Европейският парламент,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално членове 7, 8, 11, 12, 39, 40, 47 и 52 от нея,

–  като взе предвид Устава на ООН, по-специално членове 1 и 2 от него,

–  като взе предвид Резолюция 2131 (XX) от 21 декември 1965 г. на Общото събрание на Обединените нации, озаглавена „Декларация относно допустимостта на намесата във вътрешните работи на държавите и защитата на тяхната независимост и суверенитет“,

–  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и по-специално членове 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 16 и 17 от нея, и Протокола към нея, и по-специално член 3 от него,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2016 г. относно стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни(1) и своята препоръка от 13 март 2019 г. относно последващи мерки, предприети от ЕСВД през двете години след приемането на доклада на ЕП относно стратегическата комуникация от ЕС за противодействие на пропагандата, насочена срещу него от трети страни(2),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно киберотбраната(3),

–  като взе предвид съвместното съобщение от 5 декември 2018 г. на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, озаглавено „План за действие за борба с дезинформацията“ (JOIN(2018)0036), и съвместното съобщение от 14 юни 2019 г., озаглавено „Доклад относно изпълнението на Плана за действие за борба с дезинформацията“ (JOIN(2019)0012),

–  като взе предвид съвместния работен документ на службите от 23 юни 2021 г. относно петия доклад относно напредъка по прилагането на съвместната рамка за борба с хибридните заплахи от 2016 г. и съвместното съобщение от 2018 г. относно повишаването на устойчивостта и укрепването на способностите за справяне с хибридните заплахи (SWD(2021)0729),

–  като взе предвид Плана за действие за европейската демокрация (COM(2020)0790),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 3 декември 2020 г. относно „Европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“ (COM(2020)0784),

–  като взе предвид законодателния пакет в областта на цифровите услуги,

–  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2021 г., озаглавен „Европейските медии в цифровото десетилетие: план за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията“(4),

–  като взе предвид Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията от 2018 г. и Насоките от 2021 г. за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията (COM(2021)0262), както и препоръките за новия кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, издадени от Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги през октомври 2021 г.,

–  като взе предвид Специалния доклад № 09/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Дезинформация, която засяга ЕС – въпреки предприетите действия, тя все още не е овладяна“,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 16 декември 2020 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивостта на критичните субекти (COM(2020)0829) и предложеното приложение към директивата,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза(5) (Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции) и Насоките от март 2020 г. относно Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции (C(2020)1981),

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

–  като взе предвид членовете на Комисията по международно право за отговорността на държавите при неправомерни действия от международен характер,

–  като взе предвид предложението на Комисията от 16 декември 2020 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (COM(2020)0823),

–  като взе предвид инструментариума на ЕС за мерки за ограничаване на риска по отношение на киберсигурността на 5G мрежите от март 2021 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013(6),

–  като взе предвид проучванията, брифингите и задълбочения анализ, изискан от специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (INGE),

–  като взе предвид изслушването на Франсис Хауген от 8 ноември 2021 г., организирано от неговата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите в сътрудничество с други комисии,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана(7),

–  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на Организацията на обединените нации, по-специално ЦУР 16, насочена към насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие,

–  като взе предвид речта за състоянието на Съюза от 2021 г. и писмото за намеренията,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 10 септември 2021 г., озаглавен „Общата ни програма“,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 юни 2020 г., озаглавено „Борба с дезинформацията за COVID-19: боравене с точни факти“ (JOIN(2020)0008),

–  като взе предвид решението на Съвета от 15 ноември 2021 г. за изменение на наложения от него режим на санкции спрямо Беларус, за да се разширят критериите за включване в списъка на лица и субекти, които организират или допринасят за хибридни атаки, и оглед на превръщането на хората в инструменти, извършвано от режима в Беларус,

–  като взе предвид своето решение от 18 юни 2020 г. относно създаването на специална комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз, нейните правомощия, числен състав и мандат(8), прието съгласно член 207 от Правилника за дейността на Европейския парламент,

–  като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на специалната комисия по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (A9-0022/2022),

А.  като има предвид, че външната намеса представлява сериозно нарушение на универсалните ценности и принципи, на които се основава Съюзът, като човешкото достойнство, свободата, равенството, солидарността, зачитането на правата на човека и основните свободи, демокрацията и върховенството на закона;

Б.  като има предвид, че външната намеса, манипулирането на информация и дезинформацията представляват злоупотреба с основните свободи – със свободата на изразяване и свободата на информация, предвидени в член 11 от Хартата, и застрашават тези свободи, както и подкопават демократичните процеси в ЕС и неговите държави членки, като например провеждането на свободни и честни избори; като има предвид, че целта на външната намеса е изкривяването и фалшивото представяне на фактите с цел изкуствено изтъкване на едностранни аргументи, дискредитиране на информация с оглед на влошаването на политическия дебат, и в крайна сметка, подкопаване на доверието в изборната система, а оттам и в самия демократичен процес;

В.  като има предвид, че Русия участва в дезинформация с безпрецедентна злонамереност и мащаб както в традиционните медии, така и в платформите на социалните медии, за да заблуди своите граждани у дома и международната общност в навечерието на и по време на войната си с агресия срещу Украйна, която Русия започна на 24 февруари 2022 г., което доказва, че дори информацията може да бъде използвана като оръжие;

Г.  като има предвид, че всяко действие срещу външната намеса и манипулирането на информация трябва само по себе си да зачита основните свободи на изразяване и на информация; като има предвид, че Агенцията на ЕС за основните права (FRA) играе ключова роля при оценката на зачитането на основните права, включително член 11 от Хартата, за да се избегнат непропорционални действия; като има предвид, че участниците, извършващи външна намеса и манипулиране на информация, злоупотребяват с тези свободи в своя полза и поради това е от жизненоважно значение да се засили превантивната борба срещу външната намеса и манипулирането на информация, тъй като демокрацията зависи от вземането на информирани решения от хората;

Д.  като има предвид, че доказателствата показват, че злонамерени и авторитарни външни държавни и недържавни участници, като Русия, Китай и други, използват манипулирането на информация и други тактики за намеса, за да се намесят в демократичните процеси в ЕС; като има предвид, че тези нападения, които са част от стратегия за хибридна война и представляват нарушение на международното право, подвеждат и измамват гражданите и засягат тяхното поведение на избори, засилват разединяващите дебати, разделят, поляризират и използват уязвимостта на обществата, насърчават словото на омразата, влошават положението на уязвимите групи, които е по-вероятно да станат жертви на дезинформация, нарушават целостта на демократичните избори и референдуми, предизвикват недоверие в националните правителства, публичните органи и либералния демократичен ред и имат за цел да дестабилизират европейската демокрация, и следователно представляват сериозна заплаха за сигурността и суверенитета на ЕС;

Е.  като има предвид, че външната намеса е модел на поведение, който заплашва или има неблагоприятно въздействие върху ценностите, демократичните процедури, политическите процеси, сигурността на държавите и гражданите, и капацитета за справяне с извънредни ситуации; като има предвид, че такава намеса има манипулативен характер и се извършва и финансира умишлено и координирано; като има предвид, че лицата, отговорни за такава намеса, включително техни пълномощници в рамките на собствената им територия и извън нея, могат да бъдат държавни или недържавни участници и често биват подпомагани във външната си намеса от политически съучастници в държавите членки, които извличат политически и икономически предимства от облагодетелстването на чуждестранни стратегии; като има предвид, че използването от външни участници на вътрешни пълномощници и сътрудничеството с вътрешни съюзници размива границата между външна и вътрешна намеса;

Ж.  като има предвид, че тактиката на външна намеса приема много форми, включително дезинформация, укриване на информация, манипулиране на платформи на социалните медии и техните алгоритми, условия и рекламни системи, кибератаки, операции, свързани с хакване и изтичане на информация с цел придобиване на достъп до свързана с избирателите информация и намеса в легитимността на избирателния процес, заплахи и тормоз на журналисти, изследователи, политици и членове на организации на гражданското общество, прикрити дарения и заеми за политически партии, кампании в полза на конкретни кандидати, организации и медии, фалшиви или подставени медии и организации, заграбване на публични средства от елита и кооптиране, „мръсни“ пари, фалшиви лица и самоличности, оказване на натиск за автоцензура, използване, представляващо злоупотреба, на исторически, религиозни и културни концепции, оказване на натиск върху образователни и културни институции, поемане на контрола над критична инфраструктура, оказване на натиск върху чуждестранни граждани, живеещи в ЕС, иструментализацията на мигранти и шпионаж; като има предвид, че тези тактики често са комбинирани за по-голямо въздействие;

З.  като има предвид, че манипулирането на информация и разпространението на дезинформация могат да служат на икономическите интереси на държавни и недържавни участници, и техните пълномощници и да създадат икономически зависимости, които могат да се експлоатират за политически цели; като има предвид, че в свят на некинетична международна конкуренция външната намеса може да бъде основен инструмент за дестабилизация и отслабване на целеви конкуренти или за увеличаване на собственото конкурентно предимство чрез създаването на канали на влияние, зависимости на веригата на доставки, изнудване или принуда; като има предвид, че дезинформацията причинява пряка и непряка икономическа вреда, която не е системно оценявана;

И.  като има предвид, че невярната информация е доказуемо фалшива информация, която не е предназначена да причинява вреда, докато дезинформацията е доказуемо фалшива или подвеждаща информация, която е умишлено създадена, представена или разпространявана с оглед причиняване на вреда или пораждане на потенциално разрушително въздействие върху обществото чрез измама на обществеността или с цел планирана икономическа изгода;

Й.  като има предвид, че е необходимо да се постигне съгласие в рамките на ЕС относно общи и подробни определения и методология за подобряване на общото разбиране на заплахите и разработване на подходящи стандарти на ЕС за по-доброто установяване на източниците на външна намеса и реагиране; като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е свършила значителна част от работата в тази област; като има предвид, че тези определения трябва да гарантират неподатливост на външна намеса и зачитане на правата на човека; като има предвид, че сътрудничеството със единомислещи партньори, в релевантни международни форуми, относно общи определения на външна намеса с цел установяване на международни норми и стандарти е от ключово значение; като има предвид, че ЕС следва да поеме водещата роля в създаването на ясни международни правила за определяне на източниците на външна намеса;

Необходимост от координирана стратегия срещу външна намеса

К.  като има предвид, че опитите за външна намеса в целия свят се увеличават и стават все по-системни и сложни, като разчитат на широко разпространено използване на изкуствения интелект (ИИ) и все по-малка възможност за приписването им;

Л.  като има предвид, че е задължение на ЕС и неговите държави членки да защитават всички граждани и цялата инфраструктура, както и техните демократични системи, от опити за външна намеса; като има предвид обаче, че изглежда, че ЕС и неговите държави членки нямат подходящи и достатъчни средства, за да могат по-добре да предотвратяват, откриват, определят източниците, противодействат и санкционират тези заплахи;

М.  като има предвид, че съществува обща липса на осведоменост сред много от създателите на политики и гражданите като цяло относно реалността на тези въпроси, което може неволно да допринесе за появяването на допълнителни уязвимости; като има предвид, че въпросът с дезинформационните кампании не е бил поставян на първо място в дневния ред на създателите на политики в ЕС; като има предвид, че изслушванията и работата на специалната комисия INGE допринесоха за публичното признаване и контекстуализирането на тези въпроси и успешно очертаха европейския дебат относно външната намеса; като има предвид, че отдавна полаганите външни усилия за дезинформиране вече допринесоха за възникване на създавани на местна почва дезинформация;

Н.  като има предвид, че прозрачното наблюдение на положението с външната намеса в реално време от институционални органи и независими анализатори и проверители на факти, ефективната координация на техните действия и обменът на информация са от решаващо значение, така че да се предприемат подходящи действия не само за предоставяне на информация относно продължаващите злонамерени атаки, но и за тяхното противодействие; като има предвид, че е необходимо да се обърне подобно внимание и на картографирането на обществото, установяването на неговите най-уязвими и податливи на външна манипулация и дезинформация области, както и на отстраняването на причините за тези уязвимости;

О.  като има предвид, че първият приоритет на отбраната на ЕС, а именно устойчивостта и подготвеността на гражданите на ЕС срещу външна намеса и манипулиране на информация изисква дългосрочен и обхващащ цялото общество подход, като се започне от образованието и повишаването на осведомеността относно проблема на ранен етап;

П.  като има предвид, че е необходимо да се осъществява сътрудничество и координация между административните равнища и сектори между държавите членки, на равнище ЕС и със единомислещи държави, както и с гражданското общество и частния сектор, за да се установят уязвимостите, да се открият атаките и те да се неутрализират; като има предвид, че съществува спешна необходимост от синхронизиране на възприемането на заплахите с националната сигурност;

Изграждане на устойчивост чрез ситуационна осведоменост, медийна и информационна грамотност, медиен плурализъм, независима журналистика и образование

Р.  като има предвид, че ситуационната осведоменост, стабилните демократични системи, силните принципи на правовата държава, активното гражданско общество, ранните предупреждения и оценката на заплахите са първите стъпки към борбата с манипулирането на информация и намесата; като има предвид, че въпреки целия напредък, постигнат в повишаването на осведомеността за външната намеса, много хора, включително създателите на политики и държавните служители, работещи в потенциално целевите области, все още не са наясно с потенциалните рискове, свързани с външната намеса, и това как те да бъдат премахнати;

С.  като има предвид, че висококачествените, устойчиво и прозрачно финансирани и независими новинарски медии и професионалната журналистика са от съществено значение за свободата на медиите и плурализма и върховенството на закона и следователно са стълб на демокрацията и най-добра противоотрова на дезинформацията; като има предвид, че някои външни участници се възползват от свободата на западните медии, за да разпространяват дезинформация; като има предвид, че професионалните медии и традиционната журналистика, като качествени източници на информация, са изправени пред тези времена на предизвикателства в цифровата ера; като има предвид, че качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него е необходимо за осигуряването на ценни журналистически анализи и на високи редакционни стандарти; като има предвид, че ЕС трябва да продължи да подкрепя журналистиката в цифровата среда; С.

Т.  като има предвид, че независимите в редакционно отношение обществени медии изпълняват съществена и незаменима роля за предоставянето на висококачествени и безпристрастни информационни услуги на широката общественост и че те трябва да бъдат защитени срещу злонамерена намеса и укрепени като основен стълб на борбата срещу дезинформацията;

У.  като има предвид, че различните заинтересовани страни и институции използват различни методологии и определения, за да анализират външната намеса – всички с различна степен на разбираемост, и като има предвид, че тези различия могат да попречат на извършването на съпоставимо наблюдение, анализиране и оценяване на нивото на заплаха, което затруднява съвместните действия; като има предвид, че са необходими определение и методология на равнище ЕС с цел подобряване на общия анализ на заплахите;

Ф.  като има предвид, че е необходимо да се допълни терминологията, която е насочена към съдържанието, като например неверните, фалшивите или подвеждащите новини, невярната информация и дезинформацията, с терминология, която е насочена към поведението, за да се разгледа адекватно проблемът; като има предвид, че тази терминология следва да бъде хармонизирана и внимателно спазвана;

Х.  като има предвид, че обучението по медийна и цифрова грамотност и повишаването на осведомеността, за децата и за възрастните, са важни инструменти за повишаване на устойчивостта на гражданите срещу опитите за намеса в информационното пространство и за избягване на манипулацията и поляризацията; като има предвид, че като цяло обществата с висока степен на медийна грамотност са по-устойчиви на външна намеса; като има предвид, че журналистическите методи на работа, като например конструктивната журналистика, биха могли да спомогнат за укрепване на доверието в журналистиката сред гражданите;

Ц.  като има предвид, че манипулирането на информация може да приеме много форми, като например разпространение на дезинформация и напълно фалшиви новини, изкривяване на факти, послания и представяне на мнение, неразкриване на определена информация или мнения, изваждане на информация от контекста, манипулиране на чувствата на хората, насърчаване на словото на омразата, популяризиране на някои мнения за сметка на други и тормоз на хората, за да ги накара да замълчат и да ги потисне; като има предвид, че една от целите на манипулирането на информацията е да се създаде хаос, за да се насърчи загубата на доверие у гражданите в старите и новите „пазачи на информационния вход“; като има предвид, че има тънка граница между свободата на изразяване и насърчаването на реч на омразата и дезинформацията, и тя не трябва да става обект на злоупотреби;

Ч.  като има предвид, че Азербайджан, Китай, Турция и Русия, наред с други държави, са атакували журналисти и опоненти в Европейския съюз, като например случая с азербайджанския блогър и фигура на опозицията Махамад Мирзали в Нант или с турския журналист Ерк Акарер в Берлин;

Ш.  като има предвид, че са налице конкретни доказателства за насочване към демократичните процеси в ЕС и намеса в тях чрез дезинформационни кампании, които накърняват демократичните идеали и основните права; като има предвид, че дезинформацията, свързана с теми, включително, но не само, пол, ЛГБТИК + лица, сексуално и репродуктивно здраве и права и малцинства, е форма на дезинформация, която застрашава правата на човека, подкопава цифровите и политическите права, както и безопасността и сигурността на нейните цели, и сее фрагментиране и разделение сред държавите членки; като има предвид, че по време на изборни кампании жените политически кандидати често стават непропорционално обект на сексистки наративи, водещи до възпиране на жените от това да вземат участие в демократичните процеси; като има предвид, че извършителите на тези кампании на дезинформация, под прикритието на подкрепянето на „традиционни“ или „консервативни“ ценности, сформират стратегически съюзи с местни партньори с цел получаване на достъп до местна разузнавателна информация, като за тях има данни, че получават милиони евро от чуждестранно финансиране;

Щ.  като има предвид, че наред с държавните институции, журналистите, лицата, формиращи общественото мнение и частния сектор, всяка част от обществото и всеки индивид имат важна роля за идентифицирането и спирането на разпространението на дезинформация и предупреждаването на хората в техните среди, които са изложени на риск; като има предвид, че гражданското общество, академичните среди и журналистите вече допринесоха значително за повишаване на обществената осведоменост и за повишаване на устойчивостта на обществото, включително в сътрудничество с партньори в държавите партньори;

АА.  като има предвид, че организациите на гражданското общество, които представляват гласа на малцинствата, и организациите за защита на правата на човека в цяла Европа остават недостатъчно финансирани въпреки ключовата им роля за повишаване на осведомеността и борбата с дезинформацията; като има предвид, че организациите на гражданското общество следва да бъдат адекватно обезпечени с ресурси, за да изпълняват своята роля за ограничаване на въздействието на външната намеса;

АБ.  като има предвид, че когато дезинформацията започне да се разпространява, е важно да съществува лесен и своевременен достъп до основана на факти информация от надеждни източници;

АВ.  като има предвид, че е необходимо бързо да се откриват атаките на външна намеса и опитите за манипулиране на информационната сфера, за да се противодейства на тях; като има предвид, че анализът на разузнаването и ситуационната осведоменост на ЕС зависят от готовността на държавите членки да обменят информация; като има предвид, че председателят на Комисията предложи да се обмисли създаването на Съвместен център на ЕС за ситуационна осведоменост; като има предвид, че превенцията и проактивните мерки, включително предварителното дефиниране и здравословната информационна екосистема, са много по-ефективни от последващите усилия за проверка и развенчаване на заблудите, които имат по-малък обхват от първоначалната дезинформация; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки понастоящем не разполагат с достатъчно способности да предприемат такива мерки; като има предвид, че новите аналитични инструменти, основани на ИИ, като например литовския Debunk.eu, биха могли да спомогнат за откриване на атаки, споделяне на знания и информиране на обществеността;

АГ.  като има предвид, че дезинформацията процъфтява в среда на слабо или фрагментирано послание на национално равнище или на равнище ЕС и при поляризирани и емоционални дебати, като се използват слабите места и пристрастията сред обществото и отделните хора, и като има предвид, че дезинформацията изкривява обществения дебат около изборите и други демократични процеси и може да затрудни информирания избор на гражданите;

Външна намеса чрез използване на онлайн платформи

АД.  като има предвид, че онлайн платформите могат да бъдат леснодостъпни и евтини инструменти за тези, които се занимават с манипулиране на информация и други видове намеса, като например разпространение на омраза и тормоз, накърняване на здравето и сигурността на онлайн общностите, заглушаване на опонентите, шпионаж или разпространение на дезинформация; като има предвид, че тяхното функциониране е доказано, че насърчава поляризирани и крайни мнения за сметка на основаната на факти информация; като има предвид, че онлайн платформите също имат интереси и може да не са неутрални при третирането на информацията; като има предвид, че някои онлайн платформи се възползват в голяма степен от системата, която засилва разделението, екстремизма и поляризацията; като има предвид, че онлайн пространството стана също толкова важно за нашата демокрация, колкото и физическото пространство, и следователно се нуждае от съответни правила;

АЕ.  като има предвид, че платформите ускориха и изостриха разпространението на невярна информация и дезинформация по безпрецедентен и труден за овладяване начин; като има предвид, че онлайн платформите контролират потока от информация и реклама онлайн; като има предвид, че платформите проектират и използват алгоритми за контрол на тези потоци, и като има предвид, че платформите не са прозрачни, не разполагат с подходящи процедури за проверка на самоличността, използват неясна и смътна терминология и споделят много малко или никаква информация за проектирането, използването и въздействието на тези алгоритми; като има предвид, че пристрастяващият компонент на алгоритмите на онлайн платформите е създал сериозен проблем за общественото здраве, който трябва да се разреши; като има предвид, че онлайн платформите следва да носят отговорност за вредните последици от своите услуги, тъй като някои платформи са били наясно с недостатъците в своите алгоритми — по-специално тяхната роля за разпространението на разединяващо съдържание — но не са се справили с тях, за да увеличат максимално печалбата, както беше разкрито от лицата, сигнализиращи за нередности;

АЖ.  като има предвид, че в отговор на войната на Русия с агресия срещу Украйна, на 27 февруари 2022 г. министър-председателите на Естония, Латвия, Литва и Полша изпратиха писмо до главните изпълнителни директори на платформите на социалните медии „Big Tech“ (Twitter, Alphabet, YouTube и Meta), в което призоваха, наред с другото, за спиране на профилите, свързани със и възхваляващи военни престъпления и престъпления срещу човечеството, засилено модериране на съдържание на руски и украински език, пълно и незабавно демонетизиране на всички профили, разпространяващи дезинформация, извършвана от руското и беларуското правителство, и помощ за потребители, които се опитват да намерят достоверна информация за войната в Украйна;

АЗ.  като има предвид, че има кампании за намеса и манипулиране на информация, насочени към всичките мерки срещу разпространението на COVID-19, включително ваксинацията в целия ЕС, и че онлайн платформите не са успели да координират усилията си за възпирането им и дори може да са допринесли за тяхното разпространение; като има предвид, че подобна дезинформация може да бъде животозастрашаваща, когато възпира хората да бъдат ваксинирани или насърчава фалшиво лечение; като има предвид, че пандемията влоши системната борба между демокрацията и авторитарността, при която авторитарната държава и недържавните участници, като например Китай и Русия, използват широк набор от неприкрити и прикрити инструменти в опит да дестабилизират своите демократични аналогични страни; като има предвид, че „Facebook Papers“ разкриха неуспеха на платформата със справянето с дезинформацията, свързана с ваксините, включително и на английски език; като има предвид, че положението е дори още по-лошо от гледна точка на дезинформацията, свързана с ваксините, на друг език, различен от английския; като има предвид, че този проблем засяга всички платформи;

АИ.  като има предвид, че много продавачи, регистрирани в ЕС, продават фалшиви харесвания, последователи, коментари и споделяния на публикации на всеки участник, който желае изкуствено да увеличи видимостта си онлайн; като има предвид, че е невъзможно да се установят случаите на законно използване на тези услуги, докато случаите на вредно използване включват манипулиране на избори и други демократични процеси, насърчаване на измами, публикуване на отрицателни отзиви за продукти на конкуренти, измамване на рекламодатели и създаването на фалшива аудитория, която се използва за придаване на насока на разговора, за лични нападки и за изкуствено раздуване на определени мнения, които иначе не биха привлекли внимание; като има предвид, че чуждестранни режими, като Русия и Китай, използват тези онлайн инструменти в огромен мащаб, за да повлияят на обществения дебат в европейските държави; като има предвид, че дезинформацията може да дестабилизира европейската демокрация;

АЙ.  като има предвид, че на социалните платформи, цифровите устройства и приложения се събират и съхраняват огромни количества много подробни лични и често чувствителни данни за всеки потребител; като има предвид, че тези данни могат да се използват за прогнозиране на поведенческите тенденции, засилване на когнитивните предубеждения и ориентиране при вземането на решения; като има предвид, че такива данни се експлоатират за търговски цели; като има предвид, че изтичането на данни се случва многократно и накърнява сигурността на жертвите на такова изтичане, и че данните може да се продават на пазара „на черно“; като има предвид, че тези бази данни биха могли да бъдат златна мина за злонамерени участници, които искат целево да се насочат към определени групи или индивиди;

АК.  като има предвид, като цяло, че платформите са предназначени, за да гарантират, че избирането да не се споделят данни е неинтуитивен, тромав и отнемащ много време вариант в сравнение с избирането на варианта да се споделят данните;

АЛ.  като има предвид, че онлайн платформите са интегрирани в по-голямата част от живота ни и разпространението на информация на платформите може да окаже огромно въздействие върху нашето мислене и поведение, например когато става въпрос за предпочитания при гласуване, икономически и социални избори и избора на информационни източници, и че тези решаващи избори от обществен интерес днес всъщност се обуславят от търговските интереси на частни дружества;

АМ.  като има предвид, че механизмите за поддържане на алгоритми и други характеристики на платформите на социалните медии са проектирани да увеличат максимално ангажираността; като има предвид, че за тези характеристики многократно се съобщава, че насърчават поляризиращо, радикализиращо и дискриминационно съдържание и задържат ползвателите в кръгове с такова мислене; като има предвид, че това води до постепенна радикализация на ползвателите на платформи, както и до обвързване с условия и замърсяване на процесите на колективно обсъждане, а не до защитата на демократичните процеси и отделни лица; като има предвид, че некоординираните действия на платформите са довели до несъответствие в техните действия и са допуснали разпространение на дезинформация от платформа на платформа; като има предвид, че бизнес моделът на извличане на пари чрез разпространението на поляризираща информация и проектирането на алгоритми прави платформите лесна мишена за манипулиране от страна на чуждестранни враждебни участници; като има предвид, че платформите на социалните медии биха могли да бъдат проектирани по различен начин, за да насърчават по-здравословна онлайн публична сфера;

АН.  като има предвид, че създаването на дълбинно фалшифицирани аудио и аудиовизуални материали става все по-лесно с навлизането на финансово достъпни и лесни за използване технологии, а разпространението на такива материали е непрекъснато нарастващ проблем; като има предвид, обаче, че понастоящем 90% от научните изследвания са съсредоточени в разработването на дълбинни фалшификати, а едва 10% – в тяхното откриване;

АО.  като има предвид, че системите за саморегулиране, като например Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията от 2018 г., са довели до подобрения; като има предвид обаче, че разчитането на добрата воля на платформите не е нито работещо, нито ефективно и е генерирало малко значими данни относно цялостното им въздействие; като има предвид, че в допълнение към това платформите са взели вариращи по степен и действие индивидуални мерки, което е довело до „задни вратички“, през които съдържанието, въпреки че е сваляно, може да продължава да се разпространява навсякъде другаде; като има предвид, че е необходим ясен набор от правила и санкции, за да може Кодексът за поведение да има достатъчно въздействие върху онлайн средата;

АП.  като има предвид, че Планът за действие за европейската демокрация има за цел да се укрепи Кодексът за поведение от 2018 г. и заедно със Законодателния акт за цифровите услуги представлява стъпка на отдалечаване от подхода на себерегулиране и има за цел да въведе повече гаранции и защити за потребителите, като повиши автономността и преодолее пасивността по отношение на предлаганите услуги, въведе мерки за изискване на по-голяма прозрачност и отчетност от дружествата и въведе повече задължения за платформите;

АР.  като има предвид, че настоящите действия срещу кампаниите за дезинформация в онлайн платформите не са ефективни или възпиращи и допускат това, платформите да продължават да популяризират дискриминиращо или злонамерено съдържание;

АС.  като има предвид, че платформите отделят значително по-малко ресурси за управление на съдържанието на по-слабо говоримите езици и дори за широко говоримите езици, различни от английския, в сравнение със съдържанието на английски език;

АТ.  като има предвид, че процедурите на платформите за подаване на жалби и за обжалване като цяло са неадекватни;

АУ.  като има предвид, че през последните месеци няколко големи участници се подчиниха на правилата за цензура, например по време на руските парламентарни избори през септември 2021 г., когато Google и Apple премахнаха приложенията за интелигентно гласуване от магазините си в Русия;

АФ.  като има предвид, че липсата на прозрачност по отношение на алгоритмичните избори на платформите правят невъзможно валидирането на твърденията на платформите за това какво те правят и последиците от техните действия за противодействие на манипулирането на информация и намесата; като има предвид, че има несъответствия между заявените последици от техните усилия в годишните им самооценки и тяхната реална ефективност, както е видно от „Facebook Papers“;

АХ.  като има предвид, че непрозрачният характер на целевата реклама води до това, че огромно количество онлайн реклами от реномирани марки, понякога дори от публични институции, попадат на уебсайтове, насърчаващи тероризъм, хостващи слово на омразата и дезинформация и финансиращи растежа на такива уебсайтове, без знанието или съгласието на рекламодателите;

АЦ.  като има предвид, че онлайн пазарът на реклама се контролира от малък брой големи рекламно-технологични компании, които разделят пазара помежду си, като Google и Facebook са най-големите участници; като има предвид, че тази висока пазарна концентрация в няколко дружества е свързана със силен дисбаланс на силите; като има предвид, че използването на техники за „кликбейт“ и силата на тези малко на брой участници да определят кое съдържание е монетизирано и кое не е, въпреки че алгоритмите, които използват, не могат да покажат разликата между дезинформация и нормално новинарско съдържание, представлява заплаха за диверсифицираните медии; като има предвид, че целевият рекламен пазар е дълбоко непрозрачен; като има предвид, че рекламно-технологичните компании принуждават марките да поемат удара от проявата на небрежност в наблюдаването на местата, където се поставят техните реклами;

Критична инфраструктура и стратегически сектори

АЧ.  като има предвид, че управлението на заплахи за критичните инфраструктури, особено когато е част от синхронизирана, злонамерена хибридна стратегия, изисква координирани, съвместни усилия в различни сектори, на различни равнища (на равнището на ЕС и на национално, регионално и местно равнище) и по различно време;

АШ.  като има предвид, че Комисията предложи нова директива за повишаване на устойчивостта на критичните субекти, предоставящи основни услуги в ЕС, които включват предложен списък на нови типове критични инфраструктури; като има предвид, че списъкът на услугите ще бъде посочен в приложението към директивата;

АЩ.  като има предвид, че нарастващата глобализация на разделението на труда и производствените вериги доведе до недостиг на производство и умения в ключови сектори в Съюза; като има предвид, че това доведе до високата зависимост на ЕС от вноса от чужбина на много основни продукти и първични активи, които може да имат вградени уязвимости; като има предвид, че устойчивостта на веригата на доставки следва да бъде сред приоритетите на лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС;

БА.  като има предвид, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) — инвестиции от трети държави и чуждестранни дружества — в стратегически сектори в ЕС, но също така и в съседни на ЕС райони, като например Западните Балкани, по-специално придобиването от страна на Китай на критични структури, са повод за нарастваща загриженост през последните години, като се има предвид нарастващото значение на връзката между търговията и сигурността; като има предвид, че тези инвестиции създават риск от създаване на икономическа зависимост и водят до загуба на знания в ключови производствени и промишлени сектори;

ББ.  като има предвид, че за отворената стратегическа автономност на ЕС е необходим контрол на европейските стратегически инфраструктури; като има предвид, че Комисията и държавите членки изразиха нарастваща загриженост относно сигурността и контрола на технологиите и инфраструктурата в Европа;

Външна намеса по време на изборните процеси

БВ.  като има предвид, че злонамерените участници, които се стремят да се намесят в изборните процеси, се възползват от отвореността и плурализма на нашите общества като стратегическа уязвима страна, за да атакуват демократичните процеси и устойчивостта на ЕС и неговите държави членки; като има предвид, че контекстът на изборните процеси е мястото, където външната намеса става по-опасна, тъй като гражданите отново започват да се ангажират и да участват по обичайния начин в политиката;

БГ.  като има предвид, че отличителният характер на чуждата намеса в изборните процеси и използването на нови технологии в тази връзка, както и потенциалните последици от тях, представляват потенциално опасни заплахи за демокрацията; като има предвид, че външната намеса в изборните процеси далеч надхвърля „информационната война“ на социалните медии, при която се благоприятстват специфични кандидати с цел хакерски атаки, насочени към бази данни, и получаване на достъп до информация за регистрирани гласоподаватели и пряко се накърнява нормалното функциониране, конкурентоспособността и легитимността на изборния процес; като има предвид, че външната намеса има за цел да породи съмнение, несигурност и недоверие, а не само да промени резултата от изборите, но и да делегира целия изборен процес;

Скрито финансиране на политически дейности от външни участници и донори

БД.  като има предвид, че съществуват солидни доказателства, които показват, че външни участници активно са се намесвали и се намесват в демократичното функциониране на ЕС и неговите държави членки, особено по време на провеждането на избори и референдуми, чрез операции за скрито финансиране;

БЕ.  като има предвид, например, че Русия, Китай и други авторитарни режими са насочили повече от 300 милиона щатски долара в 33 държави с цел намеса в демократичните процеси, и други участници като Иран и Венесуела, от Близкия изток и крайните десни от САЩ също са участвали в прикрито финансиране; като има предвид, че тази тенденция очевидно се ускорява; като има предвид, че половината от тези случаи са свързани с действията на Русия в Европа. като има предвид, че корупцията и незаконното изпиране на пари са източник на политическо финансиране от авторитарни трети държави;

БЖ.  като има предвид, че медийните инструменти, създадени от чуждестранни донори по непрозрачен начин, са станали много ефективни в събирането на голям брой последователи и стимулирането на ангажираност;

БЗ.  като има предвид, че тези операции финансират екстремистки, популистки, антиевропейски и някои други партии и лица или движения, насочени към задълбочаване на обществената фрагментация и подкопаване на легитимността на европейските и националните публични власти; като има предвид, че това е спомогнало за увеличаване на обхвата на тези партии и движения;

БИ.  като има предвид, че Русия се стреми към контакти с партии, фигури и движения, за да използва участници в рамките на институциите на ЕС за легитимиране на руските позиции и представителни правителства, за лобиране за облекчаване на санкциите и за смекчаване на последиците от международната изолация; като има предвид, че партии като австрийската Freiheitliche Partei Österreichs, френският Rassemblement National и италианският Lega Nord са подписали споразумения за сътрудничество с руската партия „Обединена Русия“ на президента Владимир Путин и понастоящем са изправени пред твърдения от страна на медиите, че имат желание да приемат политическо финансиране от Русия; като има предвид, че се твърди, че други европейски партии, като например германската Alternative für Deutschland (AfD), унгарските Fidesz и Jobbik, и Партията за излизане на Обединеното кралство от ЕС в Обединеното кралство също поддържат тесни контакти с Кремъл, а AfD и Jobbik също са работили като т.нар. „наблюдатели на избори“ в контролираните от Кремъл избори, например в Донецк и Луганск в Източна Украйна, за да наблюдават и легитимират спонсорираните от Русия избори; като има предвид, че констатациите относно тесните и редовни контакти между руски длъжностни лица и представители на група каталонски сепаратисти в Испания, както и между руски длъжностни лица и най-големия частен донор за кампанията „Гласуване за излизане на Обединеното кралство от ЕС“, изискват задълбочено разследване и са част от по-широката стратегия на Русия за използване на всяка възможност за манипулиране на дискурса с цел насърчаване на дестабилизацията;

БЙ.  като има предвид, че Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа и Венецианската комисия вече са отправили обширни препоръки за намаляване на обхвата на възможната намеса на чуждестранни участници посредством финансиране на политически партии;

БК.  като има предвид, че избирателните закони, и по-специално разпоредбите относно финансирането на политически дейности, не са достатъчно добре координирани на равнището на ЕС и поради това допускат непрозрачни методи на финансиране от външни участници; като има предвид, че правните дефиниции за политически дарения са твърде тесни, като позволяват извършването на чуждестранни вноски в натура в Европейския съюз;

БЛ.  като има предвид, че в някои държави членки политическата реклама онлайн не подлежи на правилата, приложими за политическата реклама офлайн; като има предвид, че е налице сериозна липса на прозрачност в политическата реклама онлайн, поради което за регулаторите е невъзможно да наложат ограничения на разходите и да предотвратяват незаконните източници на финансиране с потенциално опасни последици за неприкосновеността на избирателните системи;

БМ.  като има предвид, че липсата на прозрачност при финансирането създава среда за корупция, която често придружава чуждестранно финансиране и инвестиции;

БН.  като има предвид, че Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации(9) в момента е в процес на преразглеждане с цел постигането на по-голямо равнище на прозрачност от гледна точка на финансирането на политически дейности.

БО.  като има предвид, че ролята на политическите фондации се е разраснала през последните години, като в повечето случаи те изпълняват положителна роля в политиката и в укрепването на демокрацията, но че в някои случаи те могат да станат по-непредвидимо средство за злонамерени форми на финансиране и косвена намеса;

БП.  като има предвид, че съвременните технологии и цифровите активи, като например криптовалутата, се използват като прикритие за незаконни финансови трансакции до политически участници и политически партии;

Киберсигурност и устойчивост срещу кибератаки

БР.  като има предвид, че честотата на кибератаките и извършваните чрез кибернетични средства инциденти, водени от злонамерени държавни и недържавни участници, нараства през последните години; като има предвид, че няколко кибератаки, като например глобалните кампании за фалшиви електронни писма, насочени към стратегически структури за съхранение на ваксини, и кибератаките срещу Европейската агенция по лекарствата (EMA), Европейския банков орган, норвежкия парламент и безброй други, също са проследени до подкрепяни от държави хакерски групи, предимно свързани с правителствата на Русия и Китай.

БС.  като има предвид, че Европейският съюз е поел ангажимент за прилагането на съществуващото международно право в киберпространството, по-специално Хартата на ООН; като има предвид, че злонамерени чуждестранни участници се възползват от липсата на силна международна правна рамка в киберпространството;

БТ.  като има предвид, че държавите членки са засилили своето сътрудничество в областта на киберотбраната в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС), включително чрез създаване на екипи за бързо реагиране при кибератаки; като има предвид, че Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP) включи разузнавателни данни, защитена комуникация и кибернетична отбрана в своите работни програми; като има предвид, че настоящият капацитет за справяне с киберзаплахите е ограничен поради недостига на човешки и финансови ресурси, например в критични структури като болниците; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да инвестира 1,6 милиарда евро, в рамките на програмата „Цифрова Европа“(10) в капацитет за реагиране и внедряване на инструменти за киберсигурност за публичните администрации, предприятията и физическите лица, както и развитие на сътрудничеството между публичния и частния сектор;

БУ.  като има предвид, че пропуските и разпокъсаността на способностите и стратегиите на ЕС в областта на кибернетичното пространство се превръщат във все по-голям проблем, както посочва Европейската сметна палата(11); като има предвид, че инструментариумът на ЕС за кибердипломация, създаден през май 2019 г., показа добавената стойност на съвместния дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството; като има предвид, че на 30 юли 2020 г. Съветът реши за пръв път да наложи ограничителни мерки срещу лица, образувания и органи, отговорни за или участващи в различни кибератаки;

БФ.  като има предвид, че широкомащабни и незаконни програми за наблюдение, като Pegasus, са използвани от външни държавни участници, като са целево насочени специално към журналисти, активисти за правата на човека, академици, държавни служители и политици, включително европейски държавни глави; като има предвид, че държавите членки също така са използвали шпионския софтуер за наблюдение;

Защита на държавите – членки на ЕС, институциите, агенциите, делегациите и мисиите

БХ.  като има предвид, че децентрализираният и многонационален характер на институциите на ЕС, включително техните мисии и операции, е все по-голяма цел и тя се използва от злонамерени външни участници, които искат да сеят разделение в ЕС; като има предвид, че цялостната липса на култура на сигурност в институциите на ЕС, въпреки факта, че те са ясни цели; като има предвид, че Парламентът като демократично избрана институция на ЕС е изправен пред специфични предизвикателства; като има предвид, че няколко случая показаха, че институциите на ЕС изглеждат уязвими по отношение на проникване отвън; като има предвид, че следва да се гарантира безопасността на служителите на ЕС;

БЦ.  като има предвид, че е необходимо приоритетно да се въведат силни и съгласувани процедури за управление на кризи; като има предвид, че следва да се предложи допълнително обучение, за да се повиши готовността на персонала;

БЧ.  като има предвид, че скорошните кибератаки бяха насочени към няколко институции на ЕС, което подчертава необходимостта от силно междуинституционално сътрудничество по отношение на откриването, наблюдението и споделянето на информация по време на кибератаки и/или с оглед на предотвратяването им, включително по време на мисии и операции на ЕС в областта на общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО); като има предвид, че ЕС и неговите държави членки следва да организират редовни, съвместни упражнения за откриване на слабите места и предприемане на необходимите мерки;

Намеса чрез световни участници посредством превземане на елита, националните диаспори, университетите и културата

БШ.  като има предвид, че редица политици, включително бивши европейски политици и държавни служители на високо равнище са наети на работа или избрани за сътрудници от чуждестранни контролирани от авторитарни държави национални или частни дружества, в замяна на техните знания и за сметка на интересите на гражданите на ЕС и на неговите държави членки;

БЩ.  като има предвид, че някои държави са особено активни в областта на превземането на елита и кооптирането, по-специално Русия и Китай, но също и Саудитска Арабия и други държави от Залива, като например бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и бившият премиер на Финландия Пааво Липонен, които се присъединиха към „Газпром“, за да ускорят процеса на кандидатстване за „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, бившият австрийски министър на външните работи Карин Кнайсл, която беше назначена за член на борда на „Роснефт“, бившият министър-председател на Франция Франсоа Фийон, който беше назначен за член на борда на „Zaroubejneft“, бившият министър-председател на Франция Жан-Пиер Рафарен, който е активно ангажиран с насърчаването на китайските интереси във Франция, бившият чешки член на Комисията Стефан Фюле, който е работил за „CEFC China Energy“, бившият премиер на Финландия Еско Ахо, понастоящем в борда на подкрепяната от Кремъл „Sberbank“, бившият френски министър, отговарящ за връзките с Парламента, Жан-Мари льо Ген, понастоящем член на борда на директорите на „Huawei France“, бившияг министър-председател на Белгия Ив Льотерм, назначен като съпредседател на китайския инвестиционен фонд „ToJoy“, и много други политици на високо равнище и длъжностни лица със сходна роля;

ВА.  като има предвид, че стратегиите за икономическо лобиране могат да бъдат съчетани с цели, свързани с външната намеса; като има предвид, че според доклада на ОИСР на тема „Лобирането през 21 век“(12) единствено САЩ, Австралия и Канада са въвели правила, обхващащи външното влияние; като има предвид, че има сериозна липса правно обвързващи правила и правоприлагане по отношение на регистъра на лобистите на ЕС, поради което е на практика невъзможно да се проследи лобизмът, идващ извън ЕС; като има предвид, че в момента няма как да се наблюдават опитите за лобиране в държавите членки, които влияят върху законодателството и външната политика посредством Европейския съвет; като има предвид, че правилата за лобиране в ЕС се съсредоточават главно върху личните контакти и не вземат предвид цялата екосистема на различните видове лобиране, която съществува в Брюксел; като има предвид, че държави като Китай и Русия, но също и Катар, Обединените арабски емирства и Турция инвестират сериозно в лобистки усилия в Брюксел;

ВБ.  като има предвид, че опитите за използване на уязвими групи, включително националните малцинства и диаспори, живеещи на територията на ЕС, представляват важен елемент от стратегиите за външна намеса;

ВВ.  като има предвид, че различни държавни участници, като правителството на Русия, на Китай и в по-малка степен на Турция, се опитват да увеличат влиянието си, създавайки и използвайки културни, образователни (например чрез безвъзмездни средства и стипендии) и религиозни институти в държавите членки, в стратегическо усилие да дестабилизират европейската демокрация и да разширят контрола върху Източна и Централна Европа; като има предвид, че твърдения за предполагаемо трудно положение на нейното национално малцинство бяха използвани в миналото от Русия като извинение за пряка намеса в трети държави;

ВГ.  като има предвид, че има доказателства за руска намеса и манипулиране на информация онлайн в много либерални демокрации по света, включително, но не само, в референдума за Брексит в Обединеното кралство и президентските избори във Франция и САЩ, и практическа подкрепа за екстремистки, популистки, антиевропейски партии и някои други партии и лица в цяла Европа, включително, но не само, във Франция, Германия, Италия и Австрия; като има предвид, че е необходима повече подкрепа за научни изследвания и образование, за да може да се разбере с точност степента на влияние на външната намеса по отношение на конкретни събития като Брексит и избора на президента Тръмп през 2016 г.;

ВД.  като има предвид, че руските контролирани от държавата мрежи „Спутник“ и „RT“, които са базирани на Запад, съчетани със западните медии и изцяло или частично притежавани от руски и китайски юридически и физически субекти, участват активно в дейности по дезинформация срещу либералните демокрации; като има предвид, че Русия прибягва до исторически ревизионизъм, като се стреми да пренаписва историята на съветските престъпления и насърчава съветската носталгия сред податливото население в Централна и Източна Европа; като има предвид, че за националните радио- и телевизионни оператори е трудно да се съревновават с телевизионното съдържание на руски език, което се финансира от руското правителство; като има предвид, че има риск от небалансирано сътрудничество между китайските и чуждестранните медии, като се има предвид, че китайските медии са гласът на Китайската комунистическа партия в държавата и извън нея;

ВЕ.  като има предвид, че бяха отворени над 500 центъра „Конфуций“ по целия свят, включително около 200 в Европа, а институтите „Конфуций“ и класните стаи „Конфуций“ се използват от Китай като инструмент за намеса в рамките на ЕС; като има предвид, че в института „Конфуций“ академичната свобода е обект на сериозни ограничения; като има предвид, че университети и образователни програми са обект на огромно чуждестранно финансиране, по-специално от Китай или Катар, като например кампуса на университета Фудан в Будапеща;

ВЖ.  като има предвид, че към момента ЕС не разполага с необходимия инструментариум за справяне с привличането на водещи публични личности и за противодействие на създаването на канали за влияние, включително в рамките на институциите на ЕС; като има предвид, че капацитетът за ситуационна осведоменост и инструментите за контраразузнаване на равнище ЕС все още са оскъдни и в голяма степен се разчита на желанието на националните участници да споделят информация;

Възпиране, вменяване на отговорност и колективно противодействие, включително санкции

ВЗ.  като има предвид, че понастоящем ЕС и неговите държави членки нямат специален режим на санкции, свързани с кампаниите за външна намеса и дезинформация, организирани от външни държавни участници, което означава, че тези участници могат спокойно да предположат, че кампаниите им за дестабилизация, насочени срещу ЕС, няма да доведат до последствия;

ВИ.  като има предвид, че гарантирането на ясно вменяване на отговорност за атаките, имащи за цел дезинформация и пропаганда, включително публично оповестяване на нарушителите, техните спонсори и целите, които преследват, както и измерването на ефекта от тези атаки върху целевата група население, са първите стъпки към ефективна защита срещу подобни действия;

ВЙ.  като има предвид, че ЕС следва да засили инструментите си за възпиране, както и тези за приписване на такива нападения и категоризация на естеството им като противоречащи или не на международното право, с цел създаване на ефективен режим на санкции, така че злонамерените външни участници да заплатят цената за решенията си и да си понесат последствията; като има предвид, че насочването към отделни лица може да не е достатъчно; като има предвид, че би могло да се използват други инструменти, като например търговски мерки, за защита на европейските демократични процеси срещу държавно спонсорирани хибридни атаки; като има предвид, че възпиращите мерки трябва да се прилагат по прозрачен начин с всички необходими гаранции; като има предвид, че хибридните нападения са калибрирани така, че съзнателно да попадат под прага по член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 5 от Северноатлантическия договор;

Глобално и многостранно сътрудничество

ВК.  като има предвид, че злонамерените действия, дирижирани от чуждестранни държавни и недържавни участници понастоящем засягат много много демократични държави партньори по света; като има предвид, че демократичните съюзници зависят от своята способност да обединят сили с цел колективни ответни действия;

ВЛ.  като има предвид, че присъединяващите се към ЕС държави от Западните Балкани са особено тежко засегнати от нападения под формата на външна намеса и кампании за дезинформация, идващи от Русия, Китай и Турция, като например кампаниите за намеса на Русия по време на процеса на ратифициране на Преспанското споразумение в Северна Македония; като има предвид, че в Западните Балкани пандемията от COVID-19 беше допълнително използвана от Китай и Русия за дестабилизиране на тези държави и дискредитиране на ЕС; като има предвид, че от страните кандидатки и потенциални кандидатки се очаква да се присъединят към инициативите на ЕС за борба с чуждестранната намеса;

ВМ.  като има предвид, че все още липсват общо разбиране и общи определения сред единомислещи партньори и съюзници по отношение на естеството на въпросните заплахи; като има предвид, че генералният секретар на ООН призовава за глобален кодекс за поведение с цел насърчаване на интегритета на публичната информация; като има предвид, че Конференцията за бъдещето на Европа е важна платформа за дискусии, свързани с темата;

ВН.  като има предвид, че е необходимо глобално, многостранно сътрудничество и подкрепа между единомислещи партньори по отношение на справянето със случаите на външна злонамерена намеса; като има предвид, че други демокрации като Австралия и Тайван са развили усъвършенствани умения и стратегии; като има предвид, че Тайван заема челно място в борбата срещу манипулирането на информация, главно от Китай; като има предвид, че успехът на тайванската система се основава на сътрудничеството между всички клонове на правителството, но и също така на сътрудничество с независими НПО, специализирани в проверката на факти и медийна грамотност, както и с платформи за социални медии, като Facebook, както и за насърчаването на медийната грамотност за всички поколения, изобличаването на дезинформацията и ограничаването на разпространението на манипулативни съобщения; като има предвид, че специалната комисия INGE проведе тридневна официална командировка в Тайван, за да обсъди дезинформацията и външната намеса в изборите;

Необходимост от координирана стратегия на ЕС срещу външна намеса

1.  изразява дълбока загриженост от нарастващия брой и все по-сложния характер на опитите за външна намеса и манипулиране на информация, извършвани предимно от Русия и Китай и насочени към всички части на демократичното функциониране на Европейския съюз и неговите държави членки;

2.  приветства съобщението на председателя на Комисията от 27 февруари 2022 г. за забрана в целия ЕС на руски пропагандни канали като „Спутник ТВ“, „RT “ (известна преди като „Russia Today“) и други руски дезинформационни органи, чиято единствена цел е да отслабят и разделят общественото мнение в ЕС и лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС; призовава за допълнителни мерки в това отношение;

3.  призовава Комисията да предложи, а съзаконодателите и държавите членки да подкрепят, многослойна, координирана и междусекторна стратегия, както и да предоставят достатъчно финансови ресурси, насочени към осигуряването на ЕС и на неговите държави членки на подходящи политики за предвидимост и устойчивост и инструменти за възпиране, които да им позволят да се справят с всички хибридни заплахи и атаки, организирани от чужди държавни и недържавни участници; счита, че тази стратегия следва да се основава на:

4.  подчертава, че всички мерки за предотвратяване, откриване, приписване и санкциониране на външната намеса трябва да бъдат разработени по начин, по който се зачитат и насърчават основните права, включително възможността гражданите на ЕС да комуникират сигурно, анонимно и свободно от цензура, без ненужна намеса от страна на чуждестранни участници;

5.  счита, че тази стратегия следва да се основава на подход, основан на риска, обхващащ цялото общество и цялото правителство и включващ по-специално следните области:

6.  призовава по-специално ЕС и неговите държави членки да увеличат ресурсите и средствата, разпределени на органите и организациите в цяла Европа и в световен мащаб, като например мозъчни тръстове и проверители на факти, на които е възложено наблюдението и повишаването на осведомеността относно сериозността на заплахите, включително дезинформацията; подчертава решаващата роля на ЕС в по-широк стратегически смисъл; призовава за укрепване на капацитета за прогнозиране и оперативната съвместимост на ЕС и неговите държави членки, за да се гарантира стабилна готовност за прогнозиране, предотвратяване и смекчаване на манипулирането и намесата на чужда информация, за засилване на защитата на техните стратегически интереси и инфраструктура и за участие в многостранно сътрудничество и координация с цел постигане на общо разбиране по въпроса в съответните международни форуми; призовава Съвета по външни работи редовно да обсъжда въпроси, свързани с външната намеса;

7.  изразява загриженост относно огромната липса на осведоменост, включително сред широката общественост и държавните служители, за сериозността на настоящите заплахи, породени от чуждестранни авторитарни режими и други злонамерени субекти, които са насочени към всички равнища и сектори на европейското общество и които имат за цел подкопаване на основните права и на легитимността на публичните органи, задълбочаване на политическата и социалната фрагментация и в някои случаи, дори причиняване на животозастрашаваща вреда на граждани на ЕС;

8.  изразява загриженост относно липсата на норми и на подходящи и достатъчни мерки за определяне на извършителя и отговор на актове на външна намеса, което създава привлекателни условия за злонамерени участници, предвид ниската цена, ниския риск и големите ползи, тъй като в момента рисковете от получаване на възмездие за техните действия са много малки;

9.  настоятелно призовава Комисията да включи, когато е релевантно, гледна точка, свързана с външната намеса и манипулирането на информация от външни участници, в предварителната оценка на въздействието, извършвана преди представянето на нови предложения, с цел противодействието на външната намеса и манипулирането на информация да бъде интегрирано в изготвянето на политиките на ЕС; настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да извършват редовни прегледи на устойчивостта и да оценяват развитието на заплахите и тяхното въздействие върху действащите законодателни актове и политики;

10.  призовава Комисията да анализира наскоро създадените национални структури, като например Националната координационна служба на Австралия за борба с външната намеса, Финландския комитет по сигурността, който помага на правителството и министерствата, Шведската агенция за гражданска защита, новата Агенция за психологическа отбрана и Националния китайски център, новата Национална агенция на Франция „Viginum“, Националния център за киберсигурност на Литва и работната група за координация между агенциите по въпросите на дезинформацията в Тайван, за да види какво можем да научим от тези най-добри практики и в каква степен подобна идея би могла да бъде приложена на равнището на ЕС; приканва Комисията да подкрепи споделянето на информация и най-добри практики в тази област между държавите членки; подчертава значението на проактивния подход и инструментите, включително стратегическите комуникации, като основна дейност за прилагане на политиките на ЕС и политиките на държавите членки чрез думи и действия; призовава Комисията да осигури подходящо обучение относно науката за данните и да създаде единен орган за контрол в рамките на Комисията относно манипулацията на информация;

11.  изразява загриженост относно многото пропуски и вратички в действащите законодателни актове и политики на равнището на ЕС и на национално равнище, предназначени за откриване, предотвратяване и противодействие на външна намеса;

12.  отбелязва, че ЕС финансира редица дългосрочни проекти и програми, насочени към противодействие на дезинформацията на технологично, правно, психологическо и информационно равнище; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на тези проекти и програми и на тяхната приложимост;

13.  призовава Комисията да създаде работна група на Комисията, ръководена от Вера Йоурова, като заместник-председател на Комисията, отговаряща за ценностите и прозрачността, със задача да извършва внимателен анализ на съществуващите законодателни актове и политики, за да се установят пропуските, които биха могли да бъдат използвани от злонамерени участници, и настоятелно призовава Комисията за отстраняването на тези пропуски; подчертава, че тази структура следва да си сътрудничи с другите институции на ЕС и държавите членки на национално, регионално и местно равнище и да улеснява обмена на най-добри практики; призовава Комисията и ЕСВД да обмислят създаването на добре обезпечен с ресурси и независим европейски център по въпросите на заплахите от намеса и информационния интегритет, който следва да идентифицира, анализира и документира операции за манипулиране на информация и заплахи за намеса срещу ЕС като цяло, да повиши ситуационната осведоменост, да разработи специализиран център за знания, като се превърне в платформа за координация с гражданското общество, стопанския сектор, ЕС и националните институции, и да повиши обществената осведоменост, наред с другото, чрез редовни доклади относно системните заплахи; подчертава, че предпазливото създаване на такъв независим и добре обезпечен с ресурси европейски център по въпросите на заплахите от намеса и информационния интегритет следва да изясни и засили ролята на отдела за стратегически комуникации (StratCom) към ЕСВД и неговите работни групи като стратегическия орган на дипломатическата служба на ЕС и да предотврати припокриването на дейности; подчертава, че мандатът на отдела за стратегически комуникации (StratCom) към ЕСВД следва да бъде съсредоточен върху стратегическото разработване на външни политики за противодействие на съществуващите и нововъзникващите споделени заплахи, както и за увеличаване на ангажираността с международните партньори в тази област; отбелязва, че отделът за стратегически комуникации (StratCom) към ЕСВД би могъл да се стреми към това в тясно сътрудничество с новия европейски център по въпросите на заплахите от намеса и информационния интегритет и с нова работна група на Комисията;

14.  призовава институциите на ЕС и държавите членки да упълномощят гражданското общество да играе активна роля в противодействието на външна намеса; призовава на всички равнища и във всички сектори на европейското общество да се създадат системи, които да направят организациите и гражданите по-устойчиви на външна намеса и които да могат да откриват атаките своевременно и да им противодействат възможно най-ефективно, включително посредством образование и увеличаване на осведомеността, в рамката на ЕС в областта на основните права и по прозрачен и демократичен начин; отбелязва в този контекст най-добрите практики и подхода, обхващащ цялото общество, който следва Тайван; призовава лицата, вземащи решение, да осигурят на гражданското общество подходящите инструменти и специално финансиране за изследване, изобличаване и борба с чуждото влияние;

Изграждане на устойчивост на ЕС чрез ситуационна осведоменост, медийна грамотност и образование

15.  подчертава, че институциите на ЕС и държавите членки се нуждаят от стабилни, устойчиви и взаимосвързани системи за откриване, анализиране, проследяване и „картографиране“ на случаите на опити на външни държавни и недържавни участници да се намесят в демократичните процеси, за да се добие ситуационна осведоменост и ясно разбиране за типа поведение, което ЕС и неговите държави членки трябва да възпрат и предотвратят; призовава за редовни социологически изследвания и проучвания за наблюдение на устойчивостта и медийната грамотност, както и за разбиране на обществената подкрепа и възприятията за най-разпространените дезинформационни послания;

16.  подчертава, че е също толкова важно заключенията от този анализ да не остават в рамките на групите от специалисти по външна намеса, а да бъдат, доколкото е възможно, споделяни открито с широката общественост, и по-специално с хората, изпълняващи чувствителни функции, така че всеки да е наясно с моделите на заплаха и да може да избегне рисковете;

17.  подчертава, че е необходимо да се разработи обща методология за развиване на ситуационна осведоменост, ранно предупреждение и оценка на заплахите, систематично събиране на доказателства и навременно откриване на случаите на манипулиране на информационната среда, както и разработване на стандарти за техническо вменяване на отговорност, например относно автентичността на съдържанието, за да се гарантира ефективен отговор;

18.  подчертава необходимостта ЕС, в сътрудничество с държавите членки и в рамките на многостранна работа в съответните международни форуми, да разработи принципно определение на понятието „заплаха от намеса за ЕС“; подчертава, че това определение трябва да отразява тактиките, техниките, процедурите и инструментите, използвани, за да се опишат моделите на поведение на държавните и недържавните участници в заплахите, на които сме свидетели днес; настоятелно призовава Комисията да включи в този процес Агенцията за основните права на ЕС (FRA), за да се гарантира, че в нито едно от принципните определения на понятията не са включени дискриминационни или несправедливи концепции или пристрастия;

19.  подчертава, че публичната дипломация и стратегическата комуникация са съществени елементи от външните отношения на ЕС и от защитата на демократичните ценности на ЕС; призовава институциите на ЕС да доразвият и укрепят важната работа на Отдела за стратегически комуникации (StratCom) на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с неговите работни групи, Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN на ЕС) и неговото звено за синтез на информацията за хибридните заплахи, дирекция „Военно разузнаване“ на ЕС, Системата за бързо предупреждение, установеното сътрудничество на административно равнище между ЕСВД, Комисията и Парламента, ръководената от Комисията мрежа срещу дезинформацията, административната работна група на Парламента срещу дезинформацията и продължаващото сътрудничество с НАТО, Г-7, гражданското общество и частния промишлен сектор, когато става въпрос за сътрудничество в областта на разузнаването, анализа, споделянето на най-добри практики и повишаването на осведомеността относно външната намеса и манипулирането на информацията от външни участници; приветства Специалния доклад № 09/2021 на Европейската сметна палата, озаглавен „Дезинформация, която засяга ЕС – въпреки предприетите действия, тя все още не е овладяна“, призовава ЕСВД и Комисията да публикуват подробен график за изпълнение на препоръките на Сметната палата;

20.  подчертава необходимостта от подкрепа и засилване на усилията по постоянно наблюдение много преди провеждането на избори, референдуми или други важни политически процеси в цяла Европа;

21.  призовава държавите членки да използват пълноценно тези ресурси, като споделят съответните разузнавателни данни с INTCEN на ЕС и активизират участието си в Системата за бързо предупреждение; счита, че сътрудничеството в анализа и разузнаването в рамките на ЕС и НАТО трябва да бъде засилено в още по-голяма степен, като същевременно се повиши прозрачността и демократичната отчетност на това сътрудничество, включително чрез обмен на информация с Парламента;

22.  приветства идеята на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за създаване на Съвместен център за ситуационна осведоменост с цел подобряване на стратегическото прогнозиране и отворената стратегическа автономност на ЕС, и очаква допълнително изясняване на неговата структура и мисия; подчертава, че такъв център ще изисква активното сътрудничество със съответните служби на Комисията, ЕСВД, Съвета, Парламента и националните органи; все пак отново подчертава, че е важно да се избягва дублиране на работата и припокриване със съществуващите структури на ЕС;

23.  припомня, че е необходимо на ЕСВД да се предостави засилен и ясно определен мандат, както и необходимите ресурси, за да могат отделите за стратегическа комуникация, работните групи и отделите за анализ на информацията да наблюдават и да реагират на случаите на манипулиране на информация и намеса, идващи извън външните източници, които понастоящем са обхванати от трите целеви групи и да се стремят към по-широко географско покритие чрез прилагане на подход, основан на риска; призовава спешно за разгръщането на адекватни способности от страна на ЕСВД за справяне с идващите от Китай случаи на манипулиране на информация и намеса, по-специално чрез създаване на специален екип за Далечния изток; подчертава освен това необходимостта от значително повишаване на експертния и езиковия капацитет по отношение на Китай и други стратегически важни региони в ЕСВД, в държавите членки и в институциите на ЕС като цяло и от използване на източници на разузнаване с отворен код, които понастоящем не се използват достатъчно;

24.  подчертава, че за оживен и свободен демократичен дебат са от значение конкурентоспособни, плуралистични медии с широко разпространение, независими журналисти, проверители на факти и изследователи, както и мощни обществени медии; приветства инициативи за обединяване, обучение и друга подкрепа на организациите на независимите журналисти, проверители на факти и изследователи в цяла Европа, и по-специално в най-застрашените региони, като например Европейската обсерватория за цифрови медии и Европейския фонд за демокрация; изразява дълбоко съжаление по повод факта, че Европейската обсерватория за цифрови медии не обхваща балтийските държави; приветства също така инициативите, насочени към създаване на лесно разпознаваеми показатели за надеждност на журналистиката и проверката на фактите, като например инициативата на „Репортери без граници“; призовава Комисията да се противопостави на монополната собственост върху средствата за масова информация;

25.  оценява високо крайно необходимите изследвания и многото творчески и успешни медийни инициативи и инициативи за цифрова грамотност и за повишаване на осведомеността, осъществявани от отделни лица, училища, университети, медийни организации, обществени институции и организации на гражданското общество;

26.  призовава ЕС и държавите членки да заделят източници на ЕС за публично финансиране за независимите проверители на факти, изследователи, качествени и разследващи медии и журналисти, и неправителствени организации, които да проучват и разследват случаите на манипулиране на информация и намеса, да насърчават медийната, цифровата и информационната грамотност, и други средства за овластяване на гражданите и да проучват как да се измерва пълноценно ефективността на обучението за медийна, цифрова и информационна грамотност, повишаването на осведомеността, развенчаването на заблуди и стратегическата комуникация;

27.  призовава за засилване на професионалната и плуралистични медии, като се гарантира, че издателите получават справедливо възнаграждение за използването на тяхното съдържание в интернет; подчертава, че няколко държави по света предприемат стъпки, за да гарантират, че медиите разполагат с достатъчни финансови ресурси; отново призовава за създаването на постоянен фонд на ЕС за новинарските медии и във връзка с това приветства инициативата „NEWS“, в това число новите възможности за финансиране на медийния сектор и медийната и информационната грамотност в програмата „Творческа Европа“ за периода 2021—2027 г.; отбелязва обаче, че потоците на финансиране могат да създадат зависимости или да повлияят на независимостта на медиите; подчертава в тази връзка значението на прозрачността на финансирането на медиите; счита, че за да се защити медийният плурализъм, е необходимо публично оповестяване на информация за това кой притежава, дарява, контролира или предоставя съдържание за медиите и кой плаща за журналистическото съдържание;

28.  подчертава необходимостта от консолидиране на анализи, доклади за инциденти и основани на разузнавателни данни оценки на обществените заплахи по отношение на манипулирането на информация и намесата, и осигуряването на публичен достъп до тази информация; поради това предлага създаването на база данни за целия ЕС относно случаите на чуждестранна намеса, докладвани от органите на ЕС и на държавите членки; подчертава, че информацията за тези инциденти би могла да се споделя, когато е целесъобразно, с организациите на гражданското общество и обществеността на всички езици на ЕС;

29.  призовава всички държави членки да включат медийната и цифровата грамотност, както и обучение по демокрация, основни права, съвременна история, световни дела, критично мислене и обществено участие в учебните си програми – от обучението в ранна детска възраст до обучението за възрастни, включително обучението за учители и изследователи; призовава Комисията и държавите членки да увеличат подкрепата за образованието и научните изследвания в областта на историята, разглеждаща начина, по който чуждестранната намеса и тоталитаризмът от миналото са повлияли на обществото като цяло, и по-конкретно на широкомащабните демократични събития;

30.  призовава институциите на ЕС и държавите членки, на всички административни равнища, да установят секторите, изложени на риск от опити за намеса и да осигурят редовно обучение и упражнения за служителите, работещи в тези сектори, за това как да откриват и избягват опитите за намеса, и подчертава, че за тези усилия от полза би било наличието на установен от ЕС стандартизиран формат; препоръчва също така на всички държавни служители да се предлагат цялостни модули за обучение; приветства във връзка с това обучението, предлагано на членовете и служителите от администрацията на Парламента; препоръчва това обучение да бъде допълнително развито;

31.  подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно чуждестранната намеса във всички слоеве на обществото; приветства инициативите, предприети от ЕСВД, Комисията и администрацията на Парламента, като например провеждането на обучения и събития за повишаване на осведомеността за журналисти, учители, влиятелни личности, студенти, възрастни граждани и посетители, както офлайн, така и онлайн, в Брюксел и във всички държави членки, и препоръчва те да бъдат допълнително развити;

32.  призовава държавите членки, администрацията на ЕС и организациите на гражданското общество да споделят най-добри практики за обучение по медийна и информационна грамотност и за повишаване на осведомеността, както се изисква в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги(13); призовава Комисията да организира тези обмени в сътрудничество с Експертната група по медийна грамотност; подчертава, че преразгледаната директива трябва да бъде приложена от държавите членки бързо и по правилен начин;

33.  настоятелно призовава институциите на ЕС да изготвят етичен кодекс, който да насочва публичните органи и политическите представители при използването на платформите и мрежите на социалните медии; счита за необходимо да се насърчава отговорното използване на тези платформи и мрежи с цел противодействие на манипулациите и дезинформацията в публичното пространство;

34.  призовава ЕС и неговите държави членки да прилагат адаптирани програми за повишаване на осведомеността и медийната и информационната грамотност, включително за диаспорите и малцинствата, и призовава Комисията да създаде система за лесно споделяне на материали на малцинствени езици, за да се намалят разходите за превод и да се достигне до възможно най-много хора; призовава регионите и общините да поемат водеща роля, тъй като е важно да се достигне до селските райони и до различните демографски групи;

35.  подчертава, че основната реакция на опитите за външна намеса е защитата на основните целеви групи, към които е насочена; подчертава необходимостта от целенасочени действия чрез хармонизирана правна рамка на ЕС срещу разпространението на дезинформация и слово на омразата по въпроси, свързани с пола, ЛГБТИК + лицата, малцинствата и бежанците; призовава Комисията да разработи и приложи стратегии за възпрепятстване на финансирането на лица и групи, които активно разпространяват или участват в манипулиране на информация, която често е насочена срещу горепосочените групи и теми, с цел да разделя обществото; призовава за положителни комуникационни кампании по тези въпроси и подчертава необходимостта от обучение, съобразено с равенството между половете;

36.  признава, че атаките и кампаниите за дезинформация, основани на пола, често се използват като част от по-широка политическа стратегия за подкопаване на равното участие в демократичните процеси, по-специално на жените и ЛГБТИК; подчертава, че дезинформацията относно ЛГБТИК+ лицата подхранва омразата както онлайн, така и офлайн, и заплашва човешкия живот; призовава за провеждане на проучвания по въпросите на онлайн дезинформацията с помощта на междусекторен пакет и с цел надзор на промените, които извършват платформите, за да реагират на онлайн кампаниите за дезинформация, основана на пола; призовава да бъде отделено повишено внимание на дезинформацията, основана на пола, чрез създаване на системи за ранно предупреждение, чрез които кампаниите за дезинформация, основана на пола, могат да бъдат докладвани и идентифицирани;

37.  призовава Комисията да предложи цялостна стратегия за медийна и информационна грамотност със специален акцент върху борбата с манипулирането на информация;

38.  приветства създаването на експертната група за борба с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение, която, наред с другите задачи, ще се съсредоточи върху критичното мислене, обучението на учителите, усилията за предварително дефиниране, определяне и проверка на фактите, и ангажираността на учениците; призовава Комисията да сподели резултатите от работата на тази експертна група и да приложи нейните заключения;

39.  подчертава значението на стратегическата комуникация за противодействие на най-често срещаните антидемократични концепции; призовава за подобряване на стратегическата комуникация на ЕС, за да се увеличи нейният обхват както по отношение на гражданите, така и в чужбина; подчертава, че всички демократични организации трябва да защитават демокрацията и да отстояват принципите на правовата държава, както и да имат обща отговорност да общуват с гражданите, като използват предпочитаните от тях езици и платформи;

40.  призовава държавите членки да осигурят ефективни публични комуникационни кампании във връзка с пандемията от COVID-19, за да разпространяват точна и навременна информация и да противодействат на дезинформацията, особено по отношение на ваксините;

41.  изразява загриженост относно разпространението на чужда държавна пропаганда, произхождаща предимно от Москва и Пекин, както и от Анкара, която се превежда на местни езици, например в медийно съдържание, спонсорирано от RT, „Спутник“, „Анадолу“, CCTV, „Global Times“, „Xinhua“, TRT World или Китайската комунистическа партия, прикрито като журналистика, и се разпространява във вестници; твърди, че такива канали не могат да бъдат считани за истински медии и следователно не следва да се ползват от същите права и защита като демократичните медии; изразява също така загриженост относно начина, по който тази реторика е проникнала в истински журналистически продукти; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно дезинформационните кампании на Русия и Китай, които имат за цел да подкопаят демократичните ценности и да разделят ЕС, тъй като те представляват основният източник на дезинформация в Европа; призовава Комисията да започне проучване относно минимални стандарти за медиите като основание, на което евентуално да се отнемат лицензи в случай на нарушения; призовава Комисията да включи резултатите от проучването в предстоящото законодателство, като например евентуален Закон за свободата на медиите; отбелязва, че чуждестранните автори на намеса могат да се представят под фалшива идентичност на журналисти; счита, че в такива случаи следва да бъде възможно това лице или организация да бъде санкционирано, например чрез посочване и порицаване, включване в черни списъци за медийни прояви или отнемане на медийна акредитация;

42.  изразява дълбока загриженост относно нападенията, тормоза, насилието и заплахите срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, изобличаващи външна намеса, което може също така да застраши тяхната независимост; призовава Комисията бързо да представи конкретни и амбициозни предложения относно безопасността на всички тези лица, включително инструмент за противодействие на стратегическите съдебни производства срещу участието на обществеността и икономическа, правна и дипломатическа подкрепа, както е обявено в Плана за действие за европейската демокрация; приветства във връзка с това препоръката на Комисията (ЕС) 2021/1534 от 16 септември 2021 г. относно гарантирането на защитата, сигурността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз(14); призовава държавите членки да гарантират ефективна защита на журналистите и другите медийни специалисти чрез законодателни и незаконодателни инструменти;

43.  подчертава необходимостта от включването на местни и регионални лица, вземащи решения, отговарящи за стратегическите решения в областите, които попадат в обхвата на тяхната компетентност, като например инфраструктурата, киберсигурността, културата и образованието; подчертава, че местните и регионалните политици и органи често пъти могат да установят обезпокоителните развития на ранен етап, и подчертава, че често е необходимо познаване на местната реалност, за да се установят и приложат подходящи мерки за противодействие;

44.  призовава Комисията и държавите членки да създадат канали за комуникация и платформи, където дружествата, НПО и физическите лица, включително членове на диаспората, да могат да докладват за случаи, при които са станали жертва на манипулиране на информация или намеса; призовава държавите членки да подкрепят лицата, които са станали жертви на атаки, както и тези, които узнават за такива атаки или са подложени на натиск;

Външна намеса чрез използване на онлайн платформи

45.  приветства предложеното преразглеждане на Кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията и предложенията за Законодателен акт за цифровите услуги, Законодателен акт за цифровите пазари и други мерки, свързани с Плана за действие за европейската демокрация като потенциално ефективни инструменти за справяне с външната намеса; препоръчва при окончателното четене на тези текстове да се вземат предвид аспектите, изложени в останалата част на този раздел;

46.  подчертава, че свободата на изразяване не трябва да се тълкува погрешно като свобода да се извършват онлайн дейности, които са незаконни офлайн, като тормоз, реч на омразата, расова дискриминация, тероризъм, насилие, шпионаж и отправяне на заплахи; подчертава, че платформите трябва не само да спазват закона на страната, в която развиват дейност, но и да функционират съгласно собствените си условия, особено по отношение на вредното съдържание онлайн; призовава платформите да увеличат усилията си за предотвратяване на повторната поява на незаконно съдържание, което е идентично с това, което е било определено като незаконно и премахнато;

47.  подчертава необходимостта преди всичко да се продължи проучването на увеличаването на дезинформацията и външната намеса онлайн и от законодателство на равнище ЕС, което да гарантира значително по-голяма и съдържателна прозрачност, мониторинг и отчетност по отношение на операциите, извършвани от онлайн платформите, и достъпа до данни за законно търсещите достъп лица, по-специално когато става въпрос за алгоритми и онлайн реклама; призовава дружествата в социалните медии да поддържат рекламни библиотеки;

48.  призовава за регулиране и действия, които да задължат платформите, особено тези със системен риск за обществото, да дадат своя принос за намаляване на манипулирането и намесата в информацията, например чрез използване на етикети, които посочват истинските автори зад профилите, ограничаване на достъпа до профили, които редовно се използват за разпространяване на дезинформация, или които редовно нарушават условията на платформата, спиране и, ако е необходимо и въз основа на ясно законодателство, заличаване на неавтентични профили, използвани за кампании за координирана намеса, или прекратяване на възможността за получаване на приходи от сайтове за разпространение на дезинформация, създаване на мерки за смекчаване на рисковете от намеса, породени от въздействието на техните алгоритми, рекламни модели, системи за препоръчване и технологии с ИИ, както и сигнализиране за съдържание на дезинформация както на постове, така и на коментари; припомня необходимостта тези мерки да се прилагат по прозрачен и отговорен начин;

49.  призовава Комисията да вземе изцяло предвид насоките на Съвета на Европа относно най-добрите практики за ефективни правни и процедурни рамки за механизми за саморегулиране и съвместно регулиране на модериране на съдържанието, приети през юни 2021 г.;

50.  призовава за цялостно и ефективно прилагане на Общия регламент за защита на данните(15), който ограничава обема от данни, които платформите могат да съхраняват за потребителите, както и периода, през който тези данни могат да се използват, особено за платформите и приложенията, използващи много лични и/или чувствителни данни, като например приложенията в областта на съобщенията, здравеопазването, финансите и запознанствата и малките дискусионни групи; призовава платформите на пазачите на информационния вход да се въздържат от съчетаването на лични данни с лични данни от други сървъри, предлагани от пазача на информационния вход, или с лични данни от сървъри на трети лица, с цел да бъде еднакво лесно да се откаже, както и да се предостави съгласие за съхранението и споделянето на данни и да се даде възможност на ползвателите да избират дали да бъдат избрани като цел за други персонализирани реклами онлайн; приветства всички усилия за забрана на техниките за микротаргетиране за политическа реклама, най-вече, но без да се ограничава до това, въз основа на чувствителни лични данни, като например етнически произход, религиозни убеждения или сексуална ориентация, и призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на забраната за микротаргетиране, така че да обхване тематично ориентираната реклама;

51.  призовава за обвързващи правила на ЕС, които да налагат на платформите да си сътрудничат с компетентните органи, за да тестват редовно своите системи и да разкриват, оценяват и смекчават риска от манипулиране на информация, намеса и слабости, на които се излагат ползвателите на техните услуги, включително начина, по който управлението на техните услуги допринася за този риск; призовава за обвързващи правила на ЕС, за да се задължат платформите да създадат системи за наблюдение на начина, по който се използват техните услуги, като мониторинг в реално време на най-актуалните и популярни постове в преглед, посветен на отделните държави, с цел откриване на случаите на манипулиране на информация и намеса и сигнализиране на отговорните органи за предполагаема намеса, както и призовава за увеличаване на разходите за участници, които правят възможно игнорирането на подобни действия, улеснявани от техните системи;

52.  призовава онлайн платформите да заделят подходящи ресурси за предотвратяване на вредната външна намеса, както и за гарантиране на по-добри условия на труд, психологически грижи и справедливо заплащане за модераторите на съдържание; призовава големите платформи на социалните медии да предоставят подробни доклади по държави относно ресурсите, предназначени за проверка на фактите в страната, научноизследователски дейности, модериране на съдържание, включително човешки капацитет и капацитет в областта на ИИ на отделните езици, и сътрудничество с местното гражданско общество; подчертава необходимостта тези платформи да увеличат усилията си за справяне с дезинформацията на по-малки и по-малко печеливши от търговска гледна точка пазари в ЕС;

53.  призовава платформите на социалните медии да зачитат изцяло равенството на всички граждани на ЕС, независимо от езика, използван при проектирането на техните услуги, инструменти и механизми за мониторинг, както и при мерките за по-голяма прозрачност и по-безопасна онлайн среда; подчертава, че това се отнася не само до всички официални национални и регионални езици, но и до езиците на големите диаспори в рамките на ЕС; подчертава, че тези услуги следва да бъдат достъпни и за хора с увреден слух;

54.  призовава за ясно и четливо етикетиране на дълбоки фалшификати както за потребителите на платформата, така и в метаданните на съдържанието, за да се подобри тяхната проследимост за изследователите и проверяващите факти лица; във връзка с това приветства инициативите, насочени към подобряване на автентичността и проследимостта на съдържанието, като например разработването на водни марки и стандарти за автентичност, както и въвеждането на глобални стандарти;

55.  призовава за регулиране на услугите, предлагащи инструменти и услуги за манипулиране на социалните медии, като например увеличаване на достъпа до профили или съдържание чрез използване на изкуствено участие или неавтентични профили; подчертава, че това регулиране трябва да се основава на задълбочена оценка на настоящите практики и свързаните с тях рискове и следва да предотвратява използването на тези услуги от злонамерени участници с цел политическа намеса;

56.  подчертава необходимостта от прозрачност по отношение на реалните физически или юридически лица, които стоят зад определено онлайн съдържание и определени профили вместо тези, които желаят да рекламират; призовава платформите да въведат механизми за откриване и спиране, по-конкретно, на неавтентични профили, свързани с координирани операции за оказване на влияние; подчертава, че тези практики не следва да пречат на възможността за анонимност онлайн, която е от решаващо значение за защитата на журналисти, активисти, маргинализирани общности и лица в уязвимо положение (напр. лица, сигнализиращи за нередности, дисиденти и политически опоненти на автократичните режими), и следва да предоставят пространство за сатирични и хумористични профили;

57.  подчертава, че по-голямата отговорност за премахване на съдържание не трябва да води до произволното премахване на законно съдържание; настоятелно призовава за предпазливост по отношение на пълното заличаване на профилите на реални физически лица или масовото използване на автоматизирани филтри; отбелязва със загриженост произволните решения на платформите да забраняват профили на избрани длъжностни лица; подчертава, че тези профили следва да се закриват единствено въз основа на ясно законодателство, основано на демократични ценности, които се отразяват в бизнес политика и се прилагат от независим демократичен контролен орган, и че трябва да е осигурен напълно прозрачен процес, обхващащ правото на обжалване;

58.  призовава за задължителни правила, които да изискват от платформите да създават лесно достъпни и ефективни комуникационни канали за хора или организации, които искат да подадат сигнал за незаконно съдържание, нарушение на условията, дезинформация или външна намеса или манипулиране, като по целесъобразност се даде право на отговор на обвиняемите лица, преди да бъдат предприети ограничителни действия, както и за установяване на безпристрастно, прозрачно, бързо и достъпно сезиране на съд или процедури по обжалване за жертвите на съдържание, публикувано онлайн, за лицата, които докладват съдържание и за лицата или организациите, засегнати от решение за етикетиране, ограничаване на видимостта до, забраняване на достъпа до или спиране на профили, или за ограничаване на достъпа до приходи от реклама; препоръчва платформите за социални медии да определят конкретна точка за контакт за всяка държава членка и да сформират работни групи, когато се провеждат важни избори във всяка държава членка;

59.  призовава за законодателни правила, които да осигурят прозрачност по отношение на ползвателите и широката общественост, като например задължат платформите да създават публични и лесно достъпни за търсене архиви на онлайн реклами, включително към кого са насочени и кой плаща за тях, и модерирано и изтрито съдържание, да създадат саморегулиращи се мерки и да предоставят на националните компетентни органи, на доказани анализатори, свързани с академични институции, медии, организации на гражданското общество и международни организации, представляващи обществения интерес всеобхватен и съдържателен достъп до информация относно проектирането, използването и въздействието на алгоритмите, счита, че показателите на тези библиотеки следва да бъдат хармонизирани, за да се даде възможност за междуплатформен анализ и да се намали административната тежест за платформите;

60.  призовава за прекратяване на бизнес моделите, които разчитат на насърчаването на хората да останат на платформите по-дълго, като им се предлага привлекателно съдържание; призовава лицата, отговорни за вземането на законодателни решения и платформите да гарантират, чрез използването на човешки модератори и трето лице в качеството на одитор, че алгоритмите не насърчават незаконно, екстремистко, дискриминационно или радикализиращо съдържание, а по-скоро предлагат на ползвателите множество гледни точки и дават приоритет и насърчават факти и научно обосновано съдържание, по-специално по важни социални въпроси като общественото здраве и изменението на климата; счита, че базираните на ангажирането и пристрастяването системи за класиране представляват системна заплаха за нашето общество; призовава Комисията да разгледа актуалния въпрос за ценови стимули, при които силно насочените реклами със съдържание, което предизвиква разделение, често имат много по-ниски цени за същия брой гледания, отколкото по-слабо насочените реклами със съдържание за социално приобщаване;

61.  призовава за промяна на алгоритмите, за да се прекрати укрепването на съдържание, произхождащо от неавтентични профили и канали, които изкуствено стимулират разпространението на нанасящо вреда манипулиране на информация от външни участници; призовава алгоритмите да бъдат променени, така че чрез тях да не се разпространява съдържание, което предизвиква разделение и гняв; подчертава необходимостта ЕС да въведе мерки, които законово да изискват от дружествата в социалните медии да предотвратяват във възможно най-голяма степен увеличаването на дезинформацията, след като такава бъде открита, и настоява, че е необходимо да се предвидят последици за платформите, ако те не спазват изискването за премахване на дезинформацията;

62.  подчертава необходимостта от подобрена фаза на изпитване и систематичен преглед на последствията от алгоритмите, включително как те формират обществения дискурс и влияят върху политическите резултати, и по какъв начин се определя приоритета на съдържанието; подчертава, че при този преглед следва също така да се проучи дали платформите могат да предоставят гаранциите, обещани в съответните им условия, и дали те са въвели достатъчно предпазни мерки, за да предотвратяват широкомащабно координирано неавтентично поведение от манипулиране на съдържанието, показвано на техните платформи;

63.  изразява тревога от средния обем приходи от реклами в размер на 65 милиона евро, които се изпращат всяка година към приблизително 1 400 уебсайта за дезинформация, насочени към граждани на ЕС(16); подчертава, че онлайн реклами, понякога дори от публични институции попадат на и следователно финансират злонамерени уебсайтове, които насърчават речта на омразата и дезинформацията, без съгласието и дори без знанието на съответните рекламодателите; отбелязва, че пет дружества, включително Google Ads, пердоставят 97% от приходите си от реклами и носят отговорност за избирането на уебсайтовете на издателите, посочени в техния инвентарен списък, и по този начин притежават власт да определят кое съдържание носи приходи, и кое – не; счита за неприемливо, че алгоритмите, които разпространяват рекламните фондове, представляват изцяло „черна кутия“ за обществеността; призовава Комисията да използва инструментите на политиката на конкуренцията и антитръстовото законодателство, за да се гарантира функционирането на пазара и да бъде разбит този монопол; призовава тези участници да предотвратяват финансирането на уебсайтове за дезинформация чрез техните рекламни услуги; поздравява организациите, посветени на повишаването на осведомеността по този обезпокоителен въпрос; подчертава, че рекламодателите следва да имат правото да знаят и да решават къде да бъдат поставени техните реклами и кой брокер е обработил техните данни; призовава за установяване на процес на посредничество, който позволява на рекламодателите да бъдат възстановени разходи, когато рекламите се поставят на уебсайтове, които насърчават дезинформацията;

64.  подчертава, че актуализираният Кодекс на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията, Законодателният акт за цифровите услуги, Законодателният акт за цифровите пазари и другите мерки, свързани с Плана за действие за европейската демокрация, ще се нуждаят от ефективен механизъм за преглед, оценка и санкции след тяхното приемане, за да се оценява редовно тяхното изпълнение на национално равнище и на равнището на ЕС и за да се установяват и отстраняват незабавно евентуалните пропуски, както и да се санкционира неправилното изпълнение или неизпълнението на ангажиментите; във връзка с това призовава за стабилни и снабдени с ресурси координатори на цифровите услуги във всяка държава членка, както и за достатъчни ресурси, за да се даде възможност на правоприлагащия орган на Комисията да изпълнява задачите, които са му възложени по силата на Законодателния акт за цифровите услуги; подчертава освен така, че е важно да се гарантира, че платформите са обект на независими одити, сертифицирани от Комисията; отбелязва, че одиторите не могат да бъдат финансирани от отделни платформи, за да се гарантира тяхната независимост;

65.  призовава, във връзка с това, да бъдат определени обективни ключови показатели за ефективност (КПЕ) чрез съвместно регулиране, за да се гарантира възможност за проверяване на действията, предприети от платформите, както и последиците от тях; подчертава, че тези КПЕ следва да включват специфични за всяка държава показатели, като например аудиторията, към която е насочена дезинформацията, ангажираността (честота на кликове и др.), финансиране на проверки на факти в държавата и научноизследователски дейности, както и разпространението и силата на отношенията с гражданското общество в рамките на страната;

66.  изразява дълбока загриженост от липсата на прозрачност при преразглеждането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, тъй като дискусията в голяма степен беше достъпна само за частния сектор и Комисията; изразява съжаление, че Европейският парламент, по-специално специалната комисия INGE и някои други ключови участници, не бяха консултирани надлежно при изготвянето на прегледа на Кодекса за поведение;

67.  изразява съжаление относно продължаващия характер на саморегулиране на Кодекса за поведение, тъй като саморегулирането е недостатъчно, когато става въпрос за защита на обществеността от намеса и опити за манипулиране; изразява безпокойство от факта, че актуализираният Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията може да не е способен да осигури отговор на предстоящите предизвикателства; изразява загриженост във връзка с факта, че се разчита сила на ръководството за укрепване на Кодекса за поведение в предложението на Комисията за Законодателния акт за цифровите услуги; призовава за бързи действия, за да се гарантира, че в Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията са включени задължителни ангажименти за платформите с цел да се гарантира подготвеността на ЕС преди следващите местни, регионални, национални и европейски избори;

68.  призовава ЕС да защитава и насърчава диалога в рамките на технологичната общност и обмена на информация относно поведението и стратегиите на социалните платформи; счита, че само една отворена технологична общност може да укрепи общественото мнение срещу атаки, манипулации и намеса; призовава за прочуване на възможността за създаване на публично-частен център за споделяне на информация и анализ (ISAC) по отношение на дезинформацията, в рамките на който членовете на ISAC ще проследяват, етикетират и споделят информация за заплахи относно съдържанието на дезинформация и доставчиците му в съответствие с класификация на заплахите; счита, че това би могло да осигури информация за системата за бързо предупреждение на ЕС и механизма на Г-7, както и да бъде от полза за по-малките участници с по-малко ресурси; призовава също така за стандарт за целия сектор относно дезинформацията на рекламните услуги и онлайн услугите за извличане на печалба, така че да се прекрати реализирането на приходи от вредно съдържание, което следва също така да се използва от системите за онлайн плащане и платформите за електронна търговия и да подлежи на одит от трети лица;

69.  подчертава необходимостта кодексът да може да функционира като ефективен инструмент до влизането в сила на Законодателния акт за цифровите услуги (ЗАЦУ); счита, че първоначално кодексът следва да включва някои от задълженията по ЗАЦУ и да задължава подписалите го страни да прилагат редица разпоредби на ЗАЦУ по отношение на достъпа до данни спрямо изследователите и регулаторните органи и прозрачността на рекламата, включително прозрачността на алгоритмите и системите за препоръчване; настоятелно призовава спазването на посочените задължения от подписалите страни да се проверява от независим одитор и призовава докладите от тези проверки да бъдат публикувани;

70.  изразява съжаление относно липсата на прозрачност в процеса на наблюдение на спазването на кодекса, както и графика за преразглеждане на кодекса, което ще приключи преди заключението на специалната комисия по въпросите на външната намеса (INGE); отбелязва, че поне дневният ред от заседанията, заключителните бележки и списъците на присъстващите следва да бъдат публично достъпни; настоятелно призовава подписалите го страни да изложат в Парламента постигнатото по отношение на техните ангажименти във връзка с кодекса и на начина, по който са изпълнявали и ще изпълняват тези ангажименти;

71.  счита, че независимите медийни регулатори, като например Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, биха могли да играят решаваща роля в наблюдението и прилагането на кодекса;

72.  приветства предложението за създаване на работна група, предвидена в ръководството на Европейската комисия за укрепване на кодекса; настоява Комисията да покани представители на Парламента, националните регулаторни органи и други заинтересовани лица, включително гражданското общество и изследователската общност, да бъдат част от тази работна група;

Критична инфраструктура и стратегически сектори

73.  счита, че предвид своя взаимосвързан и трансграничен характер, критичната инфраструктура е все по-уязвима на външни намеси, както и счита, че съществуващата понастоящем рамка следва да бъде преразгледана; поради това приветства предложението на Комисията за нова директива за повишаване на устойчивостта на критични субекти, предоставящи основни услуги в Европейския съюз;

74.  препоръчва държавите членки да запазят прерогативите си за определяне на критичните субекти, но счита, че е необходима координация на равнището на ЕС с цел:

75.  препоръчва списъкът с критични обекти да може да бъде разширяван, за да се включат цифровата инфраструктура за провеждане на избори и образователните системи, предвид тяхното решаващо значение за гарантиране на дългосрочното функциониране и стабилността на ЕС и неговите държави членки, като счита, че следва да се даде възможност за гъвкавост при вземането на решения относно добавянето към списъка на нови стратегически сектори, които трябва да бъдат защитени;

76.  призовава за всеобхватен подход на ЕС за справяне с въпросите, свързани с хибридните заплахи за изборните процеси, и за подобряване на координацията и сътрудничеството между държавите членки; призовава Комисията да оценява критично зависимостта от платформи и инфраструктурите за данни в контекста на изборите; счита, че липсва демократичен надзор върху частния сектор; призовава за по-демократичен надзор на платформите, включително подходящ достъп до данни и алгоритми за компетентните органи;

77.  препоръчва задълженията, произтичащи от предложената директива, включително оценките на заплахите, рисковете и уязвимостите на равнището на ЕС и на равнището на отделните държави, да отразяват най-новите развития и да бъдат извършени от Съвместния изследователски център съвместно с INTCEN на ЕСВД; подчертава необходимостта от достатъчно ресурси за тези институции, така че те да могат да предоставят най-съвременния анализ със силен демократичен контрол, което не следва да изключва предварителната оценка от страна на Агенцията за основните права, за да се гарантира зачитането на основните права;

78.  счита, че ЕС и неговите държави членки трябва да предоставят алтернативи на държавите кандидатки от Западните Балкани и други потенциални държави кандидатки, в които преките чуждестранни инвестиции се използват като геополитически инструмент за натиск от трети държави, за да се попречи на това голяма част от критичната инфраструктура на ЕС и държавите кандидатки да попадне във владение на държави и дружества извън ЕС, какъвто например е случаят с пристанището на Пирея в Гърция и както в момента се случва с китайските инвестиции в подводни кабели в Балтийско, Средиземно и Арктическо море; поради това приветства Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) като важен инструмент за координиране на действията на държавите членки по отношение на чуждестранните инвестиции и призовава за по-стриктна регулаторна рамка и по-стриктно прилагане на рамката, за да се гарантира блокирането на преките чуждестранни инвестиции, както това е уточнено в регламента, както и че на институциите на ЕС са предоставени повече правомощия по отношение на скрининга на преките чуждестранни инвестиции; призовава за премахване от правителствените инвестиционни решения на принципа, съгласно който се предпочита офертата на най-ниска цена; призовава всички държави членки, които не разполагат с механизми за скрининг на инвестициите, да въведат такива мерки; счита, че рамката следва да бъде свързана по-добре с независими анализи, изготвени от национални институти и институти на ЕС или други съответни заинтересовани лица като мозъчни тръстове, с цел картографиране и оценка на преките чуждестранни инвестиции; счита, че би могло да бъде целесъобразно да се включат и други стратегически сектори в рамката, като например 5G и други информационни и комуникационни технологии (ИКТ), така че да се ограничи зависимостта на ЕС и неговите държави членки от високорискови доставчици; подчертава, че този подход следва да се прилага еднакво за държавите кандидатки и потенциалните държави кандидатки;

79.  счита, че ЕС е изправен пред повече предизвикателства в резултат на липсата на инвестиции в миналото, което е допринесло за зависимостта му от чуждестранни доставчици на технологии; препоръчва да се гарантират веригите на производство и доставка на критична инфраструктура и материали от критично значение в рамките на ЕС; счита, че придвижването на ЕС в посока към отворена стратегическа автономия и цифров суверенитет е важно и е правилният път напред; подчертава, че от ЕС се очаква да разгърне нови инструменти за укрепване на геополитическата си позиция, включително инструмент за борба с принудителните действия; счита, че обявеният от Комисията Европейски законодателен акт за интегралните схеми, с който се гарантира, че части, които са жизненоважни за производството на чипове, се произвеждат в ЕС, е важна стъпка за ограничаване на зависимостта от трети държави като Китай и САЩ; счита, че инвестициите в производството на интегрални схеми трябва да се извършват координирано в целия Съюз и въз основа на анализи на търсенето, така че да се избегне надпреварата за национални публични субсидии и фрагментирането на единният пазар; поради това призовава Комисията да създаде специален Европейски фонд за полупроводници, който би могъл да подкрепи създаването на така необходимата квалифицирана работна сила и да компенсира по-високите разходи за установяване на производствена и проектантска база в ЕС; разглежда Тайван като важен партньор за насърчаване на производството на полупроводници в рамките на ЕС;

80.  призовава за допълнително разработване на Европейски мрежи от доставчици на инфраструктури за данни и доставчици на услуги с европейски стандарти за сигурност, например GAIA-X, което е важна стъпка към изграждането на жизнеспособни алтернативи на съществуващите доставчици на услуги и към отворена, прозрачна и сигурна цифрова икономика; подчертава необходимостта от укрепване на МСП и избягване на картелизирането на пазара на услугите в облак; припомня, че центровете за данни представляват критични инфраструктури; изразява загриженост относно влиянието на трети държави и техните дружества върху развитието на GAIA-X;

81.  подчертава, че целостта, наличността и поверителността на обществените електронни комуникационни мрежи, като основните интернет мрежи и подводните комуникационни кабели, представляват жизненоважен интерес за сигурността; призовава Комисията и държавите членки да предотвратяват саботажа и шпионажа в тези комуникационни мрежи и да насърчават използването на оперативно съвместими стандарти за сигурно маршрутизиране, за да се гарантира целостта и стабилността на електронните комуникационни мрежи и услуги, включително чрез неотдавнашната стратегия „Глобален портал“;

82.  призовава Комисията да предложи действия за изграждане на сигурни, устойчиви и справедливи доставки на суровини, използвани за производството на компоненти и технологии от критично значение, включително батерии и оборудване, 5G и последващи технологии, както и химични и фармацевтични продукти, като същевременно подчертава значението на световната търговия, международното сътрудничество при пълно зачитане на правата на работниците и на природната среда и при прилагане на международните социални стандарти и стандарти за устойчивост по отношение на използването на ресурсите; припомня необходимостта от предоставяне на необходимото финансиране за научноизследователска и развойна дейност, за да се намерят подходящи заместители в случай на прекъсване на верига за доставки;

Външна намеса по време на изборните процеси

83.  призовава защитата на целия изборен процес да бъде определена като основен проблем на сигурността на ЕС и на националната сигурност, тъй като свободните и честни избори са в основата на демократичния процес; призовава Комисията да разработи по-добра рамка за реагиране с цел противодействие на външната намеса в изборните процеси, която, наред с други мерки, следва да се състои от преки канали за комуникация с гражданите;

84.  подчертава необходимостта от насърчаване на устойчивостта на обществото срещу дезинформация по време на изборните процеси, включително в частния и академичния сектор, и от възприемане на цялостен подход, при който на тази намеса следва да се противодейства постоянно — от програмите за училищно образование до техническата почтеност и надеждност на гласуването, както и чрез структурни мерки за справяне с хибридния ѝ характер; призовава по-конкретно за план за подготовка за европейските избори през 2024 г., който следва да включва стратегия, обучение и повишаване на осведомеността за европейските политически партии и техния персонал, както и подобрени мерки за сигурност за предотвратяване на външна намеса;

85.  счита, че невярната информация и дезинформацията чрез социалните медии се превърнаха във все по-голям проблем за честността на изборите; счита, че платформите на социалните медии следва да осигуряват прилагането и правилното функциониране на политиките за защита на честността на изборите; изразява тревога от неотдавнашните констатации за частни дружества, наети от злонамерени участници, за да се намесват в избори, да разпространяват фалшиви истории и да прокарват популярни конспирации, най-вече в социалните медии; призовава за задълбочено разследване на това как да се противодейства на явлението „дезинформация под наем“, което все повече се усъвършенства и превръща в обикновена практика по цял свят;

86.  подчертава изключителното значение на мисиите за наблюдение на избори при предоставянето на съответната информация и издаването на конкретни препоръки за повишаване на устойчивостта на избирателната система и за подпомагане на борбата с външната намеса в изборните процеси; призовава изборните процеси да бъдат подобрени и укрепени, като мисиите за наблюдение на изборите се утвърдят като ключов инструмент за борба с нарастващото използване на несправедливи и фалшифицирани изборни процеси от нелиберални режими, които се стремят да изглеждат по демократичен начин; подчертава във връзка с това необходимостта от преоценка и актуализиране на инструментите и методите, използвани за международно наблюдение на изборите, за се обърне внимание на новите тенденции и заплахи, включително борбата срещу фалшивите наблюдатели на избори, обмена на най-добри практики с единомислещи партньори и по-тясно сътрудничество със съответните международни организации като Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа, и всички съответни участници в рамките на Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори и Кодекса за поведение на международните наблюдатели на избори; подчертава, че участието на членове на ЕП в неразрешени мисии за наблюдение на избори подкопава доверието и репутацията на Европейския парламент; приветства и препоръчва пълното прилагане на процедурата на Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори за „случаи на индивидуално неофициално наблюдение на избори от членове на Европейския парламент“ (прието на 13 декември 2018 г.), което позволява изключването на членове на ЕП от официалните делегации на Парламента за наблюдение на избори за срока на мандата;

Скрито финансиране на политически дейности от външни донори

87.  подчертава, че докато е налице необходимост от по-добро разбиране на последиците от скритото финансиране на политическите дейности в областта, например, на антидемократичните тенденции в Европа, все пак чуждестранното финансиране на политически дейности чрез скрити операции представлява сериозно нарушение на целостта на демократичното функциониране на ЕС и неговите държави членки, по-специално по време на изборните периоди, и следователно нарушава принципа на свободни и честни избори; подчертава, че с оглед на това следва във всички държави членки да бъде незаконно участието във всякаква скрита дейност, финансирана от чужди участници, която има за цел да повлияе на процеса на европейската или националната политика; отбелязва в това отношение, че държави като Австралия са приложили закони, които забраняват външната намеса в политиката;

88.  осъжда факта, че екстремистките, популистките, антиевропейските партии и някои други партии и лица имат връзки и явно съучастие в опитите за намеса в демократичните процеси на Съюза, и изразява тревога, че тези партии се използват като глас на чуждестранни участници за легитимиране на техните авторитарни правителства; призовава за пълно изясняване на политическите и икономическите отношения между тази партии и лица, и Русия; счита тези отношения за крайно неподходящи и осъжда съучастничеството, което може да изложи ЕС и неговите държави членки на атаки от външни сили при преследването на политически цели;

89.  призовава държавите членки при по-нататъшното хармонизиране на националните разпоредби да затворят по-конкретно последващите „вратички“ и да въведат забрана за чуждестранни дарения:

90.  следователно призовава Комисията да направи анализ на скритото финансиране в ЕС и да представи конкретни предложения, насочени към затваряне на всички вратички, позволяващи непрозрачното финансиране на политически партии и фондации или на лица, които заемат обществени или изборни длъжности от източници от трети държави, и да предложи общи стандарти на ЕС, които да се прилагат към националните избирателни закони във всички държави членки; счита, че държавите членки следва да се стремят да въведат ясни изисквания в областта на прозрачността на финансирането на политически партии, както и забрана за дарения на политически партии и отделни политически участници от източници извън ЕС и ЕИП, с изключение на европейските избиратели, живеещи извън ЕС и ЕИП, и да установят ясна стратегия по отношение на системата от санкции; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да създадат орган на ЕС за финансов контрол за борба с незаконните финансови практики и намесата от страна на Русия и други авторитарни режими; подчертава необходимостта от забрана на дарения или финансиране с помощта на нововъзникващи технологии, които са много трудни за проследяване; призовава държавите членки и Комисията да заделят повече ресурси и да осигурят по-силни мандати на агенциите за надзор с оглед постигане на по-добро качество на данните;

91.  задължава се да гарантира, че всички организации с нестопанска цел, мозъчни тръстове, институти и НПО, които са в хода на парламентарната работа са допринесли за разработването на политиката на ЕС или са имали консултативна роля в законодателния процес, са напълно прозрачни, независими и безупречни по отношение на конфликти на интерес в тяхното финансиране и собственост;

92.  приветства текущото преразглеждане на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 относно статута и финансирането на европейските политически партии и фондации; подкрепя всички усилия за постигане на по-високо равнище на прозрачност при финансирането на дейностите на европейските политически партии и фондации, по-специално преди европейските избори през 2024 г., включително забрана за всички дарения, постъпващи извън ЕС и от анонимни източници, с изключение на диаспората от държави – членки на ЕС, и за дарения извън ЕС, които не могат да бъдат документирани чрез договори, споразумения за услуги или такси, свързани с принадлежност към европейски политически партии, като се разрешат членски такси от членове на национални партии извън ЕС и ЕИП за европейските политически партии; настоятелно призовава европейските и националните политически партии да се ангажират в борбата срещу външната намеса и да се борят с разпространението на дезинформация, като подпишат харта, съдържаща специфични ангажименти в това отношение;

93.  подчертава, че прилагането на много от препоръките на GRECO и Венецианската комисия на Съвета на Европа би засилило имунитета на политическата система на държавите членки и на Съюза като цяло от чуждестранно финансово влияние;

Киберсигурност и устойчивост срещу кибератаки

94.  настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да увеличат бързо инвестициите в стратегическите кибернетични възможности на ЕС и възможностите му за откриване, разкриване и преодоляване на външна намеса, като например изкуствен интелект, защитена комуникация и инфраструктура за данни и облаци, с цел подобряване на киберсигурността на ЕС, като същевременно се гарантира зачитане на основните права; призовава Комисията също да инвестира повече в увеличаването на цифровите познания и техническия опит на ЕС, с цел по-добро разбиране на цифровите системи, използвани в ЕС; призовава Комисията да разпредели допълнителни човешки, материални и финансови ресурси за способностите за анализ на киберзаплахите, а именно INTCEN на ЕСВД и киберсигурността на институциите, органите и агенциите на ЕС, а именно ENISA и екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите, органите и агенциите на ЕС (CERT-EU) и държавите членки; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество и хармонизация по въпросите на киберсигурността между държавите членки;

95.  приветства предложенията на Комисията за нова стратегия за киберсигурност и нова директива относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в Европейския съюз, с която се отменя Директива (ЕС) 2016/1148(20) (NIS2); препоръчва крайният резултат от текущата работа по предложението да коригира недостатъците на Директивата за NIS от 2016 г., по-специално чрез засилване на изискванията за сигурност, разширяване на обхвата, създаване на рамка за европейско сътрудничество и обмен на информация, укрепване на капацитета на държавите членки за осигуряване на киберсигурност, разработване на публично-частно сътрудничество, въвеждане на по-строги изисквания за прилагане и превръщане на киберсигурността в отговорност за най-висшето управленско ниво на европейските субекти с жизненоважно значение за нашето общество; най-високото ниво на управление на европейските субекти, които са жизненоважни за нашето общество; подчертава значението на постигането на високо общо ниво на киберсигурност във всички държави членки, за да се ограничат слабите места в съвместната киберсигурност на ЕС; подчертава ключовата необходимост да се гарантира устойчивостта на информационните системи и във връзка с това приветства Мрежата за връзка на организациите при кризи в кибернетичното пространство (CyCLONe); окуражава по-нататъшното насърчаване на мерките на ОССЕ за изграждане на доверие за киберпространството;

96.  приветства предложението на Комисията в NIS2 за извършване на координирани оценки на риска за сигурността на критични вериги за доставки, по същия начин като нейния набор от инструменти за 5G, така че да се вземат по-добре предвид рисковете, свързани например с използването на софтуер и хардуер, произведени от дружества под контрола на чужди държави; призовава Комисията да разработва глобални 6G стандарти и правила за конкуренция в съответствие с демократичните ценности; призовава Комисията да насърчава обмена между институциите на ЕС и националните органи относно предизвикателствата, най-добрите практики и решения, свързани с мерките от инструментариума; счита, че ЕС следва да инвестира повече в капацитета си в областта на технологиите 5G и след 5G, за да намали зависимостта от чуждестранни доставчици;

97.  подчертава, че киберпрестъпността няма граници и настоятелно призовава ЕС да засили своите международни усилия за ефективно справяне с нея; посочва, че ЕС следва да поеме водещата роля в разработването на Международен договор за киберсигурност, в който се определят международни норми за киберсигурност с цел борба с киберпрестъпленията;

98.  настоява, че е необходимо ЕС, НАТО и единомислещите международни партньори да увеличат своята помощ в областта на киберсигурността за Украйна; приветства първоначалното разполагане на експерти на екипа за бързо реагиране при кибератаки, финансирани от ПСС, и призовава за пълно използване на режима на ЕС за киберсанкции срещу лица, образувания и органи, отговорни за или участващи във различните кибератаки, насочени срещу Украйна;

99.  подкрепя съобщението за създаване на Закон за киберустойчивост, който да допълва европейската политика за киберзащита, тъй като киберзащитата и отбраната са тясно свързани; призовава за повече инвестиции в европейските възможности за киберзащита и координация; препоръчва изграждането на киберкапацитет на нашите партньори да бъде насърчавано чрез мисии на ЕС за обучение или граждански кибермисии; подчертава необходимостта от хармонизиране и стандартизиране на свързаното с киберпространството обучение и призовава за структурно финансиране от ЕС в тази област;

100.  осъжда масовото и незаконно използване на софтуера Pegasus на групата NSO от страна на държавни образувания като Мароко, Саудитска Арабия, Унгария, Полша, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Азербайджан срещу журналисти, защитници на правата на човека и политици; припомня, че Pegasus е само един от многото примери за програми, с които държавни образувания злоупотребяват с цел незаконно масово наблюдение на невинни граждани; осъжда също така други държавни шпионски операции, насочени срещу европейски политици; настоятелно призовава Комисията да изготви списък на софтуера за незаконно наблюдение и непрекъснато да актуализира този списък; призовава ЕС и държавите членки да използват този списък, за да гарантират пълна надлежна проверка на правата на човека и подходяща проверка на износа на европейски технологии за наблюдение и техническа помощ и внос за държавите членки, които представляват очевиден риск за принципите на правовата държава; освен това призовава за създаването на гражданска лаборатория на ЕС, подобна на установената в Канада, която да включва журналисти, експерти в областта на правата на човека и експерти по инженеринг на обратен зловреден софтуер, която да работи за откриване и разкриване на незаконното използване на софтуер за целите на незаконното наблюдение;

101.  призовава ЕС да приеме стабилна регулаторна рамка в тази област както в рамките на ЕС, така и на международно равнище; приветства в това отношение решението на отдела по промишленост и сигурност към министерството на търговията на САЩ да постави в черен списък групата NSO Group Technologies, като по този начин забрани на дружеството да получава американски технологии;

102.  изразява загрижеността си, че ЕС си сътрудничи по съдебни въпроси и въпроси в областта на правоприлагането с трети държави, които са поддържали отношения с групата NSO и които са използвали шпионски софтуер Pegasus, за да шпионират граждани на ЕС; призовава за допълнителни гаранции и засилен демократичен контрол на такова сътрудничество;

103.  призовава Комисията да преразгледа инвестициите на ЕС в NSO Group Technologies и да приеме целенасочени мерки срещу чужди държави, използващи софтуер за шпиониране на граждани на ЕС или лица, ползващи се от статут на бежанец в държави от ЕС;

104.  изразява своите притеснения, че журналисти и активисти на демокрацията могат да бъдат незаконно държани под наблюдение и тормоз от авторитарните режими, от които се стремят да избягат, дори на територията на ЕС, и счита, че това представлява тежко нарушение на основните ценности на Съюза и на основните права на човека, както е предвидено в Хартата, Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Международния пакт за гражданските и политическите права; изразява съжаление за липсата на правна подкрепа, предоставена на жертвите на този шпионски софтуер;

105.  изтъква спешната необходимост от укрепване на законодателната рамка, така че да се търси отговорност от тези, които разпространяват, използват и злоупотребяват с такъв софтуер за незаконни и неоторизирани цели; позовава се по-специално на санкциите, наложени на 21 юни 2021 г. на Александър Шатров, главен изпълнителен директор на беларуска компания, произвеждаща софтуер за разпознаване на лица, използван от авторитарен режим, например за идентифициране на протестиращи лица от политическа опозиция; призовава Комисията да предотврати всяко използване или финансиране в ЕС на незаконни технологии за наблюдение; призовава ЕС и държавите членки да установят контакти с правителствата на трети държави, за да сложат край на репресивните практики и законодателство по отношение на киберсигурността и борбата с тероризма, при засилен демократичен контрол; призовава за разследване от компетентните органи на ЕС на незаконната употреба на шпионски софтуер в ЕС и износа на такъв софтуер от ЕС, както и да се предвидят последици за държавите членки и асоциираните държави, включително участващите в програми на ЕС, които са закупили и използвали такъв софтуер и от които е бил изнесен такъв софтуер с цел незаконно наблюдение на журналисти, защитници на правата на човека, адвокати и политици;

106.  призовава за амбициозно преразглеждане на Директивата за неприкосновеност при електронните комуникации(21) с цел укрепване на поверителността на комуникациите и на личните данни при използването на електронни устройства, без да се намалява нивото на защита, предвидено от директивата, и без да се засяга отговорността на държавите членки за защита на националната сигурност; подчертава, че публичните органи следва да бъдат длъжни да оповестяват уязвимостите, които откриват в ИТ устройствата; призовава ЕС и държавите членки да координират допълнително действията си въз основа на Директивата за атаките срещу информационните системи(22), за да гарантират, че незаконният достъп до информационни системи и незаконното прихващане са определени като престъпления и получават подходящи санкции; припомня, че всяко нарушение на поверителността за целите на националната сигурност трябва да се извършва законосъобразно и с явни и легитимни цели в демократичното общество, въз основа на строга необходимост и пропорционалност, както се изисква от ЕКПЧ и Съда на Европейския съюз;

Защита на държавите – членки на ЕС, институциите, агенциите, делегациите и мисиите

107.  подчертава, че мрежите, сградите и персоналът на институциите, органите, агенциите, делегациите, мисиите и операциите на ЕС са цел за всички видове хибридни заплахи и атаки от чуждестранни държавни участници и следователно трябва да бъдат защитени по подходящ начин, като се обръща специално внимание на активите, помещенията и дейностите на ЕСВД в чужбина и на безопасността на служителите на ЕС, назначени в делегации в недемократични държави с репресивни режими; призовава за структуриран отговор на тези заплахи от страна на мисиите по линия на ОПСО, както и за предоставяне на по-конкретна подкрепа на тези мисии чрез стратегическа комуникация; признава постоянното увеличаване на организираните от държави атаки срещу институции, органи и агенции на ЕС, включително срещу Европейската агенция по лекарствата (EMA) и институциите и публичните органи на държавите членки;

108.  призовава за задълбочен и периодичен преглед на всички услуги, мрежи, оборудване и хардуер на институциите, органите, агенциите, делегациите, мисиите и операциите на ЕС, за да се повиши тяхната устойчивост на заплахи за киберсигурността и да се изключат потенциално опасни програми и устройства, като разработените от Kaspersky Lab; настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите членки да осигурят подходящи насоки и сигурни инструменти за персонала; подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността относно използването на сигурни услуги и мрежи в институциите и администрациите, включително по време на мисии; отбелязва предимствата, а именно доверие и сигурност, на базираните на отворен код мрежови операционни системи, които се използват широко от съюзнически военни и правителствени агенции;

109.  подчертава значението на ефективната, навременна и тясна координация между различни институции, органи и агенции на ЕС, специализирани в областта на киберсигурността, като например Екипа за компютърно реагиране при извънредни ситуации за институциите на ЕС (CERT-EU), наред с пълното развитие на оперативните му възможности, както и Aгенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и предстоящото Съвместно киберзвено, което ще осигури координиран отговор на мащабните заплахи за киберсигурността в ЕС; приветства продължаващото структурирано сътрудничество между CERT-ЕС и ENISA; приветства също така създаването на работна група на ЕС за киберразузнаване в рамките на Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) с оглед на постигането на напредък в стратегическото сътрудничество в областта на разузнаването; оценява неотдавнашните инициативи, предприети от генералните секретари на институциите на ЕС за разработване на общи правила за информация и киберсигурност;

110.  oчаква с нетърпение двете предложения на Комисията за регламенти за създаване на нормативна рамка за информационна сигурност и киберсигурност във всички институции, органи и агенции на ЕС и счита, че тези регламенти следва да включват изграждане на капацитет и устойчивост; призовава Комисията и държавите членки да отпуснат допълнителни средства и ресурси за киберсигурността на институциите на ЕС, за да отговорят на предизвикателствата на постоянно променящата се картина на заплахите;

111.  очаква с нетърпение специалния доклад на Европейската сметна палата за одит на киберсигурността, който се очаква в началото на 2022 г.;

112.  призовава за задълбочено разследване на докладваните случаи на чуждестранно проникване сред служителите на институциите на ЕС; призовава за преглед и евентуално преразглеждане на процедурите в областта на човешките ресурси, включително проверка преди назначаването, за да се отстранят пропуските, които дават възможност за чуждестранно проникване; призовава управителните органи на Парламента да подобрят процедурите за проучване за надеждност на персонала и да затегнат правилата и проверките за достъп до неговите помещения, за да се попречи на лица, тясно свързани с чуждестранни интереси, да имат достъп до поверителни заседания и информация; призовава белгийските органи да прегледат и актуализират националната си рамка против шпионажа, за да бъде възможно ефективното откриване, наказателно преследване и санкциониране на нарушителите; призовава подобни действия да бъдат предприети и в другите държави членки, за да бъдат защитени институциите и агенциите на ЕС, намиращи се на тяхна територия;

113.  призовава всички институции на ЕС да повишат осведомеността сред своя персонал чрез подходящо обучение и насоки с цел предотвратяване, смекчаване и справяне с рисковете за сигурността във и извън кибернетичното пространство; призовава за задължително и редовно обучение по сигурност и ИКТ за целия персонал (включително стажантите) и членовете на ЕП; призовава за редовно и специално картографиране и оценки на риска от чуждестранното влияние в институциите;

114.  подчертава необходимостта от подходящи процедури за управление на кризи за случаи на манипулиране на информация, включително системи за предупреждение между административни нива и сектори, за да се гарантира предоставянето на взаимна информация и да се предотврати разпространението на манипулиране на информация; приветства в тази връзка системата за бързо предупреждение (RAS) и процедурата за бързо предупреждение, установена преди изборите за Европейски парламент през 2019 г., и процедурите, въведени в администрациите на Комисията и Парламента, за да предупреждават за възможни случаи, засягащи институциите или демократичните процеси в ЕС; призовава администрацията на ЕС да засили наблюдението си, наред с другото, чрез създаване на централно хранилище и инструмент за проследяване на инциденти, и да разработи споделен набор от инструменти, който да се активира в случай на предупреждение от RAS;

115.  призовава за задължителни правила за прозрачност на пътуванията, предлагани от чужди държави и субекти на длъжностни лица на институциите на ЕС, включително членове на ЕП, АПС и съветници на групи, както и на национални служители, като правилата включват, наред с останалото: името на заплащащите лица или институции, разходите за пътуването и посочените мотиви; припомня, че подобни организирани пътувания не могат да се считат за официални делегации на Парламента, и призовава за строги санкции, ако това не се спазва; подчертава, че неформалните групи за приятелство могат да подронят работата на официалните органи на Парламента, както и неговата репутация и съгласуваността на неговите действия; настоятелно призовава управляващите органи на Парламента да повишат прозрачността и отчетността на тези групи, да подсилят настоящите правила и да предприемат необходимите мерки, когато с тези групи за приятелство се злоупотребява от страна на трети държави; изисква от квесторите да разработят и поддържат достъпен и актуален регистър на групите за приятелство и декларациите;

Намеса чрез световни участници посредством превземане на елита, националните диаспори, университетите и културата

116.  осъжда всички видове превземане на елита и техниката на кооптиране на най-високопоставени държавни служители и бивши политици от ЕС, използвани от чуждестранни дружества с връзки с правителства, активно ангажирани с действия за намеса срещу ЕС, и съжалява за липсата на инструменти и прилагане, необходими за предотвратяването на тези практики; счита, че разкриването на поверителна информация, придобита по време на публични мандати или при изпълнение на функции на държавен служител, за сметка на стратегическите интереси на ЕС и на държавите членки, следва да има правни последици и да води до тежки санкции, включително незабавно освобождаване от длъжност и/или лишаване от правото на бъдещо назначаване от страна на институциите; счита, че декларациите за доходите и имуществото на такива лица следва да бъдат публично достъпни;

117.  призовава Комисията да насърчава и координира действия срещу превземането на елита, като например допълване и прилагане без изключения на периодите на прекъсване за членовете на Европейската комисия и високопоставени служители на ЕС със задължение за докладване след периода, за да се сложи край на практиката на кадрова въртележка между държавния и частния сектор, и структурирани правила за справяне с превземането на елита на равнището на ЕС; призовава Комисията да оцени дали съществуващите изисквания за прекъсване са все още пригодни за целта; подчертава, че бившите политици и държавни служители на ЕС следва да съобщават за случаи, когато с тях осъществяват контакт чужди държави в рамките на специализиран надзорен орган, и следва да получават защита като лица, подаващи сигнал за нарушения; призовава всички държави членки да приложат и хармонизират периодите на прекъсване за своите политически ръководители и да гарантират, че разполагат с мерки и системи, изискващи от държавните служители да декларират своите външни дейности, заетост, инвестиции, активи и значителни подаръци или облаги, които могат да доведат до конфликт на интереси;

118.  изразява загриженост относно интегрираните стратегии за лобиране, съчетаващи промишлени интереси и външнополитически цели, особено когато те благоприятстват интересите на авторитарна държава; поради това призовава институциите на ЕС да реформират регистъра за прозрачност, включително чрез въвеждане на по-строги правила за прозрачност, картографиране на чуждестранното финансиране за свързано с ЕС лобиране и осигуряване на запис, който позволява идентифициране на финансирането от чужди правителства; призовава за ефективно сътрудничество по този въпрос сред всички институции на ЕС; счита, че австралийската схема за прозрачност на чуждестранното влияние е добра практика, която трябва да се следва;

119.  призовава държавите членки да обмислят създаването на схема за регистрация на чуждестранното влияние и управляван от правителството регистър на декларираните дейности, предприети за или от името на чужда държава, като се следват добрите практики на други демокрации със сходни възгледи;

120.  изразява загриженост относно опитите за контрол на диаспорите, живеещи на територията на ЕС, от чужди авторитарни държави; посочва решаващата роля на китайския Обединен фронт, отдел, който се отчита директно пред Централния комитет на Китайската комунистическа партия и има за задача да координира стратегията за външна намеса на Китай чрез строг контрол на китайски лица и дружества в чужбина; посочва опита на Австралия и Нова Зеландия в работата с Обединения фронт;

121.  категорично осъжда усилията на Кремъл да използва като инструмент малцинствата в държавите – членки на ЕС, чрез прилагане на т.нар. политика спрямо сънародниците, особено в балтийските държави и страните от Източното съседство, като част от геополитическата стратегия на режима на Путин, чиято цел е да раздели обществата в ЕС, наред с прилагането на концепцията за „руския свят“, насочена към оправдаване на експанзионистичните действия от страна на режима; отбелязва, че много руски „частни фондации“, „частни предприятия“, „медийни организации“ и „НПО“ са или държавна собственост, или имат скрити връзки с руската държава; подчертава, че е от първостепенно значение при диалог с руското гражданско общество да се прави разлика между онези организации, които стоят далеч от руското правителствено влияние, и онези, които имат връзки с Кремъл; припомня, че също така са налице доказателства за руска намеса и манипулация в много други западни либерални демокрации, както и активна подкрепа за екстремистки сили и радикално настроени субекти с оглед насърчаване на дестабилизирането на Съюза; отбелязва, че Кремъл широко използва културата, включително популярната музика, аудиовизуалното съдържание и литературата, като част от своята екосистема за дезинформация; изразява съжаление относно опитите на Русия да не признае напълно историята на съветските престъпления и вместо това да въведе ново руско наративно послание;

122.  изразява загриженост във връзка с опитите на турското правителство да повлияе на хората с турски корени с цел използване на диаспората като предаване на позициите на Анкара и разделяне на европейските общества, по-специално чрез Председателството на турците в чужбина и свързаните с тях общности (YTB); осъжда откритите опити на Турция да използва своята диаспора в Европа, за да променя хода на изборите;

123.  осъжда усилията на Русия да използва етническото напрежение в Западните Балкани, за да възпламенява конфликти и да разделя общности, което би могло да доведе до дестабилизиране на целия регион; изразява загриженост във връзка с опитите на православната църква в държави като Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, особено в нейната част Република Сръбска, да представя Русия като защитник на традиционните семейни ценности и да укрепва връзките между държавата и църквата; изразява тревога, че Унгария и Сърбия помагат на Китай и Русия в техните геополитически цели; препоръчва да бъдат свикани диалози с гражданското общество на Западните Балкани и частния сектор за координиране на усилията против дезинформацията в региона, като се постави акцент върху изследването и анализа и включването на регионален експертен опит; призовава Комисията да изгради инфраструктурата, която е необходима за предоставяне на основани на факти отговори както на краткосрочните, така и на дългосрочните заплахи от дезинформация в Западните Балкани; призовава ЕСВД да премине към по-проактивна позиция, като се фокусира върху изграждане на надеждността на ЕС в региона, вместо да я защитава, като разширява мониторинга на Оперативната група за стратегическа комуникация за Западните Балкани с акцент върху трансграничните заплахи от дезинформация, произлизащи от държави от Западните Балкани и съседни на тях;

124.  подчертава, че е необходимо ЕС и неговите държави членки да засилят подкрепата за държавите от Източното партньорство, по-конкретно чрез сътрудничество за изграждане на държавна и обществена устойчивост на дезинформацията и руската държавна пропаганда, за да се противодейства на отслабването и фрагментацията на техните общества и институции;

125.  изразява тревога във връзка с извънтериториалното прилагане на принудителни мерки, произтичащи от новия закон за националната сигурност на Хонконг и китайския закон за борба с чуждестранните санкции, съчетани със споразуменията за екстрадиция, които Китай има с други държави и които му дават възможност да предприема широкомащабни възпиращи действия срещу критично настроени чуждестранни граждани, например в неотдавнашен случай срещу двама датски парламентаристи, и китайските ответни санкции срещу петима членове на ЕП, подкомисията на Парламента по правата на човека, трима депутати от държави – членки на ЕС, Комитета по политика и сигурност на Съвета на ЕС, двама европейски учени и два европейски мозъчни тръста съответно в Германия и Дания; призовава всички държави членки да се противопоставят и да отказват екстрадиция, и по целесъобразност, да предлагат подходяща закрила за засегнатите лица, за да предотвратяват потенциални нарушения на правата на човека;

126.  изразява загриженост относно броя на европейските университети, училища и културни центрове, ангажирани в партньорство с китайски организации, включително институтите „Конфуций“, които позволяват кражба на научни знания и упражняване на строг контрол върху всички свързани с Китай теми в областта на научните изследвания и преподаването, като по такъв начин представляват нарушение на конституционната защита на академичната свобода и автономия и върху избора на културни дейности, свързани с Китай; изразява загриженост, че тези действия могат да доведат до загуба на знания за свързаните с Китай проблеми, лишавайки ЕС от необходимите компетенции; изразява загриженост, например, във връзка със спонсорирането през 2014 г. на китайската библиотека на Колежа на Европа от информационната служба на Китайския държавен съвет(23); изразява дълбока загриженост относно опитите на Китай да оказва натиск и да цензурира например музея на Нант във връзка с изложбата за Чингис хан, която първоначално бе планирана за 2020 г.(24); приканва Комисията да улесни обмена на добри практики между държавите членки, с оглед да се предприемат мерки срещу чуждестранната намеса в секторите на културата и образованието;

127.  изразява загриженост относно случаите на скрито финансиране на изследвания, проведени в Европа, включително опитите на Китай за кражба на таланти чрез плана „Хиляди таланти“ и стипендиите на института „Конфуций“, както и умишленото сливане на военни и граждански научни проекти чрез китайската стратегия за гражданско-военно сливане; посочва опитите на китайски институти за висше образование да подписват меморандуми за разбирателство с партньорски институции в Европа, които съдържат клаузи, продължаващи китайската пропаганда или насърчаващи подкрепа за гледните точки или политическите инициативи на Китайската комунистическа партия, като например инициативата „Един пояс, един път“, като по този начин биват заобикаляни и подкопавани официалните позиции, възприети от правителствата на съответните държави; отправя искане към културните, академичните и неправителствените институции да подобрят прозрачността по отношение на влиянието на Китай и ги призовава да оповестяват публично всички обмени и ангажименти с китайското правителство и свързаните с него организации;

128.  осъжда решението, взето от унгарското правителство за откриване на клон на Университета на Фудан, като същевременно затваря Централноевропейския университет в Будапеща; изразява загриженост от нарастващата финансова зависимост на европейските университети от Китай и други чужди държави предвид риска от изтичане на чувствителни данни, технологии и резултати от изследвания към чужди държави и последствията, които тази зависимост би имала за академичната свобода; подчертава значението на академичната свобода за предприемането на мерки срещу операциите за дезинформация и влияние; насърчава тези институции да извършват подробни оценки на уязвимостта, преди да встъпват в нови партньорства с чуждестранни партньори; подчертава, че академичният персонал следва да бъде обучен да съобщава за скрито финансиране или влияние чрез специална гореща линия и че лицата, които подават сигнали за нередности, следва винаги да получават защита; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че финансирането на изследвания от геополитическо естество в европейските университети е от европейски източници; призовава Комисията да предложи законодателство за повишаване на прозрачността на чуждестранното финансиране на университетите, а така също и на НПО и мозъчните тръстове, например чрез задължителни декларации за дарение, надлежна проверка на техните потоци на финансиране и оповестяване на финансирането, непаричните вноски и субсидиите от външни страни; призовава органите на държавите членки да приемат ефективни правила за чуждестранното финансиране на институциите за висше образование, включително стриктни прагове и изисквания за отчитане;

129.  подчертава, че подобни рискове за сигурността и за кражба на интелектуална собственост съществуват и в частния сектор, където служителите могат да имат достъп до важни технологии и търговски тайни; призовава Комисията и държавите членки да насърчат както академичните институции, така и частния сектор да създадат цялостни програми за сигурност и съответствие, включително специфични прегледи на сигурността за нови договори; отбелязва, че за някои от преподавателите или служителите, работещи по изследвания и продукти от решаващо значение, могат да бъдат обосновани повишени ограничения за достъпа до системи и мрежи, както и разрешение за достъп до класифицирана информация;

130.  отбелязва, че преразгледаната Директива за синята карта(25), която прави по-лесно идването в ЕС на квалифицирани мигранти от трети държави, дава възможност на китайски и руски дружества, установени в Европа, например да довеждат квалифицирани мигранти от съответните им държави; посочва, че това би могло да затрудни държавите членки в упражняването на контрол на притока на тези граждани, което би могло да доведе до рискове от чужда намеса;

131.  отбелязва нарастващия брой институти „Конфуций“, установени по целия свят и по-специално в Европа; отбелязва, че Центърът за езиково образование и сътрудничество, известен преди като седалището на института „Конфуций“ или Ханбан (Office of Chinese Language Council International), който отговаря за програмата за институтите „Конфуций“ в световен мащаб, е част от системата за пропаганда на китайската партийна държава; призовава държавите членки и Комисията да подкрепят независими курсове по китайски език без участието на китайската държава или свързани с нея организации; счита, че наскоро създаденият Национален китайски център в Швеция би могъл да служи като важен пример за това как да се увеличи независимата компетентност относно Китай в Европа;

132.  счита освен това, че институтите „Конфуций“ служат като платформа за лобиране за китайските икономически интереси и за китайската разузнавателна служба и за набиране на агенти и шпиони; припомня, че много университети са решили да прекратят сътрудничеството си с институтите „Конфуций“ поради рисковете от китайски шпионаж и намеса, както направиха университетите в Дюселдорф през 2016 г., Брюксел (VUB и ULB) през 2019 г., Хамбург през 2020 г. и всички университети в Швеция; призовава повече университети да обмислят текущото си сътрудничество, за да гарантират, че то не засяга академичната им свобода; призовава държавите членки да следят отблизо учебните, изследователските и другите дейности в институтите „Конфуций“ и там, където твърденията за шпионаж или намеса бъдат подкрепени от ясни доказателства, да предприемат правоприлагащи действия, за да запазят европейския икономически и политически суверенитет, включително чрез отказ от финансиране или отмяна на лицензи на свързани институти;

133.  отбелязва, че чужда намеса може да бъде преследвана и чрез влияние във и превръщането в инструмент на религиозни институти, като руското влияние в православните църкви, по-специално в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, особено в нейната част Република Сръбска, Грузия и до известна степен Украйна, включително чрез сеене на разделение сред местното население, развиване на пристрастен прочит на историята и насърчаване на програма, насочена срещу ЕС, влиянието на турското правителство чрез джамии във Франция и Германия и влиянието на Саудитска Арабия чрез салафистски джамии в цяла Европа, популяризиращи радикалния ислям; призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добро координиране на защитата на религиозните институти от външна намеса и да оптимизират и повишат прозрачността на финансирането; призовава държавите членки да следят отблизо дейностите в религиозните институти и там, където това е целесъобразно и подкрепено от доказателства, да предприемат действия, включително чрез отказ от финансиране или отмяна на лицензи на свързани институти;

134.  призовава ЕСВД да направи изследване на разпространението и влиянието на злонамерените държавни участници в европейските мозъчни тръстове, университети, религиозни организации и медийни институции; призовава институциите на ЕС и държавите членки да сътрудничат и да се ангажират в систематичен диалог със заинтересовани страни и експерти, за да картографират точно и да наблюдават чуждото влияние в културната, академичната и религиозната сфера; призовава за по-голямо споделяне на съдържание между европейските национални радио- и телевизионни оператори, включително тези в съседни държави;

135.  изразява загриженост относно съобщенията за чуждестранна намеса в европейските съдебни системи; насочва специално внимание към изпълнението на руски присъди срещу опоненти на Кремъл от европейски съдилища; призовава държавите членки да повишат информираността сред съдебния персонал и да работят с гражданското общество за предотвратяване на злоупотреба с международното съдебно сътрудничество и европейските правораздавателни органи и съдилища от чужди правителства; призовава ЕСВД да възложи провеждането на изследване на разпространението и влиянието на чуждестранната намеса в европейските съдебни производства; отбелязва, че въз основа на това изследване може да бъде необходимо да бъдат предложени промени в изискванията за прозрачност и финансиране за съдебните производства;

Възпиране, вменяване на отговорност и колективно противодействие, включително санкции

136.  счита, че наскоро наложените от ЕС режими на санкции, като например ограничителните мерки срещу кибератаките, заплашващи Съюза и неговите държави членки(26), и глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (закона „Магнитски“ на ЕС)(27), приети съответно на 17 май 2019 г. и 7 декември 2020 г., са показали добавена стойност в предоставянето на ЕС на ценни инструменти за възпиране; призовава Комисията да представи законодателно предложение за приемане на нов режим на тематични санкции за противодействие на сериозни корупционни действия; припомня, че режимите на ограничителни мерки срещу кибератаките и на санкции за нарушения на правата на човека са били използвани два пъти, съответно през 2020 г. и 2021 г.; настоятелно призовава режимът на ограничителни мерки срещу кибератаките да стане постоянен и призовава държавите членки да споделят всички събрани доказателства и разузнавателни данни, за да допринасят за създаването на списъци за киберсанкции;

137.  призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат допълнителни мерки срещу външната намеса, включително широкомащабните кампании за дезинформация, хибридните заплахи и хибридната война, при пълно зачитане на свободата на изразяване и на информация, включително под формата на установяване на режим на санкции; счита, че това следва да включва въвеждането на междусекторна и асиметрична рамка за санкции, както и дипломатически санкции, забрани за пътуване, замразяване на активи и отнемане на разрешения за пребиваване в ЕС по отношение на чуждестранни лица и членове на техните семейства, свързани с опити за чуждестранна намеса, които следва да бъдат насочени възможно най-точно към лицата, отговорни за вземането на решения, и органите, отговорни за агресивни действия, като се избягва принципът „око за око“, съгласно член 29 от ДЕС и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (ограничителни мерки), и да бъдат здраво интегрирани в стълбовете на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); призовава държавите членки да направят външната и вътрешна намеса и дезинформацията постоянна точка в дневния ред на Съвета по външни работи; призовава ЕС да определи какво представлява един неправомерен международен акт и да приеме минимални прагове за задействане на мерки за противодействие в резултат на това ново определение, което следва да бъде придружено от оценка на въздействието за осигуряване на правна сигурност; отбелязва, че Съветът следва да може да вземе решение за санкции, свързани с външна намеса, с мнозинство, вместо с единодушие; счита, че държавите, ангажирани с външна намеса и манипулиране на информация с цел дестабилизиране на положението в ЕС, следва да плащат за решенията си и да понасят икономическите и/или репутационните и/или дипломатическите последици; призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да представят конкретни предложения в това отношение;

138.  настоява, че едновременно с целта да се запазят демократичните процеси, правата и свободите на гражданите, както са определени в Договорите, даден режим на санкции трябва да обърне специално внимание на въздействието на всякакви наложени санкции върху основните права и свободи, за да се поддържа спазването на Хартата, и трябва да бъде прозрачен по отношение на основанията, на които се взима решението за прилагане на санкции; подчертава необходимостта от по-голяма яснота на равнището на ЕС относно обхвата и въздействието на санкциите срещу свързани лица, като граждани и дружества от ЕС;

139.  счита, че макар естеството на тези хибридни атаки да варира, тяхната опасност за ценностите, основните интереси, сигурността, независимостта и целостта на ЕС и на държавите членки, както и за консолидирането и подкрепата на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, принципите на международното право и основните свободи, могат да бъдат значителни, що се отнася до мащаба на атаките, техния характер или кумулативен ефект; приветства факта, че Планът за действие за европейската демокрация предвижда Комисията и ЕСВД да разработят заедно набор от инструменти за външната намеса и операциите за оказване на влияние, включително хибридни операции, и ясно вменяване на отговорност за злонамерени атаки от трети страни и държави срещу ЕС;

140.  изтъква, че разбирането, че някои действия на чужда намеса засягат сериозно демократичните процеси и влияят върху упражняването на права или задължения, започва да се налага в международен план; в тази връзка посочва промените, приети през 2018 г. в Закона за изменение на австралийското законодателство за националната сигурност (шпионаж и чужда намеса), който има за цел да криминализира прикрити и измамни дейности от чуждестранни участници, възнамеряващи да се намесват в политически или правителствени процеси, да оказват въздействие върху права или задължения или да подпомагат разузнавателните дейности на чуждестранно правителство, като установява нови престъпления като „умишлена външна намеса“;

141.  разбира, че съгласно член 21, параграф 3 от ДЕС Съюзът трябва да гарантира последователност между различните области на своите външни действия и между тези и други политики, както са определени в договорите; посочва в това отношение, че външната намеса, като заплахата от страна на чуждестранни терористични бойци и групи, които оказват влияние върху лица, останали в ЕС, също беше разгледана чрез Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно борбата с тероризма(28);

142.  подчертава, че за да се засили тяхното въздействие, санкциите следва да се налагат колективно въз основа, когато е възможно, на координация с партньори-съмишленици, евентуално с участието на международни организации и формализирани в международно споразумение, като се вземат предвид и други видове реакции на атаките; отбелязва, че държавите кандидатки и потенциални кандидатки следва също да приемат тези санкции, за да са в съответствие с ОВППС на ЕС; припомня важната работа, извършена от НАТО в областта на хибридните заплахи, и във връзка с това припомня комюникето от срещата на НАТО на 14 юни 2021 г., където беше потвърдено, че решение за това кога дадена кибератака ще доведе до позоваване на член 5 от Договора за НАТО, ще бъде вземано от Северноатлантическия съвет за всеки отделен случай и че въздействието на значителни злонамерени кумулативни кибернетични дейности при определени обстоятелства може да се счита за равносилно на въоръжена атака(29); подчертава, че ЕС и НАТО следва да приемат по-далновиден и стратегически подход спрямо хибридните заплахи, който поставя акцент върху мотивите и целите на противниците, и следва да изяснят в кои случаи ЕС е по-добре подготвен за справяне с дадена заплаха, както и сравнителните предимства на техните способности; припомня, че няколко държави – членки на ЕС, не са членове на НАТО, но въпреки това си сътрудничат с НАТО, например чрез неговата програма „Партньорство за мир“ (PfP) и Инициативата за партньорство за оперативна съвместимост (PII), и поради това подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО не трябва да засяга политиката за сигурност и отбрана на държавите – членки на ЕС, които не членуват в НАТО, включително тези, които имат действащи политики за неутралност; подчертава значението на взаимната помощ и солидарността в съответствие с член 42, параграф 7 от ДЕС и член 222 от ДФЕС и призовава ЕС да изготви конкретни сценарии за активирането на тези членове в случай на хипотетична кибератака; призовава ЕС и всички държави членки да свържат този въпрос с другите аспекти на отношенията си с държавите, отговорни за намеса и дезинформационни кампании, и по-специално Русия и Китай;

Глобално и многостранно сътрудничество

143.  признава, че много демократични държави навсякъде по света са изправени пред подобни операции за дестабилизиране, извършени от чуждестранни държавни и недържавни субекти;

144.  подчертава необходимостта от глобално, многостранно сътрудничество в съответни международни форуми между единомислещи държави по тези въпроси от изключително значение, под формата на партньорство, основано на общо разбиране и споделени определения, с оглед установяване на международни норми и принципи; подчертава значението на тясното сътрудничество със САЩ и други единомислещи държави за модернизирането на многостранните организации; във връзка с това приветства срещата на високо равнище по въпросите на демокрацията и очаква тя да доведе до конкретни предложения и действия за справяне чрез колективни действия с най-големите заплахи, пред които са изправени демокрациите днес;

145.  счита, че въз основа на общата информираност за ситуацията партньорите-съмишленици следва да обменят най-добри практики и да идентифицират общи отговори на глобалните, но и на споделените вътрешни предизвикателства, включително колективни санкции, защита на правата на човека и демократичните стандарти; призовава ЕС да е начело на дебата относно правните последици от чуждестранната намеса, да насърчава общи международни определения и правила за вменяване на отговорност и да разработи международна рамка за отговор на намесата в избори, за да се създаде глобален кодекс за поведение за свободни и устойчиви демократични процеси;

146.  призовава ЕС и неговите държави членки да обмислят подходящите международни формати, които да позволят такова партньорство и сътрудничество между съмишленици; призовава ЕС и неговите държави членки да започнат процес на равнището на ООН за приемане на световна конвенция за насърчаване и защита на демокрацията, която да установи общо определение за външна намеса; призовава ЕС да предложи набор от инструменти за глобална защита на демокрацията, който да бъде включен в конвенцията и да съдържа съвместни действия и санкции за противодействие на външната намеса;

147.  приветства изявлението на НАТО от 14 юни 2021 г., в което се признава нарастващото предизвикателство, породено от кибер-, хибридни и други асиметрични заплахи, включително кампании за дезинформация, и от злонамереното използване на все по-сложни нововъзникващи и разрушителни технологии; приветства напредъка, постигнат по отношение на сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на кибернетичната отбрана; приветства създаването от Литва на Регионалния център за кибернетична отбрана с участието на САЩ и държавите от Източното партньорство; подкрепя по-тясното сътрудничество с държавите партньори в областта на киберотбраната по отношение на обмена на информация и оперативната работа; приветства обсъжданията между САЩ и ЕС относно многостранния контрол върху износа на изделия за кибернаблюдение в контекста на Съвета по търговия и технологии;

148.  приветства вече предприетите инициативи, по-специално на административно ниво, за споделяне на знания за състоянието на хибридните атаки, включително операциите по дезинформация, в реално време, като например създадената от ЕСВД система за бързо предупреждение, частично отворена за единомислещи трети държави, създадения от Г-7 механизъм за бързо реагиране и отдела за съвместно разузнаване и сигурност на НАТО;

149.  подчертава, че глобалното сътрудничество следва да се основава на общи ценности, отразени в общи проекти, включващи международни организации като ОССЕ и ЮНЕСКО, и демократично изграждане на капацитет и устойчив мир и сигурност в държави, изправени пред подобни външни хибридни заплахи; призовава ЕС да създаде Европейски фонд за демократични медии за подкрепа на независимата журналистика в (потенциалните) държави, обхванати от процес на разширяване, и съседните на европейските държави, и в държавите кандидатки и потенциални кандидатки; подчертава практическите потребности като получаване на техническо оборудване за работа, за които редовно съобщават независимите журналисти от съседни държави;

150.  подчертава неотложната необходимост от справяне с невярната информация и дезинформацията в областта на климата; приветства усилията на COP26 да се приеме универсално определение за невярна информация и дезинформация за климата и да се очертаят действия за справяне с тях; призовава за надграждане на работата на модели като Междуправителствения комитет по изменение на климата, за да се създаде глобален кодекс за поведение във връзка с дезинформацията – процес, който би предоставил основа за Споразумение от Париж относно дезинформацията;

151.  подчертава значението на предоставянето на ясна перспектива за държавите кандидатки и потенциални кандидатки и на подкрепата за партньорските и съседните държави като тези от Западните Балкани и източното и южното съседство на ЕС, тъй като държави като Русия, Турция и Китай се опитват да ги използват като лаборатория за манипулиране на информация и хибридна война, целяща подкопаване на ЕС; счита, че САЩ са важен партньор в борбата с външната намеса, кампаниите за дезинформация и хибридните заплахи в тези региони; изразява загриженост по-специално във връзка с ролята на Сърбия и Унгария за широкото разпространение на дезинформация в съседните държави; подчертава, че ЕС следва да подкрепя тези държави и да се ангажира с тях, както е предвидено в Регламента за ИССРМС(30); счита, че неговите действия могат да бъдат под формата на насърчаване на добавената стойност на ЕС и положителното въздействие в региона, финансиране на проекти, насочени към гарантиране на свободата на медиите, укрепване на гражданското общество и принципите на правовата държава и засилване на сътрудничеството в областта на медийната, цифровата и информационната грамотност, като същевременно се зачита суверенитетът на тези държави; призовава за увеличаване на капацитета на ЕСВД в това отношение;

152.  насърчава ЕС и държавите членки да задълбочат сътрудничеството си с Тайван в борбата с операциите по намеса и кампаниите за дезинформация от злонамерени трети държави, включително споделянето на най-добри практики, съвместни подходи за утвърждаване на свободата на медиите и журналистиката, задълбочаване на сътрудничеството относно киберсигурността и киберзаплахите, повишаване на осведомеността на гражданите и подобряване на общата цифрова грамотност сред населението с цел укрепване на устойчивостта на нашите демократични системи; подкрепя засиленото сътрудничество между съответните европейски и тайвански правителствени агенции, НПО и експертни центрове в тази област;

153.  призовава Парламента да насърчава активно посланието на ЕС, да играе водеща роля в насърчаването на обмена на информация и да обсъжда най-добрите практики с парламентите-партньори по целия свят, като използва широката си мрежа от междупарламентарни делегации, както и инициативите и дейностите за подкрепа на демокрацията, координирани от Групата за подкрепа на демокрацията и координация на избори; подчертава значението на тясното сътрудничество с парламентаристи от трети държави чрез съобразени с тях проекти, подкрепящи европейската перспектива на държавите кандидатки и потенциални кандидатки;

154.  призовава ЕСВД да засили ролята на делегациите на ЕС и мисиите по ОПСО на ЕС в трети държави, за да засили способността им да откриват и развенчават кампаниите за дезинформация, организирани от чуждестранни държавни участници, и да финансират образователни проекти за укрепване на демократичните ценности и основните права; настоятелно препоръчва създаването на център за стратегическа комуникация, иницииран от ЕСВД, за установяване на структурно сътрудничество в борбата с дезинформацията и външната намеса, който следва да бъде базиран в Тайпе; освен това призовава делегациите на ЕС да допринасят за борбата на ЕС срещу дезинформацията, като превеждат съответните решения на ЕС, например резолюциите на Парламента по неотложни въпроси, на езика на държавата, в която са командировани;

155.  призовава въпросът за външната злонамерена намеса да бъде разгледан в рамките на предстоящия нов стратегически компас на ЕС;

156.  призовава за създаване на постоянна институционална структура в Европейския Парламент, специализирана в последващите действия във връзка с тези препоръки, за да се обърне внимание на чуждата намеса и дезинформацията в ЕС по систематичен начин, надхвърлящ настоящия мандат на специалната комисия INGE; призовава за подобряване на институционализирания обмен между Комисията, ЕСВД и Парламента чрез този орган;

o
o   o

157.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 58. (2) ОВ C 23, 21.1.2021 г., стр. 152. (3) ОВ С 28, 27.1.2020 г., стр. 57. (4) Приети текстове, P9_TA(2021)0428. (5) OB L 79 I, 21.3.2019 г., стр. 1. (6) ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 15. (7) Приети текстове, P9_TA(2021)0412. (8) ОВ C 362, 8.9.2021 г., стр. 186. (9) ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1. (10) https://www.consilium.europa.eu/en/policies/cybersecurity/ (11) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/BRP_CYBERSECURITY/BRP_CYBERSECURITY_EN.pdf (12) Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Lobbying in the 21st Century: Transparency, Integrity and Access (Лобиране през 21-ви век: прозрачност, интегритет и достъп), 2021 г., OECD Publishing, Париж, на адрес: https://doi.org/10.1787/c6d8eff8-en (13) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1). (14) ОВ L 331, 20.9.2021 г., стр. 8. (15) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1). (16) https://disinformationindex.org/wp-content/uploads/2020/03/GDI_Adtech_EU.pdf (17) Лице, което дарява чужди пари на политическа партия или кандидат, използвайки собственото си име. (18) Тази вратичка обхваща две различни реалности: фиктивните дружества, които не извършват действителна стопанска дейност и са предназначени единствено да прикриват източниците на финансиране, и местните дъщерни дружества на чуждестранни компании майки, използвани за вливане на пари в политиката. (19) Нестопанските организации и трети лица не са длъжни да разкриват самоличността на своите донори, но имат право да финансират политически партии и кандидати в няколко държави членки на ЕС. (20) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за високо ниво на киберсигурност в целия Съюз, отменящо Директива (ЕС) 2016/1148 (COM(2020)0823). (21) Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37). (22) Директива 2013/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета (ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 8). (23) https://www.coleurope.eu/events/official-inauguration-china-library (24) https://www.chateaunantes.fr/expositions/fils-du-ciel-et-des-steppes/ (25) Директива (ЕС) 2021/1883 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (ОВ L 382, 28.10.2021 г., стр. 1). (26) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ%3AL%3A2019%3A129I%3ATOC (27) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ:L:2020:410I:TOC (28) OB L 88, 31.3.2017 г., стр. 6. (29) https://www.nato.int/cps/en/natohq/news_185000.htm (30) Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, и за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (OВ L 209, 14.6.2021 г., стр. 1).