕОПСОП и Европейската инвестиционна програма в областта на отбраната, като предоставят подходящо финансиране и предприемат бързи и задълбочени действия в тази ключова област, като същевременно гарантират оперативна съвместимост с НАТО; счита, че правилата, приложими за АУЕОПСОП, следва да бъдат подобни на правилата, приети за Европейския фонд за отбрана; припомня, че от предвидената финансова подкрепа по линия на АУЕОПСОП и бъдещата Европейска инвестиционна програма в областта на отбраната следва да се възползва приоритетно европейската промишленост; призовава държавите членки да го приемат възможно най-скоро след приключването на преговорите между Парламента, Съвета и Комисията; призовава Съвета да му осигури необходимата финансова подкрепа; счита, че правилата, приложими за АУЕОПСОП, следва да бъдат подобни на правилата, приети за Европейския фонд за отбрана, които са доказали своята стойност, особено по отношение на участието на трети държави; призовава държавите членки да работят за осигуряването и развитието на отбранителни способности, проектирани и произведени в рамките на ЕС; счита, че само освобождаването от ДДС няма да бъде достатъчно, за да направи бъдещата Европейска инвестиционна програма в областта на отбраната решаваща за подпомагането на ЕОТИБ; призовава Комисията да разгледа различни финансови механизми за подкрепа на ЕОТИБ; настоятелно призовава ЗП/ВП и държавите членки да създадат друг извънбюджетен финансов инструмент, който да обедини части от националните бюджети за отбрана и спешно да разгледа целия жизнен цикъл на военните способности на равнище ЕС, за да се гарантира, че те се прилагат ефективно и ефикасно от съвместната научноизследователска и развойна дейност и съвместното възлагане на обществени поръчки до съвместната поддръжка, обучение и сигурност на доставките;

34.  подчертава неотложната необходимост от създаване на истински европейски пазар на отбранително оборудване; подчертава необходимостта от увеличаване на финансовата подкрепа за усилията на ЕС в областта на научноизследователската и развойната дейност и производството във високотехнологични отбранителни системи, които в противен случай биха били твърде скъпи за отделните държави членки, за да се гарантира, че ЕОТИБ остава конкурентоспособна, способна е да отговори на реалните нужди, изисквания и нарастващи амбиции на въоръжените сили, да се адаптира към възникващите заплахи и да намали зависимостта от чужди страни; посочва, че в допълнение към развитието на способностите ЕФР следва също така да допринася за консолидирането на ЕОТИБ; призовава за оценка на ЕФР преди междинния преглед на МФР с оглед увеличаване на неговия бюджет, ако е необходимо; насърчава създаването на допълнителни инициативи за увеличаване на участието на малките и средните предприятия и иновациите в отбранителната и военната промишленост; призовава за по-нататъшно развитие на нови технологии като ИИ и квантовите изчислителни технологии чрез силни връзки между военните и гражданските иновации; подчертава значението на намаляването на зависимостта от критични технологии и вериги за създаване на стойност, за да може ЕС да постигне напредък към по-добри оперативни способности;

35.  подчертава положителните резултати от инвестициите в сектора на отбраната, в икономически и социален план; призовава за повече и по-интелигентни инвестиции за отбрана с цел насърчаване на промишленото сътрудничество, икономиите на разходи и повишаването на оперативната съвместимост; отново потвърждава, че действията в рамките на ЕС са начин за намаляване на разпокъсаността и избягване на дублирането; призовава за използване на полезни взаимодействия с други финансови инструменти на ЕС и за улесняване на достъпа до частно финансиране за отбранителната промишленост; припомня, че ЕФО и ПСС са от решаващо значение за развитието на истински Европейски съюз за отбрана чрез засилване на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки; призовава за съгласуване на останалите политики на ЕС с усилията на ЕС за укрепване на сектора на отбраната;

36.  призовава за бързо преразглеждане на МФР, за да се осигурят необходимите средства за инструментите на ЕС в областта на отбраната; в този контекст призовава за укрепване на ЕФР; насърчава ЕС да прецени кога би било целесъобразно преразглеждане на МФР; подчертава, че всички допълнителни ресурси, отпуснати за постигане на целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана, следва да се използват координирано и в сътрудничество от държавите – членки на ЕС, членуващи в НАТО; призовава за засилване на достъпа на промишлеността до частно финансиране, за да се гарантира, че европейската отбранителна промишленост има достатъчен достъп до публично и частно финансиране и инвестиции на устойчива основа; призовава Комисията да обмисли разработването на параметри за финансов продукт, който има за цел да подкрепи инвестициите в европейската сигурност, включително действията на отбранителната промишленост; призовава за стимулиране на инвестициите в критични сектори, като например киберпространството;

Укрепване на мисиите и операциите по линия на ОПСО

37.  подкрепя преразглеждането и укрепването на всички граждански мисии и военни операции по линия на ОПСО с цел привеждането им в по-тясно съответствие с реалните нужди на съответните държави; подкрепя подобряването на сформирането на сили и изграждането на капацитет за всички мисии и операции по линия на ОПСО, особено за тези, които са засегнати от влошаващата се картина на заплахите, като им се предоставят по-стабилни и гъвкави мандати, както и необходимите ресурси, персонал, финансиране, обучение, инструменти за стратегическа комуникация и оборудване, за да се отговори на изискванията за по-целенасочени цели на мисиите; признава необходимостта от ефективно обучение и оперативни способности, за да се върви в крак с променящата се среда на заплахи; подчертава необходимостта от укрепване на тяхната устойчивост и ефективност, като им се даде възможност да се справят по-добре с хибридните предизвикателства в областта на сигурността, например чрез по-добра координация с други участници от ЕС и агенции в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и с единомислещи партньори извън ЕС, като се засили стратегическата комуникация и се инвестира допълнително в способностите за киберотбрана;

38.  счита, че е важно мисиите и операциите по линия на ОПСО да се основават на ясно разбиране на видовете кризи и конфликти, на които ЕС се стреми да реагира с граждански и военни инструменти, особено когато други не желаят или не са в състояние да се намесят, или във враждебна или неблагоприятна среда; припомня, че всички ангажименти на ЕС трябва да бъдат надеждни в очите на местните и регионалните органи, особено като се има предвид, че други лица, които често са злонамерени, имат желание да се намесят, за да запълнят евентуални пропуски; припомня, че мисиите трябва да обръщат специално внимание на динамиката на конфликтите, стабилните процеси за оценка на риска и смекчаване на последиците и трябва да включват мониторинг и оценка на интервенциите по линия на ОПСО, основани в по-голяма степен на въздействието, както и повече механизми за консултации и обратна връзка; подчертава особената необходимост военните операции да имат разпоредби за изтичане на срока на действие, за да се даде възможност за устойчиво излизане от кризата; отбелязва, че от осемте текущи военни операции само три имат изпълнителен мандат; припомня цялостния ангажимент на ЕС в Сахел и Африканския рог чрез шест граждански мисии и шест военни операции;

39.  призовава за приемането на нов Граждански пакт в областта на ОПСО до средата на 2023 г., който ще предостави цели относно вида, броя и мащаба на гражданските мисии и призовава до 2024 г. да бъде установен процес на развитие на гражданските способности, както е предвидено в стратегическия компас; припомня, че е от решаващо значение Гражданският пакт в областта на ОПСО 2.0 да бъде приет през първата половина на 2023 г., за да се гарантира непрекъснатост на процеса на развитие на граждански капацитет; приканва ЕСВД да преосмисли споразуменията за участие с трети държави с цел засилване на тяхното участие в мисии по линия на ОПСО;

40.  подчертава неотложната необходимост от създаване на Способности за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) като предпочитана структура за командване и контрол на военните операции на ЕС, по-специално по отношение на използването на бъдещия капацитет за бързо развръщане; изисква тяхната пълна оперативна готовност да бъде достигната незабавно в съответствие със заключенията на Съвета от 19 ноември 2018 г., в които се предвижда краен срок 2020 г.; също така изисква числеността на персонала на MPCC да бъде значително увеличена до 250 служители; счита, че един от съществуващите четири национални щабове на операция следва да бъде разработен като резервен вариант; отново призовава да се даде възможност за сигурен обмен на класифицирана информация, включително с държавите членки и мисиите или операциите по линия на ОПСО; подчертава необходимостта MPCC да планира и провежда всички военни мисии с ясна командна верига и да разполага с необходимия персонал, средства и инфраструктура; посочва, че руската агресивна война срещу Украйна прави по-неотложен напредъкът в това отношение;

41.  изразява загриженост във връзка с нарастващото манипулиране на информация, дезинформацията и хибридните заплахи и атаки, идващи по-специално от Русия и Китай, но и от други участници, които засягат пряко няколко зони, мисии и операции по линия на ОПСО; подчертава необходимостта ЕС да засили сътрудничеството с държави партньори със сходни възгледи и да предостави подкрепа, обучение и изграждане на капацитет с тях с цел противодействие на враждебното манипулиране на информация и влияние от чужбина; призовава ЕСВД да предприеме конкретни стъпки в подкрепа на мисиите и операциите по линия на ОПСО, които се борят и противодействат на дезинформацията и пропагандата, както и да укрепи капацитета на отдела за стратегическа комуникация, включително неговите работни групи;

42.  изразява загриженост относно трайния структурен проблем да се гарантира, че мисиите и операциите по линия на ОПСО разполагат с пълен персонал; настоятелно призовава държавите членки да предприемат последващи действия във връзка с решенията си за започване на мисии и операции, като осигуряват необходимия персонал; припомня, че стратегическият компас подчертава, че мисиите и операциите по линия на ОПСО изискват по-добре обучен персонал; настоятелно призовава всички държави членки да изпълнят обещанията си, така че действителната им ангажираност да съответства на техните амбиции; настоятелно призовава Европейския съюз да предостави на персонала на мисиите и операциите подходящо оборудване и обучение; настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид социалните и трудовите права на военния персонал, когато той се обучава и разполага заедно съгласно рамка на ЕС;

43.  призовава, като се има предвид неговото значение за архитектурата на ЕС в областта на сигурността и отбраната, за привеждане в действие на предложението на ЗП/ВП за капацитета за бързо разгръщане, заложен в стратегическия компас, който да бъде приложен възможно най-скоро и най-късно до 2025 г., така че да се гарантира способността за бърза и решителна реакция по време на кризи и да се обслужват и защитават гражданите, интересите и ценностите на ЕС по целия свят; призовава държавите членки да се ангажират със значително намаляване на критичните пропуски в стратегическите способстващи фактори до 2025 г., по-специално тези, свързани с капацитета за бързо разгръщане;

44.  подчертава необходимостта равенството между половете и правата на жените да бъдат основен компонент на мерките за сигурност и отбрана; решително осъжда извършването на военни престъпления срещу цивилното население, включително използването на сексуално насилие като военно средство;

45.  призовава ЗП/ВП и държавите членки да ускорят изпълнението на свързаните с измерението на социалния пол ангажименти на стратегическия компас, за да се гарантира ефективно интегриране на принципа на равенство между половете; подчертава значението на мерките за киберсигурност за наблюдение и предотвратяване на трафика на жени, засегнати от конфликти; насърчава държавите членки да намалят пречките пред професионалното развитие на жените в рамките на техните отбранителни сили;

46.  подчертава, че участието на жените в мисии и операции по линия на ОПСО допринася за тяхната ефективност и е двигател за доверието в ЕС като поддръжник на равните права за мъжете и жените по света, като същевременно припомня Плана за действие на ЕС относно равенството между половете III (2020—2024 г.), който изисква систематично интегриране на перспективата за равенство между половете във всички политики и външни действия на ЕС, включително ОПСО; настоятелно призовава ЕСВД да насърчава увеличаването на броя на жените, по-специално във военните операции по линия на ОПСО, и по-добър баланс между половете в персонала и ръководството на мисиите и операциите по линия на ОПСО; счита, че е от първостепенна важност възприемането на подход на нулева толерантност към сексуалния и основания на пола тормоз и сексуалната експлоатация в рамките на всички мисии по линия на ОПСО; подчертава важната работа на съветниците по въпросите на равенството между половете в мисиите и операциите по линия на ОПСО и необходимостта от тяхното финансиране; призовава за сътрудничество между мисиите и операциите по линия на ОПСО и Европейския институт за равенство между половете; призовава ЕСВД да докладва за напредъка си по отношение на действията си в областта на равенството между половете на подкомисията по сигурност и отбрана (SEDE);

47.  признава важната роля на младите хора и младежките организации за поддържането и укрепването на мира и сигурността; призовава ЕСВД да се ангажира с по-систематичното интегриране на младите хора в своята програма за младежта, мира и сигурността, както и с продължаването и приемането на всеобхватна стратегическа рамка за изпълнението на програмата за младежта; призовава ЕСВД да включи младите хора като партньори в разработването и изпълнението на усилията за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция;

48.  приветства стартирането на военна мисия за предоставяне на помощ по линия на ОПСО за Украйна без изпълнителни правомощия (EUMAM Ukraine); очаква това да даде възможност за гъвкаво обучение на украинските въоръжени сили чрез стратегически консултации, подкрепа без изпълнителни функции, изграждане на капацитет и цялостна военна подкрепа за борба с руската агресия и подпомагане на освобождаването на окупираните региони на Украйна; счита, че EUMAM ще бъде ефективна, при условие че структурата Способности за планиране и провеждане на военни операции (MPCC) бъде укрепена и може да упражнява стратегическо командване и контрол над мисията; призовава ЕСВД да отвори тази мисия за участието на трети държави; призовава държавите членки да предоставят необходимата подкрепа за нейното прилагане; подчертава, че е важно да се отправи послание към украинския народ, че ЕС ще остане до него през целия период на руската агресия;

49.  приветства и подчертава значението на работата на консултативната мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) отбелязва новите ѝ задачи, които включват предоставяне на подкрепа на правоприлагащите органи за улесняване на потока от бежанци от Украйна към съседните държави членки, влизане на хуманитарна помощ в Украйна и консултации, обучение и подкрепа за институциите в областта на принципите на правовата държава с цел улесняване на разследването и наказателното преследване на международни престъпления; призовава за преразглеждане и укрепване на мандата на мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Република Молдова и Украйна с цел адаптиране към новата геополитическа реалност; призовава за укрепване на кадровото обезпечаване, капацитета за реакция, ресурсите и стратегическата комуникация на мисиите и операциите по линия на ОПСО в Босна и Херцеговина, Украйна и Грузия и за засилване на дипломатическото присъствие на ЕС в държавите от Източното партньорство и в Западните Балкани;

50.  приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО в Западните Балкани, включително посредством операциите на силите на ЕС в Босна и Херцеговина (EUFOR Althea) и силите на НАТО в Косово (KFOR); припомня, че извлечените поуки от двете операции добавят значителна стойност към всички настоящи и бъдещи военни и граждански мисии и операции по линия на ОПСО; призовава за укрепване на EUFOR Althea в Босна и Херцеговина в тясно сътрудничество с НАТО и другите съюзници, за да се гарантира необходимата стабилност за държавата и целия регион; приветства недвусмислената подкрепа на ЕС за продължаването на мандата на операцията на силите на ЕС (EUFOR) „Althea“; подчертава необходимостта от двустранно засилване на сътрудничеството в областта на военната сигурност с Босна и Херцеговина, успоредно с рамката на силите на ЕС (EUFOR);

51.  подчертава, че е необходимо да продължават тясното сътрудничество с африканските и международните партньори, за да допринесат за колективен отговор по отношение на стабилизацията и развитието, по-специално с Африканския съюз, Междуправителствения орган за развитие, ООН, международните финансови институции, както и други основни двустранни и регионални участници; подчертава глобалния ангажимент на ЕС в Сахел и в Африканския рог посредством осем граждански мисии (EUCAP Мали, EUCAP Нигер, EUCAP Сомалия) и военни (EUTM Мали, EUTM Сомалия, EU NAVFOR ATALANTA, EU NAVFOR MED IRINI, EUMPM Нигер);

52.  изразява дълбока загриженост относно събитията в региона на Сахел и неотдавнашните държавни преврати в региона; подчертава стратегическото значение на региона за ЕС; осъжда нарастващото присъствие на подкрепяната от Кремъл група „Вагнер“ в Сахел и в други части на африканския континент; изразява твърдо убеждение, че участието на тази група в Западна Африка противоречи на целта за постигане на мир, сигурност и стабилност в региона; признава, че различните международни мисии в Сахел все още не са постигнали основната си цел за траен мир в региона на Сахел и че следователно е необходим процес на размисъл относно мандатите и ролите на международните мисии и политики; изразява подобна загриженост относно засиленото присъствие и дейност на ислямистките терористични групи, по-специално Ал-Кайда, Даиш и Ал-Шабаб в Близкия изток и Африка; призовава за повече съвместни действия и по-голяма съгласуваност на политиките между различните интервенции на ЕС и на партньорите в Сахел; изразява съжаление във връзка с влошаващата се обстановка по отношение на сигурността в Мали и приветства решението за спиране на всички оперативни обучения и доставки на военно оборудване за страната; призовава ЕС и неговите държави членки да предоставят ефективна подкрепа, съобразена с нуждите на съответните страни;

53.  счита, че с всяка международна подкрепа в областта на сигурността в региона трябва да се отдава приоритет на защитата на цивилните граждани, смекчаването на динамиката на конфликтите и насърчаването на доброто управление на сектора на сигурността; подчертава необходимостта от по-голяма политическа ангажираност със съответните правителства, за да се гарантира по-голяма прозрачност, да се води борба с корупцията, да се култивира приобщаването и да се работи с гражданите в усилията за ограничаване на избухването на въоръжени и етнически конфликти;

54.  приветства подновяването на EUCAP Sahel по линията на ОПСО за две години и настоява, че е важно да се координира с мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya) за развитието на граничния капацитет на държавите от Сахел под ръководството на ЕС; призовава за съвместни усилия между ЕС и ООН за справяне с дестабилизацията и насилието в Мали и за работа с местните сили за насърчаване на стабилността и сигурността; отбелязва удължаването и пренасочването на EUAM и EUTM в Централноафриканската република и остава силно загрижен относно продължаващото влошаване на политическото положение и положението със сигурността там; приветства вече постигнатия напредък от EUTM Мозамбик и призовава ЕСВД да обмисли доставянето на смъртоносни оръжия в рамките на Европейския механизъм за подкрепа на мира на силите на Мозамбик и да ускори доставката на оборудване; призовава за широк обществен дебат относно участието на ЕС в Мозамбик и за обществена дискусия относно това как би могъл да изглежда един смислен интегриран подход, който да е насочен към първопричините за размириците в Кабо Делгадо; припомня съобщенията за систематични и насилствени нападения от силите за сигурност срещу големи групи от местното население, насилствено разселване от страна на силите за сигурност, високи равнища на неравенство, пренебрегване на регионите от централното правителство, конфликти за природни ресурси, високи равнища на корупция и нарушения на различни права; подкрепя реформата на въоръжените сили на Мозамбик и настоява, че е необходимо да се следва интегриран подход към кризата в Кабо Делгадо; приветства помощта от Европейския механизъм за подкрепа на мира за нигерските въоръжени сили и подчертава необходимостта от предоставяне на военна подкрепа по линия на ОПСО на Нигер; призовава Съвета да засили координираните морски операции в Гвинейския залив; призовава за удължаване на мандата на EU NAVFOR Atalanta, който се очаква да изтече в края на 2022 г., с цел по-нататъшна борба с пиратството;

55.  изразява съжаление относно нарастващата неадекватност на мисиите на EUTM, които имаха за цел да отговорят на предизвикателствата в областта на сигурността на държавите от Сахел и Централна Африка (Мали и Централноафриканската република); призовава за задълбочен преглед на целите и ръководните принципи на мисиите на EUTM; счита, че мандатите на EUTM следва да бъдат разширени, така че да включват по-специално съпътстващи мерки, за да се даде възможност на съветниците на ЕС на място да проверят възможно най-точно до каква степен програмите за обучение са приложени правилно и съответстват на оперативните нужди на местните въоръжени сили; подчертава добавената стойност на консултантските мисии при командните структури на мисията и насърчава по този начин участието на държавите членки в EUTM, по-специално със съвещателен глас, където включването на офицери би дало възможност да се предостави значителна подкрепа при провеждането на операциите, както и многостранна военна помощ;

56.  приветства решението на Съвета за създаване на мисия за военно партньорство в подкрепа на Нигер (EUMPM Нигер), насочена към повишаване на способността на въоръжените сили на Нигер да ограничават заплахите за страната, да защитават населението в страната и да гарантират безопасна и сигурна среда в съответствие с правото в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

57.  подчертава във връзка с морския компонент на IRINI международните задължения относно издирването и спасяването на хора в беда в морето; призовава държавите членки да гарантират, че IRINI се осъществява в пълно съответствие с морското право, и по-специално със задълженията, свързани с издирване и спасяване; отново изразява дълбока загриженост за съдбата на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците в Либия, чието бездруго драматично положение продължава да се влошава; призовава либийските органи и милиции да затворят местата за задържане на мигранти; изразява съжаление, че се предвижда оттеглянето на кораби от всяка област със значително присъствие на мигранти; изисква пояснение на предвидения процес на вземане на решения и условията във връзка с всяко бъдещо решение, свързано с така наречения „ефект на притегателен фактор“, за който понастоящем няма научни доказателства;

58.  отново призовава ЕС да използва напълно своята позиция и репутация в Индийско-Тихоокеанския регион на надежден и автономен глобален фактор на мира на фона на нарастващата геополитическа конкуренция между световните и регионалните сили в региона; припомня, че добавената стойност на ангажимента на ЕС в Индийско-Тихоокеанския регион се състои в неговия всеобхватен набор от мерки за гражданска и военна помощ, включително добре развит невоенен принос;

59.  изразява дълбока загриженост във връзка с бързото разгръщане на военното присъствие на Китай в Южнокитайско море, както и във връзка с продължаващия военен натиск, учения за нападения, нарушения на въздушното пространство и други военни действия в сивата зона, включително кибер кампании и кампании за дезинформация срещу Тайван; настоятелно призовава Китай да спре всички тези действия, които представляват заплаха за стабилността на целия регион и като цяло оказват пряко въздействие върху европейската сигурност и просперитет; отново изразява подкрепата си за сътрудничеството между ЕС и Тайван;

60.  горещо приветства сериозните позовавания на сътрудничеството на ЕС както в неотдавнашната актуализация на Япония на нейната национална стратегия за сигурност, така и в стратегията на Южна Корея за Индийско-Тихоокеанския регион; отново заявява силното партньорство както с Япония, така и с Южна Корея, и призовава ЕС допълнително да задълбочи своето военно и отбранително сътрудничество с двамата ключови партньори;

61.  остро осъжда многобройните изпитвания на ракети, проведени от Северна Корея през 2022 г., и подчертава необходимостта международната общност да увеличи усилията си за овладяване на Северна Корея и за предотвратяване на провеждането на допълнителен ядрен опит през 2023 г., което би представлявало сериозна ескалация и заплаха за регионалната и световната сигурност; подчертава особената отговорност на Китай и Русия, когато става въпрос за Северна Корея, и ги призовава да използват влиянието си, за да предотвратят по-нататъшна ескалация;

62.  изразява сериозната си загриженост относно доставката на оръжия от Северна Корея за групата „Вагнер“ и подчертава, че това допълнително подчертава необходимостта ЕС и неговите държави членки не само да поставят по-голям акцент върху Корейския полуостров, но и върху Индийско-Тихоокеанския регион като цяло;

63.  решително осъжда Иран за снабдяването на Русия с безпилотни летателни апарати и ракети, които тя да използва в незаконната си война срещу Украйна, и припомня, че по този начин нарушава Резолюция 2231 (2015) на Съвета за сигурност на ООН; приветства решението на Съвета от 12 декември 2022 г. да приеме допълнителни санкции срещу Иран както за продължаващите нарушения на правата на човека на собствения му народ, така и за активната подкрепа на Иран за Русия, която се използва срещу украинския народ;

64.  призовава Съвета и ЕСВД да включат компонент за опазване на културното наследство в своите мисии и операции по линия на ОПСО, с цел да се предостави помощ и образование на местните партньори при справянето с предизвикателства в областта на сигурността, свързани с опазването и защитата на културното наследство; призовава ЕС да преодолее последователните и нарастващи заплахи за опазването и защитата на културното наследство и да пресече контрабандата с произведения на културата, особено в зони на конфликт; отбелязва, че лишаването на обществата от тяхното културно наследство и исторически корени ги прави по-уязвими на радикализация; призовава ЕС да разработи обширна стратегия за противодействие на подобни заплахи; припомня, че EUAM Ирак е единствената мисия по линия на ОПСО, която има компонент за опазване на културното наследство; очаква EUAM Ирак да изпълни изцяло всички измерения на мандата си, включително защитата на културното наследство и борбата с трафика на артефакти; призовава подобни разпоредби да бъдат общи за мандатите на всички мисии или операции по линия на ОПСО;

Систематизиране на партньорствата в областта на сигурността и отбраната

65.  призовава за укрепване, когато това е стратегически уместно, на партньорствата в областта на сигурността и отбраната с единомислещи партньори по света, за да се постигне равнището на амбиция на ЕС като гарант на сигурността; счита, че е от съществено значение въпросите на сигурността и отбраната да бъдат включвани по-систематично в политическия диалог на ЕС с единомислещи партньори; приветства плановете за свикване на първия по рода си форум на ЕС за партньорство в областта на сигурността и отбраната; призовава за по-решителна, единна и последователна позиция по отношение на недемократичните държави, които заплашват европейската сигурност и международния ред;

66.  подчертава основните споделени демократични ценности, заложени в основата на ЕС и НАТО; призовава за задълбочаване на отношенията между ЕС и НАТО въз основа на принципите на приобщаване, реципрочност, взаимна откритост и прозрачност в съответствие с независимостта при вземането на решения и процедурите на съответните ни организации и без да се засяга специфичният характер на политиката в областта на сигурността и отбраната на който и да е от нашите членове; приветства третата съвместна декларация на ЕС и НАТО и подчертава значението на по-нататъшните стъпки за задълбочаване на сътрудничеството, въз основа на съдържанието на стратегическия компас на ЕС и новата стратегическа концепция на НАТО, особено в областта на военната мобилност, инфраструктурата с двойна употреба и устойчивостта, както и на засилени съвместни учения; подчертава необходимостта от значимо усъвършенстване на стратегическото партньорство с НАТО, така че то да се основава на укрепването на политическото единство и солидарност и засиления политически диалог по всички аспекти на общите предизвикателства и стратегически значимите въпроси, включително предизвикателства, свързани с изменението на климата и бързата цифровизация; насърчава координираните и оперативните ответни действия в механизмите за предотвратяването на конфликти и управление на кризи, за да се противодейства на възникващите общи заплахи в географските райони и областите от взаимен интерес; отбелязва, че развиването на способността на ЕС укрепва също така европейския стълб в рамките на НАТО и допринася съответно за трансатлантическата сигурност; отбелязва със загриженост дълбоките и непрекъснато възникващи периоди на напрежение между държавите – членки на ЕС, и Турция, която е съюзник в НАТО, които възпрепятстват сътрудничеството между ЕС и НАТО;

67.  при все че признава значението и потенциала на стратегическото партньорство с Турция, изразява съжаление относно цялостната дестабилизираща роля на Турция в много проблемни области в ЕС и съседните му държави, която застрашава мира, сигурността и стабилността в региона; изразява изключителна загриженост и категорично осъжда незаконните действия и заплахите от страна на Турция за военни действия срещу държавите членки, по-специално по отношение на Гърция и Кипър, в Източното Средиземноморие; изразява съжаление относно факта, че въпреки усилията за намаляване на напрежението Турция продължава едностранните си провокативни действия и неспазването на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН относно оръжейното ембарго спрямо Либия по отношение на операция IRINI, като нарушава международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право, и суверенните права на държавите — членки на ЕС, в района; отново изтъква осъждането от страна на ЕС на подписването на двата меморандума за разбирателство между Турция и Либия относно всеобхватното сътрудничество в областта на сигурността и военното дело и относно определянето на границите на морските зони, които противоречат на международното право; отново заявява готовността на ЕС да използва всички инструменти и възможности, с които разполага, включително в съответствие с член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС, за да защити своите интереси и интересите на своите държави членки, както и за да поддържа регионалната стабилност; отбелязва, че Турция все повече присъства в области, в които ЕС има ключови интереси в областта на сигурността и мисии по линия на ОПСО, и призовава Турция да се въздържа от подкопаване на интересите и мисиите на ЕС в тези области; отново призовава Турция да се съобрази със санкциите на ЕС срещу Русия; призовава държавите членки да спазват изцяло Обща позиция 2008/944/ОВППС по отношение на Турция, включително стриктното прилагане на критерий 4 относно регионалната стабилност;

68.  изразява категоричната си подкрепа за политиката на отворени врати на НАТО; подчертава значението на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО, тъй като това би повишило сигурността както на ЕС, така и на съюзниците от НАТО; приветства бързото ратифициране от повечето съюзници в НАТО на протоколите за присъединяване на Финландия и Швеция към НАТО и изразява съжаление по повод факта, че Турция все още не е ратифицирала молбите на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО; подчертава необходимостта да се обърне внимание на опасенията в областта на сигурността и отбраната на държавите членки, които не са част от НАТО; приканва ЕС и НАТО да засилят сътрудничеството за подпомагане на изграждането на капацитета на нашите партньори;

69.  счита, че полезните взаимодействия и съгласуваността при прилагането на стратегическата концепция на НАТО и стратегическия компас на ЕС са от съществено значение, особено в областта на противодействието на агресията срещу Украйна, която се води от Русия, и противодействието на съучастника на Русия в лицето на режима на Лукашенко в Беларус, справянето с предизвикателствата, породени от принудителните политики на Китай, разпространението на злонамерена дезинформация, както и киберотбраната, хибридните заплахи и подкрепата за партньорите;

70.  подчертава важността на развитието на съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности за повишаване на сигурността на евроатлантическия регион в съответствие с принципа на единния комплект въоръжени сили; призовава ЕС и НАТО да поддържат глобално технологично лидерство във военните способности; подчертава необходимостта да се гарантира съгласуваност на резултатите между съответните процеси на планиране на развитието на способностите на ЕС и на НАТО; подчертава, че е необходимо ЕС да развие собствени отбранителни способности и стратегическа автономност, за да засили също така капацитета си да бъде по-силен партньор на своите съюзници; призовава държавите — членки на ЕС, които са членки на НАТО, да увеличат своите военни бюджети до най-малко 2% от БВП в съответствие с насоките на НАТО;

71.  приветства участието на САЩ, Канада и Норвегия в проекта по линия на ПСС за военна мобилност, който е от съществено значение за отбраната на Европа и е важен за повишаване на съгласуваността между съответните усилия на ЕС и НАТО за улесняване на движението на военни сили; въпреки това припомня, че участието на трети държави в отделни проекти по линия на ПСС трябва да се решава за всеки отделен случай, когато това участие е от стратегически интерес за ЕС; приветства неотдавнашното заявление на Обединеното кралство за присъединяване към проекта по линия на ПСС за военна мобилност; припомня на участващите в ПСС държави членки необходимостта от бързо изпълнение на техните оперативни и съвместни ангажименти; приветства структурирания диалог между ЕС и НАТО относно военната мобилност; приветства плана за действие за военната мобилност 2.0, представен от Комисията и ЗП/ВП на 10 ноември 2022 г., и призовава за бързото му изпълнение във взаимодействие с проекта по линия на ПСС за военна мобилност; призовава за укрепване на Механизма за свързване на Европа по отношение на проектите в областта на военната мобилност; призовава държавите членки да предприемат действия за опростяване и хармонизиране на процедурите за военна мобилност и за съкращаване на сроковете за предоставяне на разрешения, за да се даде възможност на държавите — членки на ЕС, да действат по-бързо и да се повиши ефективността на ответните действия; подчертава, че новият план за действие за военната мобилност трябва да гарантира, че изискванията в областта на инфраструктурата, устойчивостта и логистиката се оценяват от гледна точка на военната стратегия; подчертава необходимостта от допълнително финансиране за тази водеща инициатива за сътрудничество между ЕС и НАТО; призовава ЕС да обмисли възможността да покани Украйна, Грузия и Република Молдова да участват в проекти по линия на ПСС, като например военната мобилност;

72.  изтъква значението на тесните връзки на ЕС със Съединените щати, които се основават на споделените ценности на демокрацията, свободата и принципите на правовата държава; оценява ангажираността на САЩ и настоящата им администрация с териториалната отбрана на Европа, по-специално с оглед на агресивната война на Русия срещу Украйна, която заплашва целия континент; отбелязва факта, че Съединените щати също са изправени пред предизвикателството в Индийско-Тихоокеанския регион да противодействат на нарастващата демонстрация на военна сила на Китай; подчертава, че държавите — членки на ЕС, трябва да увеличат усилията си за подобряване на европейските отбранителни способности, за да се проправи пътят за преместване на тежестта в дългосрочен план, така че ЕС да поема по-голяма отговорност за своята отбрана;

73.  приветства диалога между ЕС и САЩ относно сигурността и отбраната като важен етап в по-тясното трансатлантическо сътрудничество; насърчава ЗП/ВП да отдели специално внимание на сигурността на регионите на източното и южното съседство в този диалог, да включи в дискусията области като инициативите за взаимна сигурност и отбрана, мисиите и операциите по линия на ОПСО, разоръжаването и неразпространението, борбата с тероризма, подобряването на обмена на информация между разузнавателните служби, въздействието на революционните технологии, изменението на климата, хибридните заплахи, киберотбраната, военната мобилност, управлението на кризи и отношенията със стратегически конкуренти;

74.  отново призовава за институционализирано сътрудничество в областта на сигурността и отбраната с Обединеното кралство; насърчава Обединеното кралство да се ангажира сериозно с ЕС по належащите стратегически предизвикателства, като гарантира, че действията се допълват взаимно и предполагат полезни взаимодействия; насърчава ЗП/ВП да кани Обединеното кралство според конкретния случай на неформалните заседания на Съвета на министрите на външните работи (и на отбраната), за да обменя мнения по въпроси от общ интерес, като същевременно напълно се защитава независимостта на ЕС при вземането на решения; посочва, че паралелните проекти за разработване на бъдещи бойни въздушни системи представляват неефективно използване на ресурсите и поради това препоръчва двата проекта да бъдат обединени; приветства подкрепата на Обединеното кралство спрямо Украйна;

75.  изразява силно безпокойство във връзка с повишаващата се нестабилност в регионите в съседство със Съюза, която често се дължи на умишлени действия от страна на злонамерени субекти, които посредством различни действия отслабват демократичните реформи, за да отслабят в крайна сметка ЕС; подчертава, че сигурността на ЕС е тясно свързана със сигурността на нашите непосредствени съседи в източното и южното съседство на ЕС, както и в Западните Балкани; призовава за по-задълбочено сътрудничество в областта на военната сигурност с единомислещи държави от Източното партньорство, включително чрез укрепване на свързаното със сигурността измерение на Източното партньорство, и за засилване на диалога в областта на политиката за сигурност и отбрана, по-специално с Украйна, Грузия и Република Молдова; призовава за засилено сътрудничество в областта на сигурността и отбраната с партньорите от южното съседство; призовава за това ЕС да играе значителна роля в Средиземноморието, след като се превърна във фактор, способен да гарантира стабилността на региона, включително по отношение на енергийната сигурност; призовава за засилено сътрудничество с държавите партньори в Средиземноморието за борба с екстремизма, тероризма, трафика на хора и незаконната търговия с оръжия;

76.  призовава за засилване на сътрудничеството между ЕС и НАТО по източния фланг на Алианса и за увеличаване на европейския военен персонал в Черно море; счита, че е от съществено значение да се признае и извлече полза от стратегическото положение на Черно море в контекста на войната на Русия в Украйна и да се увеличат инвестициите в европейски военни проекти в региона, включително когато става въпрос за модернизиране и укрепване на неговата военна промишленост и инфраструктура;

77.  изразява дълбока загриженост относно нарастващото напрежение и повтарящите се военни действия между Азербайджан и Армения, при които Армения беше нападната в рамките на международно признатите ѝ граници и Русия не изигра стабилизираща роля; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да се ангажира изцяло с усилията за отстояване на прекратяването на огъня; приветства стартирането на гражданския капацитет на ЕС за наблюдение в Армения и разполагането на преходен екип за подпомагане на планирането, за да се повиши осведомеността на ЕС за положението със сигурността и да се допринесе за планирането и подготовката на евентуална гражданска мисия по линия на ОПСО в страната;

78.  подчертава, че Русия все още не спазва изцяло постигнатото с посредничеството на ЕС споразумение за прекратяване на огъня между Грузия и Русия от 12 август 2008 г.; решително осъжда незаконното военно присъствие на Русия и окупацията на грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия; призовава ЕСВД да изготви подробен доклад за нарушенията на споразумението за прекратяване на огъня от 12 август 2008 г., за което ЕС, в качеството си на посредник, носи специална отговорност, да определи и съобщи ясно разпоредбите, които все още не са изпълнени от Руската федерация, и да представи препоръки, които биха могли да накарат Руската федерация да изпълни международните си задължения, и по-специално да изтегли всички свои военни сили от окупираните територии на Грузия и да позволи създаването на международен механизъм за сигурност в тези територии, както и да осигури безпрепятствен достъп на мисията за наблюдение на ЕС до цялата територия на Грузия, в съответствие с нейния мандат;

79.  подчертава значението на тясното привеждане в съответствие с позициите в областта на ОВППС на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС; по отношение на Западните Балкани обръща внимание на отношенията на Сърбия с Русия и отсъствието на осъждане от нейна страна на неоправданите и незаконни действия на Русия срещу Украйна и последиците от тези отношения в Западните Балкани; призовава за по-силна военната сигурност, включително цивилна/военна, както и полицейска/военна сигурност, сътрудничество с единомислещи държави от Западните Балкани, по-специално в области като устойчивостта, киберсигурността, управлението на границите, хибридните заплахи, борбата с тероризма и борбата с дезинформацията; в тази връзка призовава ЕСВД да засили ролята на делегациите на ЕС и мисиите по линия на ОПСО в трети държави, за да засили способността им да откриват и разобличават кампаниите за дезинформация, организирани от чуждестранни държавни участници;

80.  призовава за по-тесни отношения и сътрудничество с партньори в Латинска Америка и Карибския регион, за да се постигнат общи цели и интереси в областта на сигурността и отбраната;

Засилване на контрола на Парламента върху ОПСО

81.  подчертава необходимостта от по-активно участие на Парламента в процеса на вземане на решения в областта на ОПСО и промишлената политика в областта на отбраната, по-специално по отношение на изпълнението на стратегическия компас, Европейския фонд за отбрана, Европейската програма за демокрация и иновации, Европейския механизъм за подкрепа на мира и различните политики и инициативи, които засягат или са от особено значение за европейската отбрана и сигурност; насърчава предложенията за по-нататъшни действия от страна на Парламента, и по-специално на неговата подкомисия по сигурност и отбрана, за подобряване на нейното въздействие върху ОПСО и за гарантиране на ефективността, съгласуваността, демократичната отчетност и адекватния парламентарен контрол на политиките и инициативите на ЕС в областта на сигурността и отбраната чрез:

82.  призовава за по-нататъшно укрепване на отношенията на Парламента с Парламентарната асамблея на НАТО, в рамките на която Парламентът следва да подкрепи създаването на Центъра на НАТО за устойчивост на демокрацията, насочен към наблюдение и установяване на предизвикателствата пред демокрацията, правата на човека и принципите на правовата държава, както и към улесняване на демокрацията и помощта в областта на управлението за държавите членки и държавите партньори;

o
o   o

83.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на председателя на Комисията и на компетентните членове на Комисията, на генералния секретар на ООН, на генералния секретар на НАТО, на председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, на агенциите на ЕС в областта на сигурността и отбраната, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ L 170, 12.5.2021 г., стр. 149. (2) ОВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1. (3) ОВ L 331, 14.12.2017 г., стр. 57. (4) ОВ L 102, 24.3.2021 г., стр. 14. (5) ОВ L 160, 7.5.2021 г., стр. 106. (6) ОВ L 160, 7.5.2021 г., стр. 109. (7) ОВ L 160, 7.5.2021 г., стр. 112. (8) OВ L 247, 13.7.2021 г., стр. 93. (9) ОВ L 117, 19.4.2022 г., стр. 38. (10) ОВ L 270, 18.10.2022 г., стр. 85. (11) ОВ L 270, 18.10.2022 г., стр. 93. (12) ОВ L 319, 13.12.2022 г., стр. 86. (13) ОВ L 270, 18.10.2022 г., стр. 93. (14) OВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 19. (15) ОВ C 433, 23.12.2019 г., стр. 86. (16) OВ C 388, 13.11.2020 г., стp. 22. (17) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 16. (18) ОВ C 232, 16.6.2021 г., стp. 71 (19) OВ C 385, 22.9.2021 г., стр. 47. (20) ОВ C 494, 8.12.2021 г., стр. 54. (21) ОВ C 99, 1.3.2022 г., стр. 105. (22) ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 102. (23) ОВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 148. (24) ОВ C 342, 6.9.2022 г., стр. 167. (25) ОВ C 125, 18.3.2022 г., стр. 2. (26) ОВ C 347, 9.9.2022 г., стр. 61. (27) ОВ C 434, 15.11.2022 г., стр. 59. (28) OВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 136. (29) OВ C 493, 27.12.2022 г., стр. 70. (30) Приети текстове, P9_TA(2022)0439. (31) Доклад за базовото проучване относно интегрирането на правата на човека и равенството между половете в общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (32) ОВ L 335, 13.12.2008 г., стр. 99. (33) OВ L 239, 17.9.2019 г., стp. 16.