Резолюция на Европейския парламент от 18 януари 2023 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2022 г. (2022/2048(INI))
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21 и 36 от него,
– като взе предвид доклада от 14 юни 2022 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител), озаглавен „Доклад за ОВППС – нашите приоритети през 2022 г.“,
– като взе предвид „Стратегическия компас за сигурността и отбраната – за Европейски съюз, който защитава своите граждани, ценности и интереси и допринася за международния мир и сигурност“, одобрен от Съвета на 21 март 2022 г. и от Европейския съвет на 24 март 2022 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 24 и 25 март 2022 г.,
– като взе предвид Версайската декларация от 11 март 2022 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 юни 2022 г. относно широка Европа, Украйна, кандидатурите за членство на Украйна, Република Молдова и Грузия, Западните Балкани, икономическите въпроси, Конференцията за бъдещето на Европа и външните отношения,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2022 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно политиката на ЕС за разширяване, (COM(2022)0528),
– като взе предвид резолюциите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 2 март 2022 г. относно агресията срещу Украйна (A/RES/ES-11/L.1) и на 12 октомври 2022 г. относно териториалната цялост на Украйна: защита на принципите на Устава на ООН (A/RES/ES -11/L.5),
– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2022 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз(1),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2021 г., озаглавено „Съобщение от 2021 г. относно политиката на ЕС за разширяване“ (COM(2021)0644),
– като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 7 април 2022 г. относно временното прекратяване на правата на Руската федерация да заседава в Съвета по правата на човека (A/RES/ES-11/L.4),
– като взе предвид доклада от 9 май 2022 г. за окончателните резултати от Конференцията за бъдещето на Европа,
– като взе предвид своята резолюция от 4 май 2022 г. относно последващи действия във връзка със заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа(2),
– като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/528(3),
– като взе предвид заключенията на Съвета относно COVID-19, управлението и устойчивостта при кризи, сигурността и отбраната, външните аспекти на миграцията и външните отношения, приети на 16 декември 2021 г.,
– като взе предвид своята препоръка от 23 ноември 2022 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно новата стратегия на ЕС за разширяване(4),
– като взе предвид стратегическата концепция на НАТО, приета от държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО на срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид на 29 юни 2022 г.,
– като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г., с която беше въведена програмата за жените, мира и сигурността,
– като взе предвид съвместното съобщение на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията от 25 ноември 2020 г. относно третия план за действие относно равенството между половете, озаглавено „Амбициозна програма за равенство между половете и за овластяване на жените във външните дейности на ЕС“ (JOIN(2020)0017),
– като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2022 г. относно резолюция на Европейския парламент относно перспективите за двудържавно решение за Израел и Палестина(5),
– като взе предвид съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписана на 10 януари 2023 г. от председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и генералния секретар на Организацията на Северноатлантическия договор,
– като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0292/2022),
А. като има предвид, че непровокираната и неоправдана военна агресия на Руската федерация срещу Украйна, с подкрепата на режима на Лукашенко в Беларус, върна войната на европейския континент и причини сериозни разрушения и страдания; като има предвид, че Русия е извършила военни престъпления срещу Украйна; като има предвид, че всичко това застрашава в голяма степен европейската и световната сигурност и продължава да поражда предизвикателства за нея; като има предвид, че Русия е отправила ядрени заплахи; като има предвид, че световните вериги на доставки бяха неблагоприятно засегнати и продоволствената сигурност беше подкопана в редица части на света; като има предвид, че незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна създаде икономическа несигурност, доведе до скок в цените на енергията, задълбочи кризата, свързана с климата, и има значителен потенциал да продължи да дестабилизира държави членки и трети държави, и особено тези от Западните Балкани и Източното партньорство, и следователно значително промени геополитическия контекст на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС; като има предвид, че агресивната война срещу Украйна беше част от плана на Путин да прекрои евроатлантическата архитектура за сигурност; като има предвид, че този план беше осуетен благодарение на героичната отбрана на украинската армия; като има предвид, че от 2014 г. насам ЕС не е в състояние да използва пълноценно инструментите на общата си политика за сигурност и отбрана (ОПСО), за да подкрепи ефективно борбата на Украйна срещу Русия, въпреки че тази година се забелязват някои подобрения; като има предвид, че за да бъде възприеман като успешен и надежден глобален фактор, ЕС трябва да продължи да развива способностите си и да засили политическата си воля да обезпечава сигурност за своите непосредствени съседи;
Б. като има предвид, че източното съседство и Западните Балкани се нуждаят от мирни решения на конфликтите, по-голяма стабилност и сигурност и задълбочено взаимно сътрудничество; като има предвид, че сигурността в тези региони е сериозно застрашена от нашествието на Русия в Украйна и възможността тази агресия да се разпространи в съседните държави; като има предвид, че дестабилизацията на непосредствените ни съседи застрашава стабилността, мира и сигурността на ЕС;
В. като има предвид, че руската агресивна война срещу Украйна подчертава необходимостта от по-решителни, по-амбициозни, надеждни, стратегически и единни действия на ЕС на световната сцена, и изтъква необходимостта ЕС самостоятелно да определя собствените си стратегически цели и да разработва и разгръща способностите за постигането им; като има предвид, че това отново подчертава необходимостта Европа да отдаде приоритет на своята енергийна независимост;
Г. като има предвид, че руската агресивна война срещу Украйна е предупредителен сигнал за ЕС, като тя представлява непосредствена заплаха за европейската и световната архитектура за сигурност и за сигурността на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че руското нашествие в Украйна породи импулса за постигане на геополитическо предефиниране на ОВППС и външната дейност на ЕС като цяло, със смела визия, направлявана от интересите на Съюза в новата геополитическа реалност, с истинска воля за действие и с трансатлантическо сътрудничество, за да бъдат постигнати стратегически значими резултати; като има предвид, че с оглед на руската агресия Финландия и Швеция кандидатстваха за присъединяване към НАТО; като има предвид, че този конфликт показва спешната необходимост държавите членки да определят общо схващане за заплахите и да демонстрират истинска солидарност с държавите членки, разположени на първа линия; като има предвид, че тази война потвърди отново ролята на НАТО като основа на европейската сигурност и абсолютната необходимост от силна трансатлантическа връзка;
Д. като има предвид, че е наложително Съюзът да отстрани основните си уязвимости, като например отскоро развитата си прекомерна зависимост от Русия и Китайската народна република (КНР), и да укрепи своята устойчивост и подготвеност по отношение на заплахите, произтичащи от тоталитарни и недемократични режими;
Е. като има предвид, че руското нашествие подчертава също така необходимостта, която беше изтъкната от ръководените от гражданите резултати от Конференцията за бъдещето на Европа, държавите членки да демонстрират необходимата политическа воля ОВППС да придобие статут на пълноценна европейска политика;
Ж. като има предвид, че потенциалът за бързи, ефикасни и ефективни действия в областта на външната политика, сигурността и отбраната, както е предвидено в Договора от Лисабон, е използван и експлоатиран съвсем ограничено през последното десетилетие поради липса на политическа воля от страна на държавите членки; като има предвид, че поради променящата се обстановка в областта на сигурността в Европа е крайно време да се използват всички инструменти, предвидени в ДЕС, по-специално по отношение на ОПСО; като има предвид, че Договорът от Лисабон съдържа характеристики, като например военен начален фонд по член 41, параграф 3, буква б), възможността за формиране на малка група с по-амбициозни цели за сигурност и отбрана по член 44 и определянето на истинска европейска политика в областта на способностите и въоръжаването по член 42, параграф 3, които съществуват от декември 2009 г.;
З. като има предвид, че биха могли да се използват незабавно клаузи за преход, за да се премине от изискването за гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в конкретни области на политиката; като има предвид, че настоящата заплаха за европейската сигурност изисква незабавното адаптиране на някои методи на работа;
И. като има предвид, че Съветът действа бързо и единно и досега е приел девет пакета от санкции срещу Русия поради действията ѝ в Украйна, включително санкции срещу физически лица, като замразяване на активи и ограничения за пътуване, икономически санкции, които са насочени към секторите на финансите, търговията, енергетиката, транспорта, технологиите и отбраната, ограничения върху медиите, дипломатически мерки, ограничения върху икономическите отношения с окупираните Крим и Севастопол и с областите Донецк и Луганск, които не са под контрола на правителството, и мерки, свързани с икономическото сътрудничество, като всичко това е проява на солидарност и единство, но не е достатъчно, за да спре агресора;
Й. като има предвид, че упадъкът на свободата на медиите и увеличаването на кампаниите за дезинформация, външната намеса и атаките срещу журналисти е световна тенденция, която е най-очевидна в държавите, в които се наблюдава отстъпление от демокрацията, и в недопускащите промяна тоталитарни държави; като има предвид, че в международен план последиците за правата на човека, демокрацията, участието на обществеността и развитието са тревожни; като има предвид, че ЕС трябва да засили сътрудничеството си с единомислещи държави партньори с цел насърчаване и защита на свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение и борба с дезинформацията и външната намеса в трети държави;
К. като има предвид, че дълготрайната нестабилност и непредсказуемост на сигурността по границите на ЕС и в непосредствените му съседи представляват пряка заплаха за сигурността на ЕС и неговите държави членки;
Л. като има предвид, че под ръководството на Владимир Путин правителството на Руската федерация продължи да извършва актове на международен тероризъм срещу политически опоненти и суверенни държави, които достигнаха кулминацията си в нашествието и окупацията на Украйна от 2014 г. насам;
М. като има предвид, че глобалните последици от неоправданото нашествие на Руската федерация в Украйна се утежняват от въздействието на продължаващата и безпрецедентна пандемия от COVID-19, която води началото си от Ухан, в КНР; като има предвид, че завръщането на пълномащабната война на европейския континент, икономическата нестабилност и умишленото инструментализиране на енергийната нестабилност от страна на Руската федерация водят до непосредствена геополитическа несигурност за гражданите на Европейския съюз, страните кандидатки и бъдещите страни кандидатки, както и за партньорите по света;
Н. като има предвид, че постигането на стратегическа автономност изисква Съюзът да може да разглежда всички въпроси от стратегическо значение за ЕС, без да разчита необосновано на способностите на трети държави и участници, включително чрез премахването на уязвимостите, които излагат Съюза на опасност от вътрешно разделение и на отстъпки по принуда в полза на авторитарни участници; като има предвид, че постигането на стратегическа автономност ще даде възможност на Съюза да засили допълнително външната си дейност от силна основа, по-ефективно да преследва и проектира своите основани на ценности интереси и да увеличи приноса си за глобалното многостранно сътрудничество, мирното разрешаване на конфликти и развитието на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права по света; като има предвид, че без реални инвестиции в отбраната на държавите членки ЕС няма да бъде в състояние да се защитава или да бъде надежден фактор; като има предвид, че въпреки продължаващата руска агресия срещу Украйна от 2014 г. насам решението на лидерите на НАТО да заделят минимум 2% от БВП за разходи за отбрана се изпълнява само от няколко държави членки, които членуват в НАТО, и по-специално от държавите от източния фланг; като има предвид, че достигането на този праг показва истинска воля за укрепване едновременно на европейската сигурност и на позицията на ЕС;
О. като има предвид, че доброволното присъединяване на европейските държави към ЕС продължава да бъде най-успешният инструмент на външната политика на Съюза; като има предвид, че на 23 юни 2022 г. европейските лидери предоставиха на Украйна и Република Молдова статут на страни кандидатки за членство в ЕС и признаха европейската перспектива на Грузия; като има предвид, че на 15 декември 2022 г. Европейският съвет предостави на Босна и Херцеговина статут на страна кандидатка за членство в ЕС и Република Косово подаде своята молба за членство в ЕС;
П. като има предвид, че ОВППС на Съюза се ръководи от ценности като демокрацията, принципите на правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на ООН и на международното право; като има предвид, че ценностите на Съюза, залегнали в член 2, член 3, параграф 5 и член 21 от ДЕС, са в негов непосредствен интерес; като има предвид, че авторитарният натиск върху тези демократични ценности продължава да нараства, като подкопава проверките на злоупотребата с власт, увеличава честотата и сериозността на нарушенията на правата на човека и ограничава пространството за гражданското общество, независимите медии и демократичните опозиционни движения; като има предвид, че според организацията „Фрийдъм хаус“ 2021 г. е 16-ата поредна година на упадък на демокрацията в световен мащаб;
Р. като има предвид, че последиците от изменението на климата оказват все по-сериозно въздействие върху различни аспекти от живота на човека, както и върху възможностите за развитие, световния геополитически ред и глобалната стабилност; като има предвид, че тези, които разполагат с по-малко ресурси за адаптиране към изменението на климата, ще бъдат най-силно засегнати от последиците от него; като има предвид, че външната политика на ЕС следва да постави по-голям акцент върху насърчаването на многостранните дейности чрез съвместна работа по конкретни въпроси, свързани с климата, изграждане на стратегически партньорства и укрепване на сътрудничеството и взаимодействието между държавните и недържавните участници, включително тези с основен принос за глобалното замърсяване;
С. като има предвид, че основаният на правила международен ред, който се базира на международното право и на институциите на многостранно сътрудничество, е изложен на все по-голям риск, както вътрешен, така и външен; като има предвид, че авторитарните държави, работещи самостоятелно и чрез съгласувани действия, се опитват да подкопаят многостранните организации и агенции, както и международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, да унищожат значението на това право чрез кооптиране или да заобикалят или осуетяват неговото прилагане, като същевременно насърчават по-нататъшното развитие на авторитарни норми в ЕС и в трети държави, включително чрез използването на дипломатически, икономически или военни стимули и принуда, както и чрез кампании за дезинформация; като има предвид, че нашествието на Русия в Украйна и нейните умишлени военни престъпления представляват атака срещу основите на основания на правила многостранен световен ред;
Т. като има предвид, че ЕС трябва да подобри способността си да взема бързи и ефективни решения, по-специално в рамките на ОВППС, да говори с един глас и да действа като истински глобален фактор при реагирането на кризи;
1. посочва, че бързият, единен и стабилен отговор на ЕС на руската агресивна война срещу Украйна и способността му да извлича поуки и да отстранява предишни геостратегически грешки е доказателство за ефективността на външната политика и политиката на сигурност и отбрана на ЕС, ръководени от споделените ни ценности като правата на човека, демокрацията и върховенството на закона; подчертава, че за да се укрепи ролята му на надежден, основаващ се на ценности участник в областта на външната политика, заслужаващ доверие международен партньор и надежден участник в областта на сигурността и отбраната, Съюзът трябва да приеме и в областите, в които понастоящем има такива, да прилага процедури за вземане на решения, благоприятстващи постигането на тази цел;
2. отбелязва, че реакцията на ЕС на руската агресивна война срещу Украйна се наблюдава отблизо от много автокрации по света и ще има решаващо влияние при определянето на тяхното поведение на международната сцена; подчертава, че за да бъдат надежден участник, ЕС и неговите държави членки трябва да увеличат своята военна, политическа и хуманитарна помощ за Украйна и да засилят отбраната си за противодействие на руските заплахи за европейската сигурност;
3. изразява убеждение, че гарантирането на сигурността, просперитета и водещата роля на ЕС в световен мащаб е тясно свързано с консолидирането на процеса на разширяване, ускоряването на присъединяването на страните кандидатки и потенциални кандидатки и консолидирането на политиката за съседство на ЕС;
4. подчертава, че тектоничната промяна в геополитическия пейзаж, причинена от агресивната война на Русия срещу Украйна и други международни предизвикателства, включително продължаващото разрастване на глобалния авторитаризъм, задълбочаването на сътрудничеството между Китай и Русия, настъпателната външна политика на КНР, извънредната ситуация в областта на климата и въздействието на пандемията от COVID-19, изискват по-бързо прилагане на концепцията за стратегическа автономност, солидарност и геополитическо пробуждане на ЕС въз основа на конкретни и надеждни действия по приоритетни тематични и географски въпроси и същевременно показват необходимостта от по-тясно сътрудничество с НАТО и други единомислещи съюзници по целия свят; подчертава, че с оглед на това пряката или непряката подкрепа на трета държава за незаконните позиции на Русия, а именно чрез гласуване с Русия в Общото събрание на ООН на съответните резолюции или чрез подпомагането ѝ да заобиколи санкциите на ЕС, следва да доведе до ясни, бързи и конкретни последици в политическите и търговските отношения на ЕС с тази държава;
5. подчертава, че Съюз може да изпълни призванието си като глобален фактор и гарант на сигурността единствено въз основа на по-гъвкаво и ефикасно вземане на решения, включително относно политиката за сигурност и отбрана;
6. подчертава, че действията на Съюза следва да се ръководят и да съответстват на ценностите и принципите, на които се основава Съюзът, съгласно разпоредбите на член 21 от ДЕС;
7. счита, че член 21, параграф 2 от ДЕС следва да бъде изменен с цел да включи понятието „стратегическа автономност“ в списъка на целите на ОВППС, за да може ЕС да придобие статут на ефективен фактор в областта на дипломацията и сигурността, като прилага собствената си външна политика и политика на сигурност въз основа на решителни действия чрез конкретни мерки, политики, бюджети и ангажименти;
8. припомня, че Стратегическият компас, приет от Съвета през март 2022 г., предоставя на ЕС и неговите държави членки стратегически насоки и инструментите за подобряване на отбранителните им способности, за да станат ефективен гарант на сигурността в една все по-антагонистична в световен и регионален мащаб среда и по-решителен глобален фактор за мира и сигурността на хората; поради това призовава заместник-председателя/върховен представител, Комисията и държавите членки да отдадат приоритет на по-бързото му и пълно прилагане в сътрудничество с единомислещи партньори и при пълно взаимно допълване с НАТО и неговата стратегическа концепция от 29 юни 2022 г., като същевременно вземат предвид поуките, извлечени от руската агресивна война срещу Украйна;
9. подчертава необходимостта от силна комуникационна кампания, която изтъква ползите от Стратегическия компас за европейската сигурност и европейските граждани;
10. подчертава, че за да се постигне геополитическото предефиниране, което е необходимо, за да се реагира на текущите предизвикателства, ЕС следва да оформя своята ОВППС въз основа на следните шест действия:
—
адаптиране на институционалните договорености и на механизмите за вземане на решения на ЕС и генериране на политическа воля и единство в областта на външната политика и политиката на сигурност чрез приемане на гласуването с квалифицирано мнозинство, за да се осигури възможност за ранни превантивни действия и бързи ответни действия,
—
привеждане в действие на стратегическата автономност и солидарност, като същевременно се укрепи подходът му спрямо многостранното сътрудничество и съюзите, намалят се стратегическите зависимости от недемократични режими и се повиши устойчивостта на Съюза,
—
водеща роля в укрепването на многостранното сътрудничество, укрепване и консолидиране на съюзи и партньорства и изграждане на нови стратегически партньорства за един по-добър свят с единомислещи демократични партньори, като същевременно се обърне внимание на настъпателността на авторитарните и тоталитарните режими,
—
утвърждаване на парламентарната дипломация като превантивен и ефективен инструмент на външната политика;
11. подчертава, че амбициозният ангажимент и реториката на външната политика на ЕС в областта на правата на човека изискват тя да бъде последователна и да служи за пример; поради това изразява съжаление, че на практика ЕС продължава да бъде непоследователен по отношение на сравними ситуации в областта на правата на човека по света; изразява съжаление освен това във връзка с влошаването на положението с правата на човека и принципите на правовата държава в редица свои държави членки, което подкопава доверието в ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да дават пример и стриктно да отстояват правата на човека;
12. подчертава, че ЕС следва да поддържа ангажимента си по отношение на контрола върху оръжията и разоръжаването и по отношение на многостранните споразумения относно разоръжаването и неразпространението на оръжия;
Укрепване на институционалните договорености и на механизмите за вземане на решения на ЕС в областта на външната политика и политиката на сигурност
13. приветства забележителното равнище на единство и решимост на ЕС за бърза и енергична реакция на агресивната война на Русия срещу Украйна; настоятелно призовава държавите членки да поддържат, и когато е необходимо, да увеличат това високо и съгласувано равнище на подкрепа за Украйна и нейните граждани в пълно съответствие с променящите се потребности на Украйна и с ангажимента на ЕС за независимост, суверенитет и териториална цялост на Украйна; призовава за същото равнище на единство при атаки срещу демокрациите или общите ценности на ЕС в бъдеще;
14. настоятелно призовава държавите членки да запазят своето единство и решимост и да надграждат върху това безпрецедентно равнище на сътрудничество; подчертава значението на единството и съответствието с основополагащите принципи на Съюза и че е важно да се запази това единство и да продължи укрепването на стратегическия суверенитет, сигурността и устойчивостта на ЕС и държавите членки чрез по-ефективно вземане на решения в ОВППС, което би могло да се постигне чрез:
а)
преминаване възможно най-скоро към гласуване с квалифицирано мнозинство за решения във всички области на ОВППС, като се започне с приоритетните области в срок до една година, като например глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (закона „Магнитски“ на ЕС) и други области на външната политика, като се използват клаузите за преход, предвидени в Договорите, с изключение на създаването на военни мисии или операции с изпълнителен мандат в рамките на ОПСО, за които все още трябва да се изисква единодушие;
б)
свикване на Конвент чрез задействане на процедурата за преразглеждане на Договорите, предвидена в член 48 от ДЕС, с цел, наред с другото, включване на гласуването с квалифицирано мнозинство по всички въпроси, свързани с ОВППС на ЕС, в Договорите;
в)
стремеж към постигане на истински военен и отбранителен съюз, който да е оперативно съвместим и да допълва НАТО и който да може да действа независимо, когато е необходимо;
г)
насърчаване, в очакване на пълното прилагане на гласуването с квалифицирано мнозинство за решения без военни последици или последици в областта на отбраната, на използването на конструктивно въздържане в съответствие с член 31, параграф 1 от ДЕС;
д)
гарантиране, че държавите членки спазват принципите на Договорите, както на теория, така и на практика, и по-специално член 24 и член 42, параграф 7 от ДЕС и член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в които държавите членки се призовават да подкрепят активно и безрезервно, в дух на лоялност и взаимна солидарност, външната политика и политиката на сигурност на Съюза; подчертава, че условията за задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС и условията за подкрепа никога не са били ясно определени; счита, че е необходимо спешно да се разработят стратегия за политика на солидарност и оперативни мерки за прилагане по отношение на клаузата за взаимна помощ, залегнала в член 42, параграф 7 от ДЕС;
e)
пълноценно използване на механизма на ЕС за реакция на политическо равнище при кризи и създаване на Европейски съвет за сигурност, съставен от министри на държавите членки, за да се реагира бързо при извънредни ситуации и да се разработи интегриран подход към конфликтите и кризите, както и на Съвет на министрите на отбраната;
ж)
прилагане и пълноценно използване на подхода на „Екип Европа“ за координиране и избягване на дублирането във външната политика и политиката на сигурност на ЕС, като същевременно се демонстрира единство;
з)
предоставяне на достатъчно финансиране, институционален капацитет и техническа подкрепа на равнището на ЕС и на равнището на държавите членки, за подготовка за и незабавен отговор на настоящите, нововъзникващите и бъдещите предизвикателства; призовава по-специално за увеличаване на финансирането за всички външни действия на ЕС;
и)
предвиждане на роля за Парламента за вземането на решения за изпращане на военни и граждански мисии за сигурност в чужбина;
счита с оглед на горепосоченото, че би било подходящо Парламентът да проведе пленарно разискване преди съответните решения на Съвета и да приеме резолюция, която да предоставя политическо разрешение за въпросната операция, включително нейните цели, средства и продължителност;
15. настоятелно призовава държавите членки да се стремят към стриктно прилагане на член 31 от ДЕС, който, наред с другото, позволява на Съвета да взема с квалифицирано мнозинство определени решения по въпросите на ОВППС без военни последици, и по-специално решения относно санкциите и правата на човека, а в случая на член 42, параграф 7 от ДЕС, да премине към засилено гласуване с квалифицирано мнозинство; призовава държавите членки да използват в пълна степен и без допълнително забавяне клаузата за преход, съдържаща се в член 31, параграф 3 от ДЕС, особено в приоритетните области;
16. отново изразява подкрепата си за приемането и прилагането на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека, който дава възможност на ЕС бързо да налага целенасочени ограничителни мерки срещу лица, образувания и органи, отговорни за, замесени във или свързани с тежки нарушения и престъпления срещу правата на човека в световен мащаб; приветства намерението на Комисията да разшири своевременно обхвата на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека, така че да включва корупционните действия, признавайки по този начин тясната връзка между корупцията и нарушенията на правата на човека; настоятелно призовава Комисията да разшири това законодателно предложение с възможности, които позволяват засилена роля на Европейския парламент при предлагането на случаи на сериозни нарушения на правата на човека; отново призовава Съвета да въведе гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на ограничителни мерки, налагани съгласно глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека;
17. призовава ЕС и неговите държави членки да засилят подкрепата си за организациите на гражданското общество, активистите и разследващите журналисти, участващи в борбата срещу корупцията, чрез насърчаване на създаването на ефективни институции за борба с корупцията, приемане на стабилни регулаторни рамки и решаване на проблемите по отношение на юрисдикциите, практикуващи строга поверителност, и данъчните убежища, по-специално в рамките на собствените си юрисдикции;
18. подчертава факта, че прилагането на наложените на Руската федерация санкции е от първостепенно значение за ограничаването на способността ѝ да води агресивната си война срещу Украйна и следователно трябва да бъде с най-висок приоритет; настоятелно призовава Съвета да наложи ограничителни мерки на трети държави, които подпомагат нашествието на Русия в Украйна, било то чрез улесняване на заобикалянето на санкциите или чрез предоставяне на пряка военна помощ; приветства ограничителните мерки, наложени на режима в Беларус; приветства решението на Съвета да наложи ограничителни мерки на Ислямска република Иран с оглед на доставката от нейна страна на безпилотни летателни апарати на Руската федерация за използване срещу Украйна, по-специално срещу граждански цели; призовава за разширяването на ограничителните мерки с оглед на продължаващото снабдяване от страна на Ислямска република Иран с безпилотни летателни апарати и планираното предоставяне на ракети земя–земя; решително подкрепя предложението за директива(6) за криминализиране на нарушаването на ограничителните мерки на Съюза и призовава Европейската прокуратура да бъде натоварена със задачата да гарантира последователното и еднакво разследване и наказателно преследване на такива престъпления в целия ЕС;
19. изразява загриженост относно увеличаващата се честота и интензивност на екологичните и климатичните бедствия, които имат особено тежки последствия за най-бедните и най-уязвимите лица и общности в света; припомня, че преките и косвените последици от изменението на климата подкопават световния мир и сигурност, като същевременно задълбочават съществуващите уязвимости и неравенства и пораждат рискове за правата на човека; подчертава важната роля, която Комисията и държавите членки трябва да играят, в рамките на съвместния подход „Екип Европа“, за насърчаването на дипломацията по въпросите на климата в световен мащаб, за да се опазят световният мир и сигурност, по-специално чрез засилен двустранен и многостранен диалог с международните партньори, пълното изпълнение на Парижкото споразумение и поетите допълнителни ангажименти, по-специално по отношение на развиващите се партньори, и интегрирането на действията в областта на климата във всички измерения на външната дейност; настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да разработят и провеждат силна дипломация на ЕС по въпросите на климата, чиято цел е да се насърчава международното сътрудничество по Парижкото споразумение, да се засили външното измерение на Новия зелен пакт и да се предостави осезаема подкрепа за амбициозните цели за намаляване на емисиите на CO2 в трети държави;
20. настоява за пълното прилагане и систематичното интегриране на принципа на равенството между половете и Третия план за действие на ЕС относно социалнополовото равенство (GAP III) във всички външни действия на ЕС, включително политиките в областта на търговията и устойчивото развитие, на всички нива на ангажираност и във всички съответни дейности и концепции, включително след срока на действие на GAP III; настоятелно призовава ЕСВД да подобри географския си баланс, за да има подходящо национално представителство, отразяващо многообразието на държавите членки, както е посочено в член 27 от Правилника за длъжностните лица;
21. призовава ЕС и държавите членки да поемат ръководна роля в изпълнението на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; подчертава, че жените играят основна роля в предотвратяването на конфликти, мирните преговори, изграждането на мира, мироопазването, хуманитарната реакция и възстановяването след конфликти; подчертава необходимостта ЕС да гарантира равноправното и пълноценно участие на жените във всички усилия за поддържане на мира и сигурността;
22. призовава за укрепване на капацитета на ЕСВД и делегациите на ЕС, като им се предоставят техни собствени и постоянни инструменти и ресурси на ЕС в областта на външните работи и защитата и насърчаването на правата на човека и борбата с дезинформацията; призовава за актуализиране на решението на Съвета от 26 юли 2010 г., за да могат да реализират по-добре целите, ценностите и интересите на ЕС в световен мащаб;
23. настоятелно призовава държавите членки и Комисията да засилят ролята на заместник-председателя/върховен представител; посочва, че това може да бъде постигнато чрез изменение на Договора, което да определи заместник-председателя/върховен представител за министър на външните работи на Съюза, да му възложи функциите на основен външен представител на Съюза на международните форуми и да му даде възможност да присъства по силата на служебните си задължения във форматите за водене на преговори по инициатива или под ръководството на държавите членки; подкрепя призива на гражданите на Съюза, които изразиха желанието си в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа ЕС да изразява единна позиция;
24. отбелязва речта на заместник-председателя/върховен представител на годишната конференция на посланиците на ЕС през 2022 г. и очаква установените недостатъци на дипломатическата служба на ЕС да бъдат ефективно преодолени с цел укрепване на нейния капацитет и ефективност; призовава за автономна европейска дипломация във всички области, включително публична, културна, икономическа, климатична, цифрова и кибернетична дипломация, наред с другото, определяна от обща дипломатическа култура и истински колективен дух на ЕС; приветства стартирането на пилотния проект, озаглавен „Към Европейска дипломатическа академия“, който има за цел да насърчи придобиването на общи умения и компетентности за насърчаване и ефективна защита на принципите и интересите на ЕС по света; подчертава, че този пилотен проект следва също така да се фокусира върху целевите групи за бъдеща академия и да даде възможност за включване на тези, които не са дипломати от държавите членки, да станат дипломати на ЕС в бъдеще;
25. подчертава стратегическите роли, които международното културно сътрудничество и културната дипломация играят във външната политика на ЕС за укрепването на отношенията с държавите партньори, насърчаването на демократичните ценности на ЕС, защитата на културното наследство в чужбина, насърчаването на междукултурния диалог, мобилността на хората на изкуството и специалистите в областта на културата, предотвратяването на конфликти, борбата с дезинформацията и външната намеса в трети държави и борбата срещу незаконния трафик, заграбването и унищожаването на културни ценности; призовава за засилване на културната дипломация на ЕС чрез интегриране на културата като стратегически стълб във външната дейност на Съюза и чрез разработване на инструмент на ЕС, който въплъщава културните аспекти на Съюза в световен мащаб и насърчава международните културни отношения въз основа на културно сътрудничество и съвместно създаване, с активното участие на гражданското общество и културните сектори на трети държави; подчертава, че този инструмент би могъл да предоставя изграждане на капацитет и финансова помощ от ЕС на секторите на културата, творчеството и иновациите на гражданското общество на трети държави; подкрепя включването на културата във всички настоящи и бъдещи двустранни и многостранни споразумения, при надлежно зачитане на ангажиментите, поети в рамките на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;
26. подчертава, че глобалните геополитически и хуманитарни кризи показват необходимостта ЕС да получава надеждна информация от първа ръка относно текущите и възможните външни заплахи за ЕС, за да може да реагира бързо и ефективно, както и да защитава по-добре интересите си в чужбина; призовава за укрепване на Центъра на ЕС за анализ на информация и Центъра на ЕСВД за реагиране при кризи чрез увеличаване на техните ресурси и способности;
27. подчертава, че е необходимо да се определят ясно правомощията на заместник-председателя/върховен представител, председателя на Комисията и председателя на Европейския съвет, тъй като в настоящата регулаторна рамка, предоставена както от Договорите, така и от междуинституционалните споразумения относно външното представителство на ЕС в чужбина, няма яснота за правомощията на всяка институционална роля; счита, че тази липса на яснота може да доведе до известно дублиране във външната дейност на ЕС или да обърка контрагентите и/или партньорите на ЕС по света в техните отношения със Съюза;
Привеждане в действие на стратегическата автономност
28. подчертава, че руската агресивна война срещу Украйна и сериозните и масови разрушения, военни престъпления и преднамерени нарушения от страна на Руската федерация на правата на човека и на основните норми на международното право изтъкнаха необходимостта от по-силни, по-амбициозни, заслужаващи доверие, стратегически и обединени действия и присъствие на ЕС на международната сцена; подчертава, че е необходимо ЕС да определя по-енергично свои собствени стратегически цели, както е предвидено в Стратегическия компас, и да развива способности и фактори, способстващи за тяхното преследване, като същевременно работи както самостоятелно, така и в тясно сътрудничество с единомислещи партньори; счита, че възстановяването на всички окупирани територии на Украйна, запазването на нейната независимост, суверенитет и териториална цялост, бързото приключване на правната процедура за конфискация на активи, замразени чрез санкции, както и изправянето на извършителите, включително Владимир Путин и висшето военно и гражданско ръководство на Руската федерация, пред международен съд следва да се считат за цел на политиката на ЕС спрямо Украйна;
29. припомня, че ЕС ще се превърне в ефективен участник в областта на дипломацията и сигурността само ако действа решително и че ЕС ще увеличи своя стратегически суверенитет и солидарност само чрез конкретни мерки, политики, бюджети и ангажименти;
30. приветства промяната в подходите на държавите членки, която означава преминаване към засилена стратегическа автономност на ЕС чрез бързото изпълнение на основните действия, залегнали във Версайската декларация и Стратегическия компас; отбелязва, че те подчертават необходимостта от укрепване на отбранителните способности на ЕС и държавите членки и от положителен принос за европейската, трансатлантическата и световната сигурност, в тясно сътрудничество, взаимно допълване и координация с НАТО, когато това е от значение за ЕС, по-специално при преминаването към създаване на по-голяма стратегическа автономност на ЕС;
31. приветства приемането на 10 януари 2023 г. на трета съвместна декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО; настоятелно призовава Съюза и държавите членки, които са и съюзници на НАТО, да гарантират съгласуваното изпълнение на целите и приоритетите, очертани в Стратегическия компас, стратегическата концепция на НАТО и третата съвместна декларация; подчертава, че тези стратегически процеси в рамките на НАТО и ЕС предлагат уникална възможност за по-нататъшно засилване на нашите консултации и сътрудничество с цел повишаване на сигурността на нашите граждани и насърчаване на мира и стабилността в евроатлантическия регион и извън него;
32. отбелязва, че европейските отбранителни способности следва да бъдат съвместими и да се допълват с тези на НАТО, който продължава да бъде водещият гарант на сигурността в Европа; подчертава, че ЕС е партньор на НАТО и че сътрудничеството между ЕС и НАТО прави и двата съюза по-силни и се основава на прозрачност, реципрочност, приобщаване и това всяка организация да зачита автономността на другата при вземането на решения;
33. подчертава, че всеки процес за постигане на стратегическа автономност на ЕС трябва да допълва и да е съвместим с НАТО; поради това отбелязва, че развитието на съгласувани, допълващи се и оперативно съвместими отбранителни способности е от съществено значение за повишаване на сигурността на евроатлантическия регион в съответствие с принципа на единния набор от сили; отново заявява, че европейската способност за действие, било то в партньорство или автономно, е от съществено значение за взаимното допълване и за приноса за изпълнението на основните задачи на НАТО, както и за засилване на предотвратяването на конфликти, а оттам и за сигурността на европейския континент като цяло;
34. счита, че Стратегическият компас представлява важна стъпка към истински Европейски съюз за отбрана и трябва да формира основата за развитието на обща стратегическа култура както на равнището на Съюза, така и на равнището на неговите държави членки; призовава ЕС и държавите членки да покажат необходимото единство и политическа воля за бързо прилагане на амбициозните мерки, за които поеха ангажимент в рамките на Стратегическия компас, включително за своевременното привеждане в действие на капацитета на ЕС за бързо развръщане; счита, че прилагането на Стратегическия компас би доближило ЕС до целта за стратегическа автономност; подчертава необходимостта да се вземат предвид последиците от руската агресивна война срещу Украйна и да се съкратят сроковете за изпълнение на отделните действия и проекти;
35. припомня обаче, че от няколко години пропуските в способностите между държавите членки и ключовите области на усилие, необходими за отбраната, са правилно установени от Европейската агенция по отбрана, Военния секретариат на Европейския съюз, ЕСВД и Комисията; поради това счита, че амбициите, определени както в Стратегическия компас, така и в заключенията на Съвета от Версай, ще имат значение само ако се прилагат ефективно от държавите членки;
36. приветства бързото и многократно използване на Европейския механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ) за предоставяне на необходимата подкрепа, за да се даде възможност на Украйна да се защитава и да си възвърне ефективния контрол върху цялата си територия в рамките на международно признатите си граници; подчертава необходимостта да се подобри способността на Съюза да действа с устойчиво и подходящо финансиране, като се използва като основа подкрепата от ЕМПМ, която вече е предоставена на Украйна, включително чрез звеното за обмен на информация, и да се използват поуките, извлечени от подкрепата на Съюза за Украйна, за да се повиши готовността ѝ за бъдещи сценарии; приветства решението на Съвета от 12 декември 2022 г. за увеличаване на бюджета на ЕМПМ с 2 милиарда евро, като същевременно се дава възможност за допълнително увеличаване на общия финансов таван на ЕМПМ с максимум общо 5,5 милиарда евро до 2027 г., като се има предвид необходимостта от продължаване на подкрепата за доставките на оръжия и боеприпаси за Украйна и други държави партньори, включително на африканския континент; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител бързо да представи предложение за изменение на Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета; подчертава освен това необходимостта от създаване на втори извънбюджетен механизъм, който да управлява развитието и генерирането на целия жизнен цикъл на способностите, което включва обща военна научноизследователска и развойна дейност, обществени поръчки, обучение, поддръжка и сигурност на доставките;
37. призовава за увеличаване на финансовата и военната помощ за Украйна и за незабавно разполагане на модерно оборудване, оръжия и система за въздушна отбрана от следващо поколение; изразява подкрепата си за решението на редица държави членки и международни партньори да предоставят на Украйна превозни средства за борба с пехотата и бронетранспортьори; отново призовава държавите членки да започнат доставката на модерни основни бойни танкове, включително „Леопард 2“, като част от координирана инициатива на ЕС чрез звеното за обмен на информация на Военния секретариат на ЕС в рамките на ЕСВД; подкрепя създаването на военната мисия за предоставяне на помощ за обучение на украинските въоръжени сили на територията на ЕС и призовава за бързото ѝ разполагане; признава текущата работа на консултативната мисия на ЕС за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна и приветства неотдавнашното адаптиране на нейния мандат с цел подпомагане на украинските органи за улесняване на разследването и наказателното преследване на всички международни престъпления, извършени от руските въоръжени сили и наемници в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна;
38. отново призовава заместник-председателя/върховен представител, държавите членки и международните партньори да подготвят бърз и решителен отговор, в случай че Русия използва химически, биологични, радиологични или ядрени оръжия срещу Украйна;
39. приветства приемането на съвместното съобщение от 18 май 2022 г. относно анализа на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия от Комисията и върховния представител и призовава държавите членки , съвместно да разработят и осигурят необходимите способности за запълване на този недостиг, като използват пълноценно постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), координирания годишен преглед на отбраната (КГПО), Европейския фонд за отбрана (ЕФО), както и нови инструменти на ЕС за стимулиране на повече съвместни обществени поръчки, което ще спомогне за повишаване на сигурността както на държавите членки, така и на съюзниците от НАТО;
40. приветства факта, че Комисията и заместник-председателят/върховен представител стартираха стратегията за Глобалния портал на 1 декември 2021 г. с цел насърчаване на интелигентните, чисти и сигурни връзки в областта на цифровите технологии, енергетиката и транспорта и с цел укрепване на системите за здравеопазване, образование и научни изследвания в целия свят, и по-специално в Глобалния юг; подчертава геополитическата централна роля на тази стратегия за надеждна свързаност, която включва основани на ценности измерения, насочени към устойчиво развитие, трансформация и укрепване на устойчивостта в подхода „Екип Европа“; призовава за ефективно управление на Глобалния портал; приветства първото заседание на съвета на Глобалния портал, което се проведе на 11 декември 2022 г. и на което Парламента беше поканен като наблюдател; изисква да бъде надлежно включен в решенията относно инвестиционните програми на Глобалния портал и да бъде редовно информиран за всички събития, включително отражението върху бюджета;
41. счита, че са необходими значително повече усилия, за да може тази стратегия да разгърне пълния си потенциал, и призовава институциите на ЕС и всички държави членки да ускорят по-нататъшното ѝ разработване и по-бързото ѝ прилагане; счита, че е от съществено значение да се работи съвместно с единомислещи партньори за разширяване на мащаба и въздействието на тази стратегия; призовава за решителни стъпки на равнището на Г-7 с цел преодоляване на недостига на инвестиции в инфраструктура в световен мащаб, включително чрез предоставяне на необходимото финансиране;
42. посочва голямото геополитическо значение на Зеления пакт на ЕС като дългосрочен инструмент, който ще повлияе на отношенията на ЕС с трети държави;
43. подчертава значението на една амбициозна политика на ЕС в областта на климата, за да се постигнат целите на Европейския зелен пакт, по-специално неговата интернационализация и инициативите в отговор на свързаните с климата рискове за сигурността; очаква, предвид настоящите геополитически промени и предизвикателства, изпълнението на Европейския зелен пакт да допринесе за изграждането на нови партньорства и за диверсифицирането на енергийния микс на ЕС като алтернативи на руските доставки на изкопаеми горива;
44. подчертава, че е важно да се увеличат усилията на ЕС, в сътрудничество с НАТО и други международни партньори, за справяне със и засилване на устойчивостта по отношение на хибридните заплахи, кибератаките, дезинформацията и пропагандните кампании, както в рамките на Съюза, така и в трети държави; призовава Комисията и държавите членки, в тясно сътрудничество с НАТО и партньори извън НАТО, да третират защитата на критичната европейска инфраструктура, включително офшорни тръбопроводи, подводни комуникации и електрически кабели, като въпрос с най-голям приоритет; отново заявява неотложната необходимост европейските институции, агенции и други органи да бъдат надлежно защитени срещу хибридни заплахи и атаки от страна на чуждестранни държавни участници; подчертава, че в необходимо също така да развият способностите си за стратегическа комуникация чрез оперативните групи за стратегическа комуникация, включително насочените към трети държави и с особен акцент върху населението на Русия и Беларус, както и да заделят подходящи финансови ресурси за тази цел и да се снабдят със сигурни комуникационни системи и капацитет за бързо реагиране с цел противодействие на атаките и значително повишаване на тяхната устойчивост;
45. приветства решимостта, демонстрирана от Съюза и повечето държави членки в стремежа към пълна енергийна независимост от Руската федерация и диверсифицирането на източниците им на енергийни доставки; отново отправя своя призив за незабавно и пълно ембарго върху вноса на руски изкопаеми горива и уран, както и за това, газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ да останат затворени и да бъдат напълно изоставени; подчертава, че краткосрочната диверсификация на енергийните източници не следва да бъде за сметка на съдържателния диалог за правата на човека с алтернативните доставчици на енергия; отбелязва, че това подчертава съществения характер на ускоряването на екологичния преход;
46. призовава за инициативи за укрепване на устойчивостта на стратегическите вериги на доставки и критичната инфраструктура на ЕС чрез редовни всеобхватни стрес тестове, провеждани от Комисията, включително по отношение на здравеопазването, енергетиката, хранителните продукти, полупроводниците и суровините от изключителна важност, както и офшорните тръбопроводи и кабели, с цел предотвратяване на сериозни смущения във веригата на доставки и намаляване на зависимостта на ЕС от трети държави, по-специално тези, които не споделят ценностите на Съюза или с които Съюзът се намира в състояние на системно съперничество, до некритични равнища; подчертава важността на укрепването на собствените способности на Съюза в сътрудничество с единомислещи партньори; подчертава, че е необходимо по-нататъшно сътрудничество с демократичните партньори, за да се осигурят стратегическите ресурси, използвани за производството на батерии, интегрални схеми, полупроводници и други критични технологии, и за да се намали зависимостта от недемократични режими за доставката на тези ресурси;
47. подчертава стратегическото измерение на космическия сектор за Европа; подчертава необходимостта да се гарантира видимостта и доверието в Съюза като международен участник в космическото пространство и да се постигне напредък в разработването на технологии, които биха гарантирали европейската стратегическа автономност; призовава за по-силен ангажимент на ЕС за разработването на всеобхватен международен регламент за космическото пространство, който да се основава на, актуализира и укрепва настоящите Договори, декларации и правни принципи на ООН, които са в основата на управлението на космическото пространство, и като се взема предвид бързият технологичен напредък; подчертава, че тази актуализирана регулаторна рамка за космическото пространство би подпомогнала устойчивото и мирно развитие на космическото пространство, като същевременно ограничи и регулира неговото използване като оръжие и милитаризация; приветства съобщението на Комисията, че ще представи космическа стратегия за сигурност и отбрана; счита, че укрепването на стратегическия суверенитет на ЕС в космическото пространство е от съществено значение за по-широките му усилия за постигане на всеобхватна стратегическа автономност;
48. подчертава, че достъпът до безопасна питейна вода е един от основните проблеми на 21-ви век, особено след като близо 60% от ресурсите на водоносния хоризонт преминават политически териториални граници; подчертава, че недостигът на вода, дължащ се на нарасналите нужди от прясна вода на световното население, поради стратегическия контрол на реките при източника им от някои държави може да доведе до много сериозни конфликти, ако не се предвиди интегрираното и споделено използване на водните течения; настоятелно призовава ЕС да създаде политическа стратегия за улесняване на решенията в тези области с висок дестабилизиращ потенциал, като същевременно насърчава държавите в районите, които са изправени пред най-сериозните конфликти във връзка с водата, да подпишат Конвенцията от 1992 г. за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера;
49. призовава Съюза да развие цифровия си суверенитет, по-специално в областта на киберсигурността, с цел защита на демокрацията и институциите си; подчертава специфичната заплаха, която новите цифрови технологии представляват за защитниците на правата на човека и други лица, тъй като могат да се използват за контролирането, ограничаването и подкопаването на техните дейности, както наскоро стана видно от разкритията за проекта „Пегас“;
50. подчертава, че Съюзът, в сътрудничество с единомислещи партньори, следва да се стреми към конкурентоспособност в световен мащаб в областта на научноизследователската и развойната дейност, производството и внедряването на безпилотни летателни апарати;
51. приветства съобщението на Комисията, че ще работи по предложения за пакет за защита на демокрацията, който би предпазил Съюза от злонамерена намеса;
Водеща роля в укрепването на многостранното сътрудничество и изграждане на партньорства за един по-добър свят
52. подчертава необходимостта от укрепване на ООН като приоритет и от развиване на истинско стратегическо партньорство между ООН и ЕС по глобални приоритети като действията в областта на климата и правата на човека, но също така и за управлението на кризи; подчертава, че Съюзът трябва да продължи да играе водеща роля в насърчаването на по-подходящо, устойчиво и ефективно многостранно сътрудничество, което представлява основата за приобщаващ политически диалог, сътрудничество и сближаване, насочени към подобряване на сигурността на хората, устойчивото развитие и предотвратяването и мирното разрешаване на конфликти при пълно зачитане на международното право и правата на човека; настоятелно призовава Съюза и неговите държави членки да говорят с един глас в рамките на многостранни форуми, да укрепят връзките с единомислещи партньори по света, да засилят контактите с трети държави и тяхното население и да търсят прагматични секторни многостранни решения в области, в които това е в съответствие с неговите основани на ценности интереси;
53. призовава Комисията, Съвета, ЕСВД и държавите членки да представят разумни предложения относно начините за осигуряване и гарантиране на собствено и постоянно място на Съюза във всички многостранни форуми, включително в Съвета за сигурност на ООН, с цел укрепване на ролята на ЕС като участник, съгласуваността и доверието в ЕС по света;
54. подчертава значението на засилените дипломатически усилия за съобщаване на нашата позиция по най-ефективния начин и за координиране с единомислещи демократични партньори, за да се поддържа възможно най-силното единство в рамките на международната общност за осъждане на действията на Русия и за защита на принципите на суверенитет и териториална цялост, международното право и основания на правила и ценности международен ред в рамките на ООН и други многостранни форуми; подчертава значението на силните дипломатически действия по отношение на държавите, които са възпрепятствали гласуването или са се въздържали от гласуване по резолюциите на ООН от 2 март и 12 октомври 2022 г., за да се подчертае сериозността на агресията на Русия и необходимостта от единодушен отговор от страна на международната общност; подчертава, че следва да се отдаде приоритет на изграждането на силни и надеждни съюзи, партньорства и многостранни договорености и на изграждането на стратегическа солидарност с единомислещи държави;
55. подчертава, че е необходимо руската агресия да бъде осъдена с единодушие в ЕС и лидерите на някои държави от ЕС да не отварят отделни канали за контакт с Путин; подчертава, че не следва да се търсят преговори с Русия, докато и освен ако украинските органи не решат да започнат тези преговори, и че докато това се случи, ЕС следва да продължи да предоставя финансова, материална и военна помощ на Украйна;
56. подчертава, че руското нашествие в Украйна подчерта в още по-голяма степен необходимостта ЕС да продължи да изгражда съюзи и разбирателство между партньорите и да засилва сътрудничеството със съществуващите единомислещи партньори по света, особено с трансатлантическите съюзници от НАТО, като същевременно разширява своите партньорства, по-специално с държавите от Глобалния юг;
57. подчертава, че тъй като НАТО продължава да бъде от основно значение за европейската система за сигурност, ЕС и неговите държави членки трябва да се ангажират с укрепването на европейския стълб на НАТО, наред с другото, онези държави членки, които са и съюзници на НАТО, като последователно спазват целевия показател на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2% от брутния вътрешен продукт, считано от 2024 г., като същевременно се предотвратява дублирането, намалява се разпокъсаността и се подобрява оперативната съвместимост; настоятелно призовава останалите двама съюзници на НАТО, които все още не са ратифицирали присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, незабавно да го направят; счита, че стратегическото партньорство с НАТО следва да се основава на доверие; настоява за консолидиране и изясняване на стратегическото партньорство с НАТО по реципрочен начин;
58. призовава за по-нататъшното укрепване на сътрудничеството с НАТО и други партньорства, като например Г-7, както и с други единомислещи партньори; посочва, че тези партньорства следва да представляват неразделна част от ОВППС;
59. призовава ЕС и неговите международни партньори да използват пълноценно всички подходящи инструменти за борба с безнаказаността, включително чрез засилена подкрепа за Международния наказателен съд и за специални трибунали на национално и международно равнище, както и чрез установяване на гъвкаво сътрудничество и механизми за финансиране с цел бързо събиране и анализ на доказателства за международни престъпления; призовава международната общност да гарантира, че всички подбудители и извършители на военни престъпления и престъпления срещу човечеството биват изцяло подведени под отговорност; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да работят за създаването на специален трибунал, по инициатива на Украйна и с подкрепата на международната общност, за разследване и търсене на отговорност от руското военно и политическо ръководство за престъплението агресия, както и да продължат да подкрепят разследването на Международния наказателен съд на твърденията за военни престъпления, престъпления против човечеството и престъплението геноцид, които понастоящем се извършват; отново призовава Комисията да представи план за действие на ЕС относно безнаказаността; подчертава, че с този план за действие следва да се търси по-добро координиране и хармонизиране на усилията и ресурсите на държавите членки за наказателно преследване на военнопрестъпници в ЕС; счита, че правосъдието в условията на преход играе основна роля за гарантиране на мира в дългосрочен план, и настоятелно призовава Комисията да разработи амбициозна програма за изграждане на капацитета на държавите членки и на трети държави за прилагане на принципа на универсална юрисдикция в техните национални правни системи;
60. приветства първата среща на Европейската политическа общност през октомври 2022 г. като платформа за дискусии, диалог и сътрудничество с близки партньори относно предизвикателствата в областта на външната политика и сигурността, пред които сме изправени, с цел укрепване на сигурността на европейския континент и продължаване на политическото сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността въз основа на общи интереси; приветства факта, че 44 държави участваха в първата среща в Прага, включително близки партньори като Обединеното кралство; призовава за активното участие на Парламента в изясняването на обхвата и бъдещата работа на тази общност; подчертава, че за бъдещия успех и съгласуваност на този формат е от съществено значение наличието на известна степен на привеждане в съответствие с демократичните ценности и принципи; отново заявява, че Европейската политическа общност не може при никакви обстоятелства да ускорява или да служи като претекст за забавяне на присъединяването към ЕС на държавите, обхванати от процеса на разширяване;
61. подчертава необходимостта от засилване на диалога с Обединеното кралство относно възможните пътища за бъдещо сътрудничество и координация в областта на външната политика и политиката на сигурност и отбрана, в съответствие с разпоредбите на Политическата декларация и включително в рамките на партньорството между ЕС и НАТО, ООН, Европейската политическа общност и други международни форуми; настоятелно призовава за по-тясно сътрудничество на ЕС с нашите британски съседи, тъй като сме изправени пред общи предизвикателства по въпросите на външната политика и сигурността; изразява съжаление, че Споразумението за търговия и сътрудничество не включва разпоредби относно сътрудничеството в областта на външната политика и отбраната; подчертава значението на координирането на режимите на санкции; призовава за по-активно участие на Обединеното кралство в европейските проекти в областта на сигурността и отбраната; във връзка с това приветства решението на членовете на ПСС и Съвета от 14 ноември 2022 г. да поканят Обединеното кралство да се присъедини към проекта за военна мобилност по линия на ПСС, което би подобрило взаимната бърза помощ в областта на сигурността и отбраната;
62. настоятелно призовава Обединеното кралство да гарантира пълното прилагане на Споразумението за оттегляне, включително Протокола за Ирландия/Северна Ирландия, и да се стреми към практически, гъвкави и трайни общи решения в рамките на правната рамка на Протокола; подчертава, че пълното прилагане на Протокола е от основно значение за поддържането на мира и стабилността в Северна Ирландия, гарантирано от Споразумението от Разпети петък, както и за целостта и правилното функциониране на европейския единен пазар;
63. подчертава значението на стабилното трансатлантическо сътрудничество, отново изтъкнато в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна, основано на споделени ценности и цели и на принципа на равнопоставено партньорство по отношение на лидерските позиции и отговорността, при зачитане на автономията и специфичните характеристики, интересите и стремежите на другата страна; приветства ролята на САЩ с оглед на възпирането на агресията на Русия, по-специално чрез споделяне на разузнавателни данни и оказване на военно съдействие, хуманитарна помощ и политическа подкрепа, както и чрез укрепване на най-изложената на опасност част от източния фланг на НАТО; подчертава необходимостта от по-нататъшно укрепване на трансатлантическото сътрудничество между ЕС и САЩ посредством амбициозна трансатлантическа програма; приканва политическото ръководство и институциите на САЩ да продължат по пътя на все по-тясно сътрудничество и координация във всички области, които представляват интерес за противодействие на глобалните заплахи, които засягат нашите общи ценности, сигурност и просперитет.
64. приветства продължаващото сътрудничество, решителност и единна позиция в подкрепа на Украйна и при прилагането на безпрецедентен режим на санкции с цел възпиране на Русия от продължаване на нейната незаконна агресия и подкрепа за пълното освобождение на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници; напълно подкрепя и се ангажира да търси полезни взаимодействия и споделени цели в областта на външната политика и сигурността чрез по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството в рамките на трансатлантическия диалог между ЕС и САЩ, като например чрез трансатлантическа парламентарна дипломация, и да се справи с много от основните глобални предизвикателства, като например изменението на климата и заплахата, която представляват авторитарните и тоталитарните режими в световен мащаб, включително в Европа и Азия;
65. препоръчва срещите на високо равнище между ЕС и САЩ да се провеждат редовно и поне веднъж годишно, за да се даде постоянен силен тласък на трансатлантическото сътрудничество; в тази връзка приветства работата на Трансатлантическия съвет по търговия и технологии и отново отправя предложението си за създаване на Трансатлантически политически съвет, който да служи като форум за редовен и ефективен институционален диалог относно външната политика и политиката на сигурност; приветства твърдия ангажимент на САЩ за европейската сигурност, по-специално масовата военна помощ от тяхна страна за Украйна и разполагането на войски на източния фланг на НАТО;
66. отбелязва 23-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай през април 2022 г.; изразява дълбока загриженост във връзка с резултатите от 20-ия национален конгрес на Китайската комунистическа партия, който подчертава геополитическите амбиции на Си Дзинпин; отбелязва, че отношенията между ЕС и КНР все повече се характеризират с икономическа конкуренция и системно съперничество; отново отправя исканията си за обновена, по-решителна, широкообхватна и съгласувана стратегия ЕС – Китай, която оформя отношенията с КНР в интерес на ЕС като цяло и отчита в пълна степен предизвикателствата, произтичащи от възхода на КНР като глобален фактор и все по-репресивните му вътрешни политики и решителната му външна политика, включително спрямо Съюза и страните кандидатки и потенциални кандидатки;
67. изразява загриженост във връзка с широкия набор от политически, икономически и военни инструменти, които КНР използва, за да подчинява все по-често други държави на своята воля и за да се опитва да налага своята авторитарна идеология върху международни организации като ООН, да разширява своето присъствие, да оказва влияние и да адаптира по съответния начин стратегията си, намеренията си и военното си превъоръжаване; изразява особена загриженост относно партньорството ѝ с Руската федерация и съвместните им опити за подкопаване на основания на правила световен ред, които са в разрез с нашите интереси и ценности; осъжда факта, че на практика КНР заема проруска позиция във връзка с агресивната война на Русия срещу Украйна;
68. призовава ЕС и държавите членки да анализират своята зависимост от КНР и да предприемат действия по отношение на икономическата си зависимост в стратегически сектори, която може да доведе до уязвимост; призовава за по-голяма координация и сътрудничество между единомислещите партньори по въпроси от общ интерес, особено, но не само, по въпроси като стратегическата зависимост, икономическата принуда, политическата намеса и дезинформацията, както и с оглед на насърчаването на основаното на правила многостранно сътрудничество и стратегическата солидарност между демократичните държави;
69. осъжда най-категорично ръководената от китайското правителство система на принудителен труд и престъпленията против човечеството в Синцзян, които са свързани с висок риск от геноцид; настоятелно призовава китайското правителство да прекрати системното преследване на уйгури, включително ужасяващата практика, в рамките на която властите насочват действията си конкретно срещу уйгурските жени, като прилагат официална програма с целенасочени мерки за предотвратяване на ражданията, включително принудително подлагане на жени в детеродна възраст на аборт, вътрематочни инжекции и стерилизация – мерки, които биха могли да отговарят на критериите за най-тежки престъпления против човечеството; продължава да изпитва дълбока загриженост относно положението в Тибет и политиката на китайската комунистическа партия, насочена срещу свободата на словото и свободата на мисълта, убежденията и религията;
70. отново отправя своя спешен призив към 10-те държави членки, които все още не са преустановили действието на договорите за екстрадиция с КНР и Хонконг, да направят това; решително осъжда кампанията на КНР за транснационални репресии, насочени срещу граждани на КНР и Хонконг в чужбина и диаспората и членове на етнически и религиозни малцинствени общности, по-специално на територията на ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки, в координация с единомислещите партньори, да открият и премахнат всички възможности, които понастоящем улесняват усилията на КНР за транснационални репресии;
71. отново осъжда подкопаването от страна на КНР на демокрацията в специалния административен район Хонконг и налагането на Закона за националната сигурност в Хонконг; призовава Комисията да преразгледа автономния статут на Хонконг с оглед на нарушенията от страна на КНР на Китайско-британската съвместна декларация и репресиите срещу автономността на Хонконг;
72. припомня, че нашата „политика за единен Китай“ е един от крайъгълните камъни на отношенията между ЕС и Китай; подчертава, че запазването на мира, стабилността и свободата на корабоплаването в региона на Индийския и Тихия океан продължава да бъде от критично значение за интересите на ЕС и неговите държави членки; решително осъжда продължаващите военни провокации на КНР срещу Тайван и отново заявява, че категорично отхвърля всяка едностранна промяна на статуквото в Тайванския проток; изразява дълбока загриженост във връзка с позицията на китайското правителство, заявена на 20-ия партиен конгрес на Китайската комунистическа партия, че КНР никога няма да се откаже от правото да използва сила срещу Тайван; отново заявява, че статуквото в Тайванския проток не следва да се променя едностранно против волята на тайванския народ; приветства недвусмисленото осъждане от страна на държавите членки, и партньорите в региона на военните учения на КНР и подчертава, че нашето единство е от ключово значение за възпирането на всяка агресия от страна на КНР и за поддържането на мира и стабилността в Тайванския проток; счита, че спорът между Тайван и КНР следва да бъде разрешен чрез мирен диалог без никакви предварителни условия;
73. призовава всички компетентни институции на ЕС спешно да разработят стратегия въз основа на различни сценарии за справяне с предизвикателствата в областта на сигурността в Тайван;
74. изразява твърдата си солидарност с народа на Тайван и счита, че Тайван е партньор със сходни възгледи, с който споделя общи ценности като свобода, демокрация, права на човека и принципи на правовата държава; призовава Комисията и заместник-председателя/върховен представител да установят стратегическо сътрудничество с Тайван и своевременно да предприемат последващи действия във връзка с препоръките, съдържащи се в резолюцията на Парламента от 21 октомври 2021 г. относно политическите отношения и сътрудничеството между ЕС и Тайван, и да укрепят икономическите, търговските и инвестиционните отношения с острова, включително чрез двустранно инвестиционно споразумение и секторни споразумения, например относно устойчивите вериги на доставки, сътрудничеството в областта на системите за митнически проверки и сертифицирането на произхода и споразуменията за достъп до пазара; призовава заместник-председателя/върховен представител и Комисията спешно да започнат извършването на оценка на въздействието, обществена консултация и подготвително проучване относно сключването на двустранно инвестиционно споразумение с органите на властта в Тайван като подготовка за преговорите за задълбочаване на двустранните икономически връзки като начин за диверсифициране на веригите на доставки, с цел да се предприемат действия по отношение на уязвимостта на ЕС спрямо КНР; препоръчва да бъде назначен служител за връзка в Европейската икономическа и търговска служба, който да координира съвместните усилия за борба с дезинформацията и вмешателството; препоръчва на Комисията да свърже и интегрира инициативата „Глобален портал“ с новата политика на Тайван за Индийско-Тихоокеанския регион (неговата т.нар. политика за Юга);
75. призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат с международните партньори за подпомагане на поддържането на демокрацията в Тайван без външни заплахи;
76. подчертава, че Тайван е ключов партньор на ЕС и демократичен съюзник в Индийско-Тихоокеанския регион, който допринася за поддържането на основан на правила международен ред и отстоява основните ценности; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да задълбочат сътрудничеството и да се стремят към всеобхватно засилено партньорство с Тайван, по-специално към съществено сътрудничество в областта на устойчивостта на критичната верига на доставки и борбата с дезинформацията и външната намеса;
77. се застъпва отново за пълноценното участие на Тайван като наблюдател в заседанията, механизмите и дейностите на международните и многостранните органи и организации;
78. насърчава засиленото икономическо, научно, културно и политическо взаимодействие между ЕС и Тайван, включително на възможно най-високо равнище; подчертава значението на укрепването на диалога между ЕС и Тайван чрез задълбочаване на отношенията с гражданското общество и насърчаване на обмена с тайванските медийни организации и културния обмен, включително чрез създаване на езикови училища;
79. призовава КНР, с оглед на повторното отваряне на границите си, да разкрие пълни и точни данни за COVID-19 по разбираем и леснодостъпен начин, включително досега липсващите данни относно хоспитализациите, приема в отделенията за интензивно лечение и смъртните случаи;
80. приветства доброто сътрудничество между ЕС и Република Корея, която е ключов стратегически партньор, споделящ същия ангажимент по отношение на демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава и пазарната икономика; приветства факта, че Република Корея зае позиции, сходни с позициите на ЕС и САЩ, в отговор на войната на Русия срещу Украйна, по-специално като прие санкции срещу Русия и Беларус; подчертава ролята на Република Корея в подкрепа на усилията за цялостно, проверимо и необратимо премахване на програмата за ядрени оръжия и балистични ракети на Корейската народнодемократична република (КНДР); призовава държавите членки да подкрепят мирното разрешаване на този въпрос чрез дипломация и в тясно сътрудничество с международните партньори; приветства засиленото сътрудничество на Южна Корея с НАТО;
81. решително осъжда продължаващите изпитвания на балистични ракети и ядрени опити и други дейности, свързани с разпространението на ядрени оръжия, от страна на КНДР, както и увеличаването на броя на изпитванията на оръжие от началото на 2022 г. насам, които представляват сериозна заплаха за международния мир и сигурност;
82. най-категорично осъжда предполагаемите опити на Катар и Мароко да оказват влияние върху членове на Парламента, бивши членове и служители на Парламента чрез корупционни действия, които представляват недобросъвестна намеса и подкопават демократичния процес в ЕС;
83. счита, че защитата и насърчаването на правата на човека трябва да заемат централно място в партньорството с Мароко с оглед на стратегическия му характер за ЕС и неговите интереси в региона; настоятелно призовава Мароко да прекрати тормоза и сплашването на журналисти, защитници на правата на човека и активисти от диаспората, да освободи политическите затворници и да работи в партньорство с ЕС с оглед на допълнителното развитие на възможностите в областта на образованието, заетостта и здравеопазването със специален акцент върху отдавна маргинализираните региони като Риф;
84. решително осъжда атаките от страна на авторитарни и нелиберални режими срещу правата на човека и техния универсален характер, както и произтичащото от тях подкопаване на защитата на тези права; призовава зрелите демокрации и единомислещите партньори публично да възприемат решително поведение, с което да потвърдят ангажимента ни за защита на универсалността на правата на човека и принципите на правовата държава; призовава зрелите демокрации и международните и регионалните организации да обединят усилията си в рамките на една глобална уредба за правата на човека, за да се справят със заплахите и да насърчават правата на човека по света;
85. подчертава, че ЕС се е ангажирал да подкрепя свободния, отворен, свързан и основан на правила характер на Индийско-Тихоокеанския регион; отново заявява, че новата стратегия на ЕС за Индийско-Тихоокеанския регион трябва да бъде приложена бързо, тъй като тя предлага на партньорите на ЕС в региона възможност за съвместно преодоляване на общите предизвикателства, за защита на основания на правила международен ред и за отстояване на ценностите и принципите, които споделяме; подчертава колко е важно да се зачитат свободните и отворени морски маршрути в Индийско-Тихоокеанския регион в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право; се противопоставя на едностранните действия в Южнокитайско море и отново изразява подкрепата си за разрешаването на споровете по мирен начин в съответствие с международното право;
86. призовава за засилено присъствие на ЕС в Индийско-Тихоокеанския регион и отвъд; подчертава, че сътрудничеството с тихоокеанските държави следва да бъде засилено, като се вземат предвид реалните нужди на партньорите ни на място, и подчертава значението на сътрудничеството ни с Форума на тихоокеанските острови и Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн за изпълнението на целите, определени в стратегията на ЕС за Индийско-Тихоокеанския регион; се застъпва за по-активно сътрудничество с държавите от региона, по-конкретно с Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, Индия, както и с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН); приветства юбилейната среща на върха ЕС – АСЕАН, която се проведе на 14 декември 2022 г.; приветства сключването на споразумението за свободна търговия с Нова Зеландия и влизането в сила на рамковото споразумение между ЕС и Австралия;
87. подчертава важната роля, която Япония играе по отношение на насърчаването на стабилността в региона, и призовава за по-силно стратегическо партньорство между ЕС и Япония в широк кръг от области, включително в Индийско-Тихоокеанския регион, в областта на свързаността и за защита на многостранния основан на правила ред, търговията и инвестициите, сигурността, цифровата трансформация, действията в областта на климата, научните изследвания и иновациите, авангардните технологии и анализа/картографирането на ресурсите; припомня, че Япония е един от най-близките партньори на ЕС и че тя има сходни възгледи и споделя с него ценности и принципи като демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, доброто управление и многостранното сътрудничество; решително подкрепя сключването на Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония и призовава останалите държави членки да пристъпят към неговото ратифициране; насърчава договарянето на споразумение за сигурност и информация между ЕС и Япония като стъпка към улесняване на по-широкото сътрудничество в областта на сигурността и отбраната;
88. отбелязва, че АСЕАН е партньор от ключово значение за ЕС; призовава за непрекъснато насочване на вниманието към азиатския континент, тъй като много държави там са изложени на нарастващата нестабилност на веригите на доставки и системите на хранително-вкусовата промишленост и на ерозия на макроикономическата стабилност вследствие на неоправданата, непровокирана и незаконна агресивна война на Русия срещу Украйна, която оказа допълнителен натиск върху световната система, която вече беше засегната от кризата с COVID-19;
89. решително осъжда незаконното управление на военната хунта в Мианмар и продължаващите жестоки репресии срещу демократичните стремежи на народа на Мианмар след незаконния държавен преврат, както и подкрепата на Русия и КНР за въоръжените сили на Мианмар (Татмадау); отново потвърждава своята солидарност с демократичните стремежи на народа на Мианмар, представлявани от правителството на националното единство, и призовава ЕС и неговите държави членки да инициират контакти с правителството на националното единство и да му предоставят подкрепа или в приложимите случаи да задълбочат вече съществуващите контакти и подкрепа, като същевременно засилят своите ограничителни мерки срещу Татмадау; с оглед на нежеланието на Татмадау да постигне напредък по отношение на Консенсуса от пет точки настоятелно призовава АСЕАН да работи с правителството на националното единство, независимото гражданско общество и международната общност с оглед на постигането на устойчиво демократично решение за Мианмар;
90. подчертава необходимостта от цялостно укрепване на стратегическото партньорство на ЕС с Индия; посочва, че отношенията с Индия придобиват все по-голямо значение и следва да се задълбочат чрез текущите търговски преговори и чрез засилване на полезното взаимодействие в рамките на двустранното сътрудничество със заинтересованите партньори в Африка; припомня значението на това партньорство за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР); насърчава ЕС и Индия да се възползват пълноценно от партньорството за свързаност, сключено през 2021 г.; приветства по-тесните консултации в областта на сигурността и отбраната и съвместните военноморски учения с Индия и с други партньори от Индийско-Тихоокеанския регион; призовава правата на човека и демократичните ценности да бъдат разглеждани по подобаващ начин в рамките на отношенията на ЕС с Индия;
91. изразява загриженост относно позицията на Индия по отношение на агресивната война на Русия срещу Украйна, относно нейното въздържане при гласуването на резолюциите на ООН и по-специално относно предоставянето на финансова подкрепа за Кремъл не само чрез неприсъединяването на Индия към санкциите срещу Русия, но и чрез увеличаване на вноса и закупуването на руски оръжия и изкопаеми горива; изразява надеждата си, че Индия ще приведе позицията си относно руското нашествие в Украйна в съответствие с позицията на ЕС, и призовава Съвета и заместник-председателя/върховен представител да продължат да полагат дипломатически усилия в това отношение;
92. отново потвърждава категоричната си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на държавите от Източното партньорство в рамките на международно признатите им граници; отчита, че агресивната война на Русия срещу Украйна оказва отрицателно въздействие преди всичко върху държавите от Източното партньорство; призовава институциите на ЕС и държавите членки да започнат незабавно и задълбочено да обмислят необходимостта от реформиране на политиката за Източното партньорство, за да я подготвят за бъдещето с оглед на влошаващата се геополитическа ситуация и въз основа на стратегическото и политическото значение на региона за ЕС и на различните предизвикателства, пред които са изправени държавите от Източното партньорство; отбелязва, че сигурността и мирът в региона на източното съседство предполагат спазване на международното право, териториалната цялост и основните права и свободи; подчертава значението на засилването на политическата и финансовата подкрепа и присъствието на Съюза в региона в тясно сътрудничество с независимото гражданско общество;
93. подчертава, че Русия прилага агресивна политика и спрямо Грузия и Молдова; подчертава, че Руската федерация продължава да подкопава суверенитета и териториалната цялост на Молдова чрез присъствието на нейните войски в региона на Приднестровието и насърчава политическите и социалните брожения, като използва енергията като оръжие и води кампании за дезинформация с цел оказване на натиск върху правителството на Молдова и европейската ориентация на страната; призовава Руската федерация да изтегли напълно и безусловно своите военни сили и въоръжения от региона на Приднестровието по организиран начин в съответствие с многократните искания на молдовските органи; подчертава, че всяко решение на въпроса за Приднестровието трябва да зачита суверенното право на Молдова да избира своята ориентация в областта на външната политика и отбраната; отчита, че Грузия беше първата държава, която пострада от пълномащабна руска военна агресия, когато през август 2008 г. Русия се опита да промени принудително границите на тази суверенна държава в Европа, да окупира региони – Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия – които са неделима част от Грузия, и да предприеме стъпки за тяхното фактическо анексиране, да експулсира стотици хиляди хора от домовете им вследствие на етническо прочистване и да раздели обществата с окупационни линии; настоятелно призовава ЕС да продължи да настоява, че Русия трябва да изпълни задълженията си съгласно споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на ЕС на 12 август 2008 г.; насърчава ЕС да участва по-активно в мирното разрешаване на конфликти в региона на Източното партньорство;
94. приветства засилената ангажираност на Съюза по отношение на държавите от Южен Кавказ, по-специално бързото разполагане на мисия на ЕС с капацитет за наблюдение на международната граница на Армения с Азербайджан с цел да се наблюдава положението в региона, да се изгради доверие и да се допринесе за възстановяването на мира и сигурността; подчертава колко е важно чрез по-активно присъствие на ЕС да се намали руското влияние в региона; призовава Съвета да увеличи броя на разположените експерти и капацитета на мисиите и призовава за по-силно присъствие в региона;
95. решително осъжда последната военна агресия на Азербайджан на суверенната територия на Армения от 12 септември 2022 г., която представлява нарушение на прекратяването на огъня и има сериозни последици за мирния процес; изразява загриженост и във връзка с твърденията за военни престъпления и нечовешко отношение от страна на въоръжените сили на Азербайджан срещу арменски военнопленници и цивилни граждани; отново заявява, че териториалната цялост на Армения трябва да бъде изцяло зачитана, и подчертава готовността на ЕС да участва по-активно в разрешаването на продължителните конфликти в региона; съответно призовава азербайджанските власти незабавно да се оттеглят от всички части на територията на Армения и да освободят военнопленниците под техен контрол; категорично осъжда незаконната блокада от Азербайджан на Лачинския коридор в нарушение на тристранното изявление от 9 ноември 2020 г., тъй като тя заплашва да предизвика умишлена хуманитарна криза сред населението на Нагорни Карабах; изисква азербайджанските органи незабавно да възстановят свободата на движение през Лачинския коридор; припомня, че справедливото и трайно разрешаване на конфликта, което да бъде от полза за населението и на Армения, и на Азербайджан, може да бъде постигнато само с дипломатически средства;
96. изразява убеждението си, че устойчивият мир между Армения и Азербайджан не може да бъде постигнат с военни средства, а изисква всеобхватно политическо решение в съответствие с международното право, включително принципите, заложени в Устава на ООН, Заключителния акт на ОССЕ от Хелзинки от 1975 г. и основните принципи на групата „Минск“ на ОССЕ от 2009 г. относно териториалната цялост, правото на самоопределение и неизползването на сила;
97. подкрепя инициативата на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за свикване на двустранни срещи на лидерите на Армения и Азербайджан в Брюксел и за изпълняване на посредническа роля от ЕС и насърчава работата на място на специалния представител на ЕС за Южен Кавказ и за кризата в Грузия; счита, че ЕС може да играе ролята на честен посредник с оглед на предотвратяването на по-нататъшна ескалация и постигането на траен мир; настоятелно призовава Армения и Азербайджан да се ангажират пълноценно с изготвянето на всеобхватен мирен договор; отново заявява, че в този договор трябва да се разгледат всички първопричини за конфликта, в т.ч. правата и сигурността на арменското население, живеещо в Нагорни Карабах, завръщането на разселените лица и бежанците в домовете им под контрола на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците, междурелигиозният диалог, защитата и опазването на културното, религиозното и историческото наследство и териториалната цялост;
98. призовава за пълното прилагане на Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство с Армения и подчертава необходимостта от продължаване на преговорите по Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между ЕС и Азербайджан;
99. настоява, че всяко задълбочаване на отношенията на ЕС с Азербайджан трябва да остане обвързано с условието страната да постигне съществен напредък по отношение на зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава, демокрацията и основните свободи;
100. подчертава колко важна би била Беларус като свободна, демократична, суверенна и просперираща държава за укрепването на сигурността на Украйна; отново изразява подкрепата си за демократичната опозиция в Беларус, която въпреки продължаващите репресии продължава да се противопоставя на режима на незаконния лидер и на съучастието на режима в руското нашествие в Украйна; настоява, че всички санкции, прилагани спрямо Руската федерация, трябва да се прилагат и спрямо беларуския режим, като същевременно се избягват неблагоприятните последици за беларуския народ, по-специално във връзка с предоставянето на визи; осъжда дезинформацията от страна на режима на Лукашенко и Русия относно предполагаемите заплахи за беларуската територия; отчита стремежите на по-голямата част от народа на Беларус да живее в свободна, суверенна и демократична страна и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да извършат подходяща подготовка в сътрудничество с официалните представители на демократичната опозиция, за да подпомогнат бъдещия демократичен преход в страната; осъжда опитите за дестабилизиране на Европа чрез изкуствено предизвикана миграционна криза и призовава ЕС и всички партньори да блокират и разследват трафика и незаконното превеждане през граница на хора от страна на режима на Лукашенко и неговите съучастници;
101. подчертава колебанието и в някои случаи нежеланието на централноазиатските държави да подкрепят руското нашествие в Украйна като признак за намаляващото регионално влияние на Русия; отбелязва нарастващата ангажираност на КНР и Турция с региона, по-специално чрез Шанхайската организация за сътрудничество и инициативата „Един пояс, един път“; призовава за по-активно участие на ЕС в региона на Централна Азия въз основа на зачитането на основните права и основаните на ценности интереси на Съюза, включително чрез Глобалния портал;
102. призовава Комисията и ЕСВД да обърнат специално внимание на държавите в Централна Азия с цел да поддържат стабилността и свързаността на този регион, който понастоящем се намира в деликатно положение поради географското си разположение; счита, че стратегията на ЕС за Централна Азия се нуждае от задълбочено преразглеждане, за да се отразят дълбоките промени, настъпили във и около региона след нейното приемане през 2019 г., например въздействието на незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна върху геополитическата конкуренция и икономиките на държавите от региона, оттеглянето на САЩ от Афганистан и белязаното с насилие завземане от талибаните на властта в страната, смяната на властта в Казахстан и Туркменистан, ожесточеният конфликт между Таджикистан и Киргизстан и нарастващата регионална роля на КНР, наред с другото; счита, че Централна Азия е регион от стратегически интерес за ЕС по отношение на сигурността, свързаността, енергийната диверсификация, разрешаването на конфликти и защитата на основания на правила многостранен международен ред;
103. приветства факта, че непровокираното руско нашествие в Украйна подтикна ЕС отново да отдаде приоритетно значение на политиката си на разширяване; подчертава, че въпреки че разширяването и задълбочаването на Съюза трябва да напредват съвместно, необходимостта от вътрешни реформи на ЕС не следва да бъде претекст за забавяне на процеса на присъединяване, основан на заслуги; приветства предоставянето на статут на страни кандидатки на Украйна, Молдова и Босна и Херцеговина и призовава той да бъде предоставен и на Грузия, при условие че бъдат взети под внимание приоритетите, посочени в становището на Комисията; насърчава Съвета и Комисията да започнат преговори за присъединяване с новите страни кандидатки възможно най-скоро след изпълнението на специфичните условия, определени от Комисията; приветства кандидатурата на Република Косово за членство в ЕС; подчертава, че въпреки че е доказано, че разширяването е най-ефективният инструмент на външната политика на Съюза, който разширява пространството, в което европейските ценности и принципи оказват значително влияние, неговото прилагане следва да бъде преразгледано, за да се даде възможност за ускорена интеграция на присъединяващите се държави, които докажат стратегическата си ориентация към ЕС и проявят непоколебима ангажираност със свързаните с ЕС реформи, демократичната консолидация и привеждането на външната си политика в съответствие с външната политика на ЕС, включително чрез постепенното им включване в конкретни политики и инициативи на Съюза;
104. подчертава необходимостта от достатъчна и трайна подкрепа за енергийната сигурност на присъединяващите се към ЕС държави, с особен акцент върху държавите, които продължават да бъдат изложени в значителна степен на руската манипулация на доставките, както и от установяването на пактове за сигурност с присъединяващите се държави, уязвими спрямо евентуална агресия от руска страна;
105. призовава за по-активна и ефективна комуникационна стратегия и за активизиране на усилията за насърчаване на ролята и ползите от разширяването и тясното партньорство между ЕС и държавите от Западните Балкани, както и за насърчаване на финансираните от ЕС проекти, реформите и мисиите по линия на ОПСО;
106. подчертава, че безнаказаността във връзка с руското нахлуване в Грузия през 2008 г. е един от факторите, които създадоха условията за агресивната война на Русия срещу Украйна; счита, че украинската победа ще осигури не само свобода за окупираните украински области, включително Донбас и Крим, но и за Беларус, и ще бъде от решаващо значение за възстановяването на териториалната цялост на Грузия и Молдова;
107. призовава ЕСВД да изготви подробен доклад относно нарушенията на споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г., като се има предвид, че ЕС носи специална отговорност като посредник при сключването на споразумението за прекратяване на огъня на 12 август 2008 г.; призовава ЕСВД да определи кои са разпоредбите, които все още не са изпълнени от Руската федерация, да ги съобщи ясно и да представи препоръки за тяхното изпълнение от Руската федерация, по-специално относно изтеглянето на нейните военни сили от окупираните територии на Грузия, допускането от руска страна на създаването на международни механизми за сигурност в страната и осигуряването на безпрепятствен достъп на ЕС до цялата територия на Грузия в съответствие със съществуващия мандат;
108. отново потвърждава, че бъдещето на народите на Украйна, Молдова и Грузия, както и на Западните Балкани, е в рамките на ЕС; потвърждава отново ангажимента си за разширяване – процес, за който няма алтернатива и който повече от всякога представлява геостратегическа инвестиция в стабилния, силен и обединен ЕС; изразява твърдото си убеждение, че перспективата за пълноправно членство за държавите, които се стремят да станат държави – членки на ЕС, е в интерес на самия Съюз от политическа и икономическа гледна точка и от гледна точка на сигурността; призовава Грузия да постигне осезаеми резултати по приоритетите, определени от Комисията и одобрени от Европейския съвет в неговите заключения от 23 и 24 юни 2022 г.;
109. приветства обявените от Комисията мерки за укрепване на Украйна, като например достъпа до нашия вътрешен пазар и премахването на таксите за роуминг; счита, че обхватът на тези мерки ще бъде разширен, така че те да обхванат и Република Молдова и Грузия, които също се нуждаят от солидна проява на подкрепа от страна на ЕС и от конкретни стъпки към интеграция в ЕС предвид могъщите дестабилизиращи сили, застрашаващи демокрацията в тези страни;
110. отново заявява ангажимента на ЕС по отношение на суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на Украйна, Република Молдова и Грузия в рамките на техните международно признати граници и подкрепя усилията им за пълно прилагане на тези принципи; подчертава значението на единството и солидарността на държавите членки в това отношение;
111. настоятелно призовава Комисията да следи отблизо дестабилизиращите действия на Русия в Република Молдова и да предостави необходимата подкрепа на молдовските органи и гражданското общество в отговор на възникващите заплахи;
112. настоява, че външната политика и политиката на сигурност на ЕС трябва да бъдат реформирани, за да се насочат към предотвратяването на кризи, съвместното регионално сътрудничество в областта на сигурността, глобалните действия в областта на климата и опазването на околната среда, укрепването както на политическите, така и на социалните права на човека, и гарантирането на изпълнението на целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие;
113. отново изразява силната си подкрепа за европейското бъдеще и присъединяването към ЕС на всички държави от Западните Балкани като пълноправни членове на семейството на ЕС; призовава държавите членки да подновят ангажимента си за разширяване, като изпълнят ангажиментите на ЕС към държавите от Западните Балкани, по-специално чрез незабавно премахване на визовите изисквания за гражданите на Косово; приветства предоставянето на статут на страна кандидатка на Босна и Херцеговина; подчертава значението на европейската интеграция на тези партньорски държави за стабилността и сигурността на европейския континент като цяло;
114. подчертава, че е необходимо ЕС да засили доверието към процеса на разширяване, като запази неговия основан на заслуги характер, включително като запази централната роля, отредена на демокрацията, основните права и принципите на правовата държава, както се предвижда в глави 23 и 24 от достиженията на правото на ЕС съгласно преразгледаната методология за разширяване, и същевременно избегне политизирането на процеса на разширяване чрез двустранни спорове; припомня, че напредъкът по пътя към ЕС следва да зависи от устойчивия и необратим напредък, постигнат чрез необходимите реформи, свързани с ЕС, по-специално по отношение на спазването на принципите на правовата държава;
115. приветства започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония и настоятелно призовава всички съответни страни да предприемат необходимите стъпки, за да се даде възможност за бърз напредък на Албания и Северна Македония; осъжда вредното влияние на регионалните участници и външната намеса от страна на Русия и други страни в държавите от Западните Балкани;
116. подчертава значението на пълното привеждане на държавите от Западните Балкани в съответствие с външната политика и политиката на сигурност на ЕС, особено с неговата политика на прилагане на санкции срещу трети държави; изразява съжаление относно продължаващото ниско равнище на привеждане в съответствие на законодателството на Сърбия с ОВППС, по-специално по отношение на агресивната война на Руската федерация срещу Украйна; отново заявява позицията си, че допълнителни преговорни глави следва да бъдат отворени само когато Сърбия засили ангажимента си за реформи в областта на демокрацията и принципите на правовата държава и докаже пълното привеждане на своята политика в съответствие с ОВППС; припомня, че Сърбия в качеството си на държава, която се стреми да бъде част от европейската интеграция, трябва да се придържа към общите ценности и права на ЕС;
117. подчертава неотложната необходимост от активизиране на ръководения от ЕС процес на диалог между Прищина и Белград с оглед на нормализирането на двустранните отношения въз основа на взаимното признаване; осъжда наблюдавания модел на поведение, насочен към ескалация на ситуацията, от страна на Сърбия и спонсорирани от Сърбия участници, включително чрез незаконни блокади, насилствени нападения и заплаха от военни действия, чиято цел е да се наложат отстъпки и да се подкопае Република Косово; припомня своята позиция, че независимостта на Република Косово е необратима, и отново призовава петте държави членки, които все още не са признали независимостта на Косово, незабавно да направят това;
118. приветства решението на Европейския съвет да предостави на Босна и Херцеговина статут на страна кандидатка на 15 декември 2022 г., при условие че се предприемат редица стъпки за засилване на готовността на страната за преговори за присъединяване; настоятелно призовава политическите участници в страната да проявят ангажираност и да предприемат съществени стъпки за членството си в ЕС, като постигнат напредък по осемте стъпки, посочени в препоръката на Комисията, като постигнат значителен напредък по 14-те ключови приоритета и осъществят значителен набор от реформи, включително изборни реформи в съответствие с решенията на националните и международните съдилища с цел да се гарантират принципите на равенство и недискриминация за всички граждани и съставни народности, заложени в нейната конституция, и при пълно зачитане на решението на Европейския съд по правата на човека от 22 декември 2009 г. по делото Сейдич и Финци срещу Босна и Херцеговина; призовава Комисията и ЕСВД да подпомогнат Босна и Херцеговина с оглед на бързото изпълнение на ключовите приоритети и предотвратяването на връщането към националистическите политики от миналото; отново подчертава необходимостта да се гарантира, че правата на всички граждани, независимо от етническата, политическата и религиозната им принадлежност, се зачитат изцяло в съответствие с решенията на Европейския съд по правата на човека, решенията на Конституционния съд и препоръките на Венецианската комисия;
119. осъжда продължаващата сепаратистка реторика и дейност в Босна и Херцеговина, включително честването от босненската държава и участници от трети държави на национални празници, обявени за противоконституционни от Конституционния съд на Босна и Херцеговина; отново призовава за приемането на целенасочени санкции срещу лицата в Босна и Херцеговина, които имат дестабилизиращо влияние, включително лицата, които застрашават суверенитета и териториалната цялост на страната, и по-специално Милорад Додик, както и други високопоставени длъжностни лица от Република Сръбска и длъжностни лица от трети държави, предоставящи политическа и материална подкрепа за сепаратистки политики; призовава всички държави да гарантират, че Съветът може да приема подобни санкции;
120. приветства работата на операцията Althea на силите на Европейския съюз (EUFOR) и приветства удължаването на мандата ѝ след ноември 2022 г.; припомня, че тази мисия продължава да играе ключова роля за сигурността и стабилността на Босна и Херцеговина, и призовава ЕС и неговите международни партньори да увеличат капацитета ѝ;
121. отбелязва, че в Стратегическия компас Съветът потвърди, че сигурността и стабилността на Западните Балкани все още не могат да се приемат като даденост и че съществува риск от потенциално разпространение на последиците от настоящото влошаване на положението със сигурността в Европа; припомня, че в Стратегическия компас се призовава за подкрепа на суверенитета, единството и териториалната цялост на Босна и Херцеговина;
122. изразява загриженост във връзка с графика, съдържанието и начина на въвеждане на промените в избирателния закон на Босна и Херцеговина и в конституцията на Федерация Босна и Херцеговина, които бяха предложени от върховния представител в Босна и Херцеговина в деня на изборите и които рискуват да подкопаят демократичната легитимност и да затвърдят национализма на етническа основа;
123. подчертава необходимостта страните кандидатки и бъдещите страни кандидатки от Западните Балкани да приведат своите политики в пълно съответствие с ОВППС на ЕС и призовава Комисията и държавите членки да използват ОВППС като инструмент за задълбочаване на сътрудничеството с държавите от Западните Балкани; подчертава, че държавите, които желаят да се присъединят към ЕС, трябва да се придържат изцяло към основните ценности и общите политики в контекста на незаконната агресивна война на Русия; подчертава, че правата на човека и човешкото достойнство не подлежат на преговори и че съответно страните кандидатки трябва да интегрират правата на хората с увреждания, на общността на ЛГБТИ+, на жените и момичетата и на други уязвими групи във всички сектори и политики; призовава за по-тясно сътрудничество в областта на сигурността и отбраната между ЕС и страните кандидатки и потенциални кандидатки;
124. продължава да бъде дълбоко загрижен във връзка със сведенията, че членът на Комисията, отговарящ за съседството и разширяването, умишлено се стреми да заобиколи и подкопае централната роля на демократичните реформи и реформите в областта на принципите на правовата държава в присъединяващите се към ЕС държави; настоятелно призовава Комисията да започне независимо и безпристрастно разследване на това дали поведението на члена на Комисията, отговарящ за съседството и разширяването, и политиките, които той подкрепя, представляват нарушение на Кодекса за поведение на членовете на Комисията и на задълженията на члена на Комисията съгласно Договорите;
125. отбелязва доклада относно Турция за 2022 г., представен от Комисията на 12 октомври 2022 г.; изразява дълбока загриженост във връзка с факта, че турското правителство не е спряло отрицателната тенденция, изразяваща се във влошаване на състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава, основните права и независимостта на съдебната система, и че външната политика на Турция продължава да бъде в противоречие с приоритетите на ЕС в рамките на ОВППС, като през отчетния период равнището на привеждане в съответствие е едва 7%; отново изразява своята позиция от 18 май 2022 г., а именно, че не може да си представи, че преговорите с Турция за нейното присъединяване ще бъдат подновени; въпреки това продължава да бъде ангажиран с демократичния и политическия диалог с Турция, и по-специално с гражданското ѝ общество;
126. изразява съжаление относно факта, че Турция все още не е ратифицирала заявленията на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО;
127. отново изразява своята признателност за осъждането от страна на Турция на необоснованото руско нашествие и военна агресия срещу Украйна и за ролята ѝ на посредник между Украйна и Русия, включително чрез нейния съществен принос за постигането на важното споразумение за износ на украинско зърно; изразява при все това сериозна загриженост относно това, че Турция продължава да не се придържа към санкциите на ЕС срещу Русия, по-специално по отношение на свободното движение на стоки, произтичащо от настоящия митнически съюз, и относно нейните неотдавна задълбочени търговски и финансови отношения с Русия; подчертава, че геополитическата роля на Турция не надделява над сериозните недостатъци на положението с правата на човека в страната, които продължават да бъдат основната пречка за напредъка в отношенията между ЕС и Турция;
128. отново призовава ЕС спешно да формулира цялостна стратегия за своите краткосрочни, средносрочни и дългосрочни отношения с Турция, която да съчетава всички аспекти и политики, за да насърчи по-стабилното, надеждно и предвидимо партньорство, като се има предвид, че Турция играе ключова роля в региона и като се вземат предвид непрекъснатите дестабилизиращи дейности на страната в Западните Балкани, Източното Средиземноморие, Близкия изток и Южен Кавказ и продължаващото отстъпление от демокрацията в страната; изразява съжаление във връзка с неотдавнашната заплашителна реторика на турското правителство относно Гърция, която е държава членка, и съюзник на Турция в рамките на НАТО; настоятелно призовава всички засегнати страни да намалят напрежението и да насърчат възобновяването на дипломатическия диалог с цел намиране на устойчиви решения на споровете в региона;
129. изразява съжаление във връзка с факта, че 25 години след стартирането на процеса от Барселона все още не е създадено споделено пространство на просперитет, стабилност и свобода със средиземноморските държави от южното съседство; призовава Комисията да подкрепи държавите от южното съседство в процеса на възстановяване от пандемията от COVID-19 и да смекчи неблагоприятните последици от нея за тези държави, както и сътресенията в доставките и увеличените цени в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна, по-специално в областта на продоволствената сигурност и торовете; приветства инициативата за черноморското зърно под егидата на ООН; настоятелно призовава Русия да прекрати подновената си практика да използва износа на храни като оръжие, която е безотговорна и рискува да предизвика допълнителна продоволствена несигурност в Африка, Азия и Близкия изток, и да се придържа изцяло към условията на споразумението; призовава за засилване на партньорствата в областта на енергетиката със съответните държави в региона, като се отчита в пълна степен необходимостта от диверсифициране както на енергийните доставчици, така и на ресурсите, като същевременно се подпомагат държавите партньори в техния екологичен и цифров преход; призовава за насърчаване на надеждния, справедлив и равен достъп до ваксини по света, включително чрез временно премахване на съответните патентни права;
130. призовава Комисията да реализира изцяло инициативите, очертани в съвместното съобщение на Комисията и заместник-председателя/върховен представител от 9 февруари 2021 г. относно обновеното партньорство с държавите от южното съседство и подкрепени от Парламента в неговата препоръка относно обновеното партньорство с държавите от южното съседство;
131. подчертава, че нестабилността и несигурността в държавите от южното съседство на Европа представляват постоянно предизвикателство; призовава ЕС и държавите членки да задълбочат сътрудничеството с държавите партньори в южното съседство с цел да смекчават последиците от трафика на хора и контрабандата на незаконни оръжия и културни ценности и да предотвратяват насилническия екстремизъм с цел поддържане на сигурността и стабилността в държавите от южното съседство на Европа;
132. подчертава, че нестабилността в Либия има последици не само за съседните държави, но и за Европа; подчертава, че липсата на функционираща държава, разделенията между фракциите и увеличаването на въоръжените групировки осигурява благоприятна почва за трафикантите на наркотици, оръжия и хора;
133. осъжда продължаващата заплаха, породена от Русия в Съвета за сигурност на ООН за удължаването на последния коридор за хуманитарна помощ в Сирия Баб ал Хауа, излагаща на риск над четири милиона души, които зависят от хуманитарната помощ, за да посрещнат основните си нужди от храна, лекарства и други жизненоважни доставки;
134. изразява загрижеността си относно тежката икономическа и хуманитарна ситуация в Афганистан след насилственото превземане на властта от талибаните, което има особено неблагоприятни последици за правата на жените и момичетата, етническите и религиозните малцинства, защитниците на правата на човека, независимите представители на медиите и лицата, които са съдействали на ЕС и неговите държави членки; изразява дълбоката си загриженост относно регионалната нестабилност, причинена от превземането на властта от талибаните, и по-специално относно амбициите на талибаните да разширят влиянието си към съседните държави чрез изграждането и укрепването на терористични мрежи в целия регион; отбелязва, че Пакистан е особено уязвим в това отношение;
135. настоятелно призовава Комисията и заместник-председателя/върховен представител да осигурят пълната и навременна евакуация на служителите на специалния представител на ЕС в Афганистан и EUPOL Афганистан, на други особено уязвими лица и на техните съпрузи, деца, родители и неомъжени сестри, които са на тяхна издръжка, в съответствие с Решение (ОВППС) 2022/151 на Съвета(7);
136. призовава Комисията и държавите членки да обезпечат допълнително финансиране за хуманитарната помощ за народа на Афганистан; отново заявява, че не признава режима на талибаните; подкрепя петте ключови критерия, които бяха приети от Съвета на 21 септември 2021 г. и които служат като ръководни принципи за бъдещите отношения с талибаните, но счита, че е необходимо да се положат големи усилия за определяне на дългосрочна стратегия с оглед на извънредната ситуация в областта на правата на човека и половия апартейд в Афганистан в днешно време; призовава ЕС да засили подкрепата си за осигуряването на справедливост за жертвите на извършените в Афганистан ужасяващи престъпления, включително жени и момичета, етнически малцинства и ЛГБТИК+ лица, и да предостави цялата необходима помощ на наскоро подновеното разследване на Международния наказателен съд на престъпления против човечеството и военни престъпления в Афганистан; осъжда най-категорично решенията на талибаните да забранят на жените и момичетата да посещават средно училище и университет и да забранят на жените да работят в неправителствени организации, с потенциално катастрофални хуманитарни последици; настоятелно призовава Комисията и държавите членки, заедно с ООН, гражданското общество и международните партньори, да увеличат натиска върху талибаните за незабавната отмяна на тези решения;
137. осъжда бруталните репресии от страна на Иран, включително от страна на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, срещу демонстрациите след смъртта на Махса Амини, настъпила след насилственото ѝ задържане и нейното подлагане на тормоз и малтретиране от страна на иранската „нравствена полиция“; като има предвид терористичната му дейност, репресиите срещу демонстрантите и доставките на безпилотни летателни апарати за Русия, призовава ЕС и неговите държави членки да включат Корпуса на гвардейците на ислямската революция в списъка на ЕС на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични дейности (антитерористичен списък на ЕС); отново изразява подкрепата си за мирното протестно движение в цялата страна срещу убийството на Махса Амини и срещу системното и нарастващо потискане на жените и тежките и масови нарушения на правата на човека и основните свободи; изразява възмущението си от неограниченото и непропорционално използване на сила от иранската полиция и иранските сили за сигурност срещу мирните демонстранти; осъжда най-категорично екзекуцията на мирни демонстранти от страна на Ислямската република; счита, че явното незачитане от страна на иранския режим на човешкото достойнство и демократичните стремежи на собствените му граждани, както и подкрепата му за Руската федерация, налагат допълнителни корекции в позицията на ЕС спрямо Иран; настоятелно призовава органите на Ислямската република незабавно да отменят всички смъртни присъди, постановени в контекста на продължаващите протести, и да наложат незабавен мораториум върху смъртното наказание с оглед на пълното му премахване; призовава за решителни действия на ЕС в отговор на участието на Иран в агресивната руска война срещу Украйна;
138. решително подкрепя стремежите на иранския народ, който желае да живее в свободна, стабилна, приобщаваща и демократична държава, която спазва своите национални и международни ангажименти в областта на правата на човека и основните свободи; във връзка с това приветства ограничителните мерки, наложени срещу ирански лица и субекти, включително срещу т.нар. „нравствена полиция“, за тяхната роля в репресиите срещу продължаващите протести в Иран, в които централна роля играят жените и участниците в които настояват за равни права и прекратяване на системната дискриминация на жените и по-общите нарушения на правата на човека в Ислямската република; приветства Резолюция S35/1 на Съвета на ООН по правата на човека от 24 ноември 2022 г. относно създаването на независима международна мисия за установяване на фактите относно Ислямска република Иран и призовава ЕС да подкрепи изцяло подготовката и изпълнението на мисията; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да продължат да повдигат въпросите, свързани с правата на човека, в рамките на всички контакти с Иран;
139. отново заявява, че санкциите срещу ръководството на Корпуса на гвардейците на ислямската революция не трябва да бъдат отменяни, и призовава за допълнителни ограничителни мерки срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция; призовава Съвета да включи Корпуса на гвардейците на ислямската революция и нейните спомагателни сили, включително паравоенните милиции „Басидж“ и силите „Кудс“, в списъка на ЕС на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични актове (антитерористичен списък на ЕС);
140. отбелязва, че неразпространението на оръжия е крайъгълен камък на стабилизирането на Близкия изток и региона на Персийския залив, и призовава за продължаване на дипломатическите усилия, за да се гарантира, че Иран не разработва ядрени оръжия; въпреки това счита, че по-нататъшните преговори във връзка със Съвместния всеобхватен план за действие не могат да пренебрегват наличието на други вредни политики, проекти и военни програми на Иран;
141. отново изтъква необходимостта от подкрепа за Споразумението за съвместния всеобхватен план за действие, както и за текущите преговори за неговото прилагане;
142. счита, че ЕС следва да увеличи капацитета на Оперативната група за стратегическа комуникация с южното съседство с оглед на разработването на конкретна стратегия за борба с дезинформацията в южното съседство, включително в Ислямска република Иран, за да се противодейства на фалшивите новини и пропагандата с цел укрепване на демокрацията и стабилността;
143. приветства амбицията за укрепване на отношенията на ЕС с държавите от Персийския залив, която се подчертава в съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета от 18 май 2022 г., озаглавено „Стратегическо партньорство с Персийския залив“; отбелязва, че съществува общ интерес от по-стратегическо взаимодействие с партньорите от Персийския залив, по-специално по отношение на насърчаването на регионалната сигурност, сътрудничеството, действията в областта на климата и правата на човека като ключови стратегически цели; призовава ЕС и държавите членки да продължат да подчертават значението на зачитането на правата на човека и равенството между половете, както и на постепенното сближаване на ценностите, по-специално във връзка с агресивната война на Русия срещу Украйна и последиците от нея; изразява дълбоко съжаление във връзка с решението на Организацията на страните – износителки на петрол (ОПЕК+) – взето по-специално по настояване на Саудитска Арабия – да намали производството на нефт, което ще увеличи световната инфлация и ще подкопае международните усилия за противодействие на агресивната война на Русия срещу Украйна; отбелязва факта, че Обединените арабски емирства са добавени към списъка на юрисдикциите, които са обект на засилен мониторинг от Специалната група за финансови действия, поради стратегическите слабости на страната по отношение на предотвратяването на изпирането на пари; изразява загриженост, че Обединените арабски емирства са се превърнали в сигурно убежище за руските олигарси, които са обект на санкции от страна на ЕС; подчертава, че едно истинско стратегическо партньорство с Персийския залив диалог и сътрудничество в областта на правата на човека и сближаване на позициите относно борбата с руската агресия в Украйна;
144. отново изразява подкрепата си за Авраамовите споразумения, благодарение на които дипломатическите отношения между Обединените арабски емирства и Бахрейн се нормализираха и които по-късно доведоха до подписването от Мароко и Судан на споразумение за нормализиране на отношенията с Израел;
145. изтъква, че що се отнася до израелско-палестинския конфликт, ЕС продължава да бъде единен в ангажимента си за постигане на решение, основано на съществуването на две държави въз основа на параметрите, изложени в заключенията на Съвета от юли 2014 г., които позволяват на Държавата Израел да съжителства в условията на мир, сигурност и взаимно признаване с независима, демократична, териториално свързана, суверенна и жизнеспособна Държава Палестина, с Йерусалим като бъдеща столица на двете държави; припомня, че израелските селища в окупираните палестински територии са незаконни съгласно международното право; призовава новото израелско правителство активно и надеждно да докаже своя ангажимент по отношение на решението, основано на съществуването на две държави, което продължава да бъде както основна цел на политиката на ЕС относно близкоизточния мирен процес, така и ключов елемент от партньорството между ЕС и Израел;
146. отбелязва възобновяването през 2022 г. на Съвета за асоцииране ЕС – Израел; отбелязва, че предназначението на Съвета за асоцииране е не само да укрепи партньорството между ЕС и Израел, но и да служи като форум за диалог по въпроси, свързани с израелско-палестинския конфликт, и като средство за съживяване на близкоизточния мирен процес; припомня и подкрепя позицията на ЕС, изложена и единодушно одобрена от Съвета при подготовката за 12-ото заседание на Съвета за асоцииране, което се проведе в Брюксел на 3 октомври 2022 г.; подкрепя усилията на върховния представител за създаване на условията за провеждането на разисквания между арабските лидери с цел осъществяване на напредък с оглед на постигането на всеобхватен регионален мир, който да сложи край на израелско-палестинския конфликт, да обезпечи висока степен на сигурност и да активизира търговията и други видове сътрудничество в региона;
147. отново заявява позицията си, че всички учебници и учебни материали, подкрепяни от фондовете на Съюза, трябва да бъдат в съответствие със стандартите на ЮНЕСКО за мир, толерантност, съвместно съществуване и ненасилие;
148. приветства приемането на многогодишния принос на Съюза за Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (Агенция на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток), който осигурява предвидима подкрепа за палестинските бежанци в съответствие със Съвместната декларация на ЕС и Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток за периода 2021 – 2024 г.; приветства допълнителната вноска на Съюза за Агенцията в рамките на Механизма за прехрана и устойчивост с оглед на справянето с продоволствената несигурност; подчертава, че Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток продължава да допринася за стабилността и мира в региона;
149. счита, че Израел е важен партньор на ЕС; поздравява Израел и Ливан за сключването на споразумение за очертаване на техните морски граници;
150. осъжда най-категорично агресивната война на Русия срещу Украйна, както и спомагателната роля на режима на Лукашенко в Беларус; призовава руското ръководство незабавно да я прекрати и да се оттегли безусловно от цялата международно призната територия на Украйна и всяка друга държава, по-специално Грузия и Република Молдова, чиято територия или части от нея Русия незаконно окупира; настоятелно призовава Русия да гарантира свободното движение на зърно и други суровини по целия свят; призовава Съвета да обозначи Русия като държава спонсор на тероризма и като държава, която използва терористични средства; настоятелно призовава международната общност да подкрепи всички законни международни и национални процеси, включително съгласно принципа на универсална юрисдикция, с оглед на разследването на престъпления против човечеството и военни престъпления с цел по съдебен път да се потърси отговорност от всички лица, отговорни за безчетните военни престъпления и нарушения на правата на човека, включително масови изнасилвания и принудително депортиране на украинци; отново потвърждава, че Русия ще трябва да компенсира всички щети и разрушения, които е причинила в Украйна; отбелязва, че много руски граждани напускат Русия, за да избегнат мобилизирането си в армията; призовава всички, които доброволно са подпомогнали Русия по какъвто и да било начин в тази война или при организирането на незаконни референдуми, да бъдат подведени под отговорност и подложени на индивидуални санкции;
151. приветства суспендирането на Споразумението за визови облекчения между ЕС и Русия; призовава държавите членки да прилагат изцяло насоките на Комисията относно общия режим за издаване на визи на руски кандидати и контрола на руските граждани по външните граници на ЕС при пълно спазване на правото на ЕС и международното право и да гарантират, че всяка молба за предоставяне на убежище, подадена, наред с другото, от дисиденти, дезертьори, лица, укриващи се от военната мобилизация, и активисти, се разглежда индивидуално, като се вземат предвид опасенията на приемащата държава членка във връзка със сигурността и като се действа в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището; призовава Съвета и Комисията да следят отблизо ситуацията с визите за руски граждани;
152. приветства приемането на последния пакет от санкции срещу Русия; при все това призовава Съвета да разшири списъка на лицата, срещу които санкциите на ЕС са пряко насочени, като вземе предвид списъка с 6 000 лица, представен от фондацията на Алексей Навални за борба с корупцията;
153. изразява твърдото си убеждение, че само крайната победа на Украйна над Русия ще защити световния ред и ще възпре други агресивни участници да водят агресивни войни; призовава компетентните институции на ЕС съвместно да разработят сценарии за прекратяването на войната, като вземат предвид евентуалните по-слаби позиции и дестабилизиране на Русия и като планират с оглед на евентуалните реформи в страната;
154. призовава Комисията и държавите членки да поемат водеща роля при разработването на многостранен механизъм за надзор, прилагане и изплащане на руските обезщетения за Украйна;
155. отбелязва широкоразпространената подкрепа в много държави за непровокираното и неоправдано нашествие на Русия в Украйна, която се дължи по-специално на ефективния характер на руската и КНРската кампания за дезинформация; насърчава заместник-председателя/върховен представител, Комисията и държавите членки да активизират дипломатическите контакти с тези държави, да задълбочат двустранното и многостранното сътрудничество и да засилят стратегическите комуникации; подчертава централната роля на Глобалния портал за справяне с общите предизвикателства въз основа на демократичните ценности, равноправните партньорства и устойчивостта на околната среда;
156. призовава международната общност да смекчи във възможно най-голяма степен отрицателното отражение на последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна върху Арктика, където опазването на мира, просперитета и стабилността следва да продължи да бъде приоритет; изразява своята загриженост във връзка с руските военни дейности в Арктика и променящата се обстановка по отношение на сигурността в региона и потвърждава стратегическото значение на Арктика; призовава за по-силен ангажимент на ЕС в региона, като се вземат предвид новите реалности в областта на сигурността, произтичащи от агресивната война на Русия срещу Украйна, тъй като Арктика е от ключово стратегическо значение за ЕС с оглед на изменението на климата, промишлените и икономическите политики, свободното корабоплаване и геостратегическото влияние, както и поради нарастващия интерес и все по-активното присъствие на Русия и КНР в този регион;
157. призовава за активно участие на лидерите на ЕС в предотвратяването на ядрените заплахи, произтичащи от агресивната война на Русия срещу Украйна, включително във връзка с безопасността на Запорожката атомна електроцентрала;
158. подчертава значението на укрепването на отношенията с Латинска Америка и Карибския регион (ЛАК) чрез актуализиране на стратегията ЕС – ЛАК със силен акцент върху съвместните усилия за укрепване на многостранния световен ред, международното право и зачитането на демокрацията и правата на човека, особено на фона на нарастващото и непропорционално – в сравнение с влиянието на ЕС – влияние на КНР и Русия в региона, както и нарастващите заплахи за европейските вериги на доставки вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна; призовава държавите членки, и ЕСВД да провеждат активна дипломация в региона и допълнително да укрепят съществуващите партньорства с единомислещи държави, търговските отношения, инвестициите, подкрепата за демокрацията и междупарламентарното сътрудничество; подчертава в този контекст значението на правата, свързани с равенството между половете и изменението на климата, и правата на коренното население, както и че е важно своевременно да се подпишат и ратифицират планираните балансирани и актуализирани споразумения за асоцииране с Чили, Мексико и Меркосур, включващи правно обвързваща и подлежаща на изпълнение глава за търговията и устойчивото развитие, която съдържа силно измерение, свързано с правата на човека, и която е приведена в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, при условие че в случая с Меркосур бъде постигнато споразумение относно допълнителния инструмент относно поемането на съдържателни ангажименти преди ратифицирането; приветства приключването на преговорите по Усъвършенстваното рамково споразумение между ЕС и Чили; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да постигне окончателно споразумение във възможно най-кратък срок, като се има предвид, че преговорите за допълнителния инструмент се водят вече над две години; подчертава необходимостта от ратифициране от всички страни на Споразумението за асоцииране между ЕС и държавите от Централна Америка;
159. изразява подкрепата си за демократичния и конституционен ред в Перу, който беше застрашен от бившия президент Педро Кастильо и неговите съюзници, когато на 7 декември 2022 г. той се опита да разпусне незаконно Конгреса, за да избегне отстраняването си от длъжност; изразява надежда, че безупречното и отговорно поведение на перуанските органи ще укрепи демокрацията в страната, и призовава възможно най-рано да се проведат президентски и парламентарни избори, за да се преодолее политическата безизходица;
160. отново заявява твърдия си ангажимент за защитата и насърчаването на демокрацията в Латинска Америка; осъжда явно антидемократичното и съпроводено с насилие нападение на крайната десница срещу демократичните институции в Бразилия, извършено на 8 януари 2023 г. и предизвикано от умишлена и широко разпространена дезинформация относно легитимността на неотдавнашните президентски избори в Бразилия; изразява пълната си подкрепа за демократично избрания президент на Бразилия Лула да Силва и бързата и решителна реакция на бразилското правителство на бунта;
161. подчертава, че отношенията на ЕС с Африканския съюз са от първостепенно значение с оглед на покриването на нуждите и реализирането на огромния потенциал на държавите партньори в Африка, както и с оглед на преследването на общите интереси; призовава Комисията и заместник-председателя/върховен представител да изпълнят ангажиментите, договорени на срещата на високо равнище между Африканския съюз и ЕС, своевременно да изпълнят проектите в Африка в рамките на Глобалния портал и да укрепят партньорствата с държавите на африканския континент в областта на сигурността, търговията, здравеопазването, развитието и съдействието за ограничаване на пандемията от COVID-19 в съответствие със Стратегическия компас въз основа на равенство и по-конкретно с оглед на насърчаването на целите за устойчиво развитие, цифровата и екологичната трансформация, правата на човека и мирното разрешаване на конфликти в съответствие с принципите на международното право; подчертава, че ангажираността на ЕС спрямо Африка, включително чрез сътрудничество за развитие и търговско сътрудничество, трябва да отдаде предимство на приноса за създаването на силни и устойчиви общества, повишаването на социалното равенство и сигурността и оказването на подкрепа за демократичните структури на място;
162. приветства отпускането на финансиране по линия на Европейския фонд за развитие за смекчаване на нарастващата продоволствена несигурност, която се дължи, наред с други причини, на руското нашествие в Украйна; призовава при необходимост да се предприемат допълнителни подобни мерки; отново призовава да се премине към пълно и равнопоставено партньорство, в основата на което са заложени човешкото развитие и опазването на природните ресурси;
163. призовава за силна кампания на ЕС за стратегическа комуникация и контакти с африканските държави, с цел да се противодейства на вредните послания, разпространявани в региона по-специално от Руската федерация и КНР;
164. осъжда вмешателството на Русия в Африка, което застрашава демокрацията, по-специално чрез по-осезаемото присъствие на групата „Вагнер“ на континента; решително осъжда злоупотребите и престъпленията, извършени от групата „Вагнер“;
165. призовава за партньорство между Африка и Европа, което да е насочено към създаването на пространство на солидарност, сигурност, мир и траен просперитет; призовава за своевременни действия на ЕС за противодействие на нарастващото присъствие на групата „Вагнер“ в няколко африкански държави, което подхранва нестабилността и подкопава усилията за борба с тероризма;
Утвърждаване на парламентарната дипломация като инструмент на външната политика
166. подчертава специфичния принос на Парламента за външната политика и политиката на сигурност на ЕС чрез неговите активи в областта на парламентарната дипломация; призовава за по-строг парламентарен контрол по въпросите от стратегическо значение в областта на европейските външни работи; припомня, наред с другото, че съществува интензивно сътрудничество на политическо и техническо равнище между украинската Върховна рада и Парламента;
167. отбелязва, че Парламентът участва активно в ОВППС чрез своите специални инструменти; подчертава значението и уникалния характер на програмите на Парламента за демократизация – например диалога „Жан Моне“ – които имат за цел да насърчат и укрепят работата на парламентите; припомня, че всички институции на ЕС следва да участват и да си сътрудничат в дейностите, които целят да противодействат на глобалното отстъпление от демокрацията, включително чрез наблюдение на избори, дейности за посредничество и диалог, предотвратяване на конфликти, наградата „Сахаров“ и мрежата на наградата „Сахаров“ и парламентарна дипломация;
168. призовава ЕСВД да възприеме свободата на печата и свободата на изразяване на мнение като приоритети и да предприеме всички необходими стъпки за пълно спазване на Насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн; настоятелно призовава делегациите на ЕС да подобрят превантивните защитни мерки, да планират спешни действия в отговор на ограничаването на свободата на печата и да предоставят осезаема и видима подкрепа на местните журналисти и гражданското общество;
169. призовава за подобряване на превантивната дипломация на ЕС като инструмент на активната външна политика за предотвратяване на избухването на конфликти между трети страни и за оказване на подкрепа за намирането на мирни решения при нарастване на напрежението;
170. подчертава значението на парламентарните асамблеи като форуми за сътрудничество и институционален диалог и техния ценен принос за действията в рамките на европейската външна политика по въпросите на сигурността, както и необходимостта от насърчаване на тяхната дейност и обезпечаване на тяхното правилно функциониране и развитие;
171. призовава Комисията и държавите членки да способстват за парламентарния контрол върху външната дейност на ЕС и да го укрепят, включително чрез продължаване на редовните консултации със заместник-председателя/върховен представител и Комисията и чрез включване на Парламента в правилното по-нататъшно прилагане на Европейския механизъм за подкрепа на мира и Стратегическия компас и в контрола върху тях; припомня, че Парламентът поддържа известна степен на неформално сътрудничество с ЕСВД, което беше задълбочено вследствие на решението на Съвета от 26 юли 2010 г. и декларацията на върховния представител относно политическата отчетност от 2010 г.; подчертава, че е необходимо допълнително да се укрепи рамката на междуинституционалните отношения между Парламента и ЕСВД, в т.ч. нейните делегации; призовава за приемане на рамково споразумение за засилване на сътрудничеството в областта на външната дейност между ЕСВД и Европейския парламент, което би могло да усъвършенства инструментариума на ЕС за външна дейност; подчертава, че е необходимо междинният преглед на Европейския фонд за отбрана да се използва за въвеждането на подходящ парламентарен контрол чрез делегирани актове за работните програми; подчертава, че е също така необходимо да се установи сходно равнище на парламентарен контрол за предстоящия Акт за съвместните обществени поръчки (Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки) и Европейската инвестиционна програма в областта на отбраната (ЕИПО); подчертава, че за да може Парламентът да изпълнява пълноценно важната си роля за упражняване на демократичен контрол, той следва да получава необходимата информация и документи по прозрачен и навременен начин;
172. припомня важната роля на националните парламенти в държавите членки; подчертава основната роля, която Парламентарната асамблея на НАТО може да играе, и призовава за по-нататъшно укрепване на отношенията на Европейския парламент с нея;
173. призовава всички институции и агенции на ЕС, както и държавите членки, да се ангажират в достатъчна степен с борбата с дезинформацията и пропагандата, които подкопават техните политики, като активизират стратегическата комуникация и посланията относно своите дейности; призовава за предоставяне на по-голяма подкрепа на делегациите и мисиите на ЕС за целите на стратегическата комуникация;
174. осъжда всеки опит от страна на трети държави за намеса или корупция на лица, заемащи изборни длъжности; изразява решимост да разследва изцяло и да разглежда по подходящ начин случаите на корупция и неправомерни действия от страна на трети държави, стремящи се да си купят влияние в Парламента;
175. настоятелно припомня, че съгласно член 36 от ДЕС Парламентът има право на информация по въпросите на ОВППС; посочва решенията на Съда на Европейския съюз относно Споразумението с Мавриций(8) и Споразумението с Танзания(9), съгласно които навременното и всеобхватно предоставяне на информация на Парламента е от решаващо значение, за да му се даде възможност да упражнява демократичен контрол и да изпълнява консултативна роля по въпросите на ОВППС;
176. потвърждава, че Парламентът следва да използва в пълна степен своите надзорни и бюджетни правомощия във връзка с решенията на Съюза по международни въпроси; подчертава значението на програмите на Парламента за подкрепа на демокрацията, които имат голям потенциал за укрепване на ролята на ЕС по света чрез осигуряване на участието на основни политически заинтересовани страни и улесняване на устойчивото демократично управление в трети държави и в държавите в процес на присъединяване към ЕС;
o o o
177. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Решение (ОВППС) 2022/151 на Съвета от 3 февруари 2022 г. за действие на Европейския съюз в подкрепа на евакуацията на някои особено уязвими лица от Афганистан (OB L 25, 4.2.2022 г., стр. 11).