Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 3, 6, 7, 9, 10, 11 и 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), както и членове 9, 10 и 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и Европейската социална харта,

—  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, приета и отворена за подписване и ратификация чрез Резолюция № 2106 на Общото събрание на ООН от 21 декември 1965 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(1),

—  като взе предвид Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки,

—  като взе предвид Европейската харта за свободата на печата,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие,

—  като взе предвид декларациите, препоръките и резолюциите на Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и становищата и контролния списък на принципите на правовата държава, приети от Венецианската комисия,

—  като взе предвид проучването на Съвета на Европа, озаглавено „Journalists under pressure – Unwarranted interference, fear and self-censorship in Europe“ (Журналисти под натиск: неоправдана намеса, страх и автоцензура в Европа),

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—  като взе предвид Общ коментар № 34 на Комитета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека,

—  като взе предвид съответните резолюции на Общото събрание на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и докладите на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване,

—  като взе предвид плана за действие на ООН относно безопасността на журналистите и въпроса за безнаказаността,

—  като взе предвид дейността на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в областта на свободата на медиите, по-специално на нейния представител по въпросите на свободата на медиите,

—  като взе предвид работата, осъществявана от платформата на Съвета на Европа, за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите,

—  като взе предвид съвместната декларация на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, на представителя на ОССЕ относно свободата на медиите, на специалния докладчик на Организацията на американските държави (ОАД) относно свободата на изразяване на мнение и на специалния докладчик на Африканската комисия по правата на човека и народите относно свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация от 3 март 2017 г. относно свободата на изразяване на мнение и „фалшивите новини“, дезинформацията и пропагандата,

—  като взе предвид резултатите от класацията „Световен индекс за свобода на печата“, публикувана от Репортери без граници, както и резултатите от мониторинга на плурализма на медиите, извършен от Центъра за плурализъм и свобода на медиите към Европейския университетски институт,

—  като взе предвид информационния доклад със заглавие „Defining Defamation: Principles on Freedom of Expression and Protection of Reputation“ (Определение за клевета: принципи на свободата на изразяване на мнение и защитата на доброто име), публикуван от ARTICLE 19,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в EС(2),

—  като взе предвид резолюцията си от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(3) и резолюцията си от 29 октомври 2015 г. относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 март 2017 г. относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и предизвикателства(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(6),

—  като взе предвид резолюцията си от 14 февруари 2017 г. относно ролята на лицата, подаващи сигнали за нередности, за защитата на финансовите интереси на ЕС(7) и резолюцията си от 24 октомври 2017 г. относно законосъобразните мерки за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, действащи в името на обществения интерес(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно свободата и плурализма на медиите в цифровата среда(9),

—  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн и насоките на Комисията за подпомагане от страна на ЕС на свободата и почтеността на медиите в държавите, обхванати от процеса на разширяване, за периода 2014 – 2020 г.,

—  като взе предвид организирания от Комисията годишен колоквиум по основни права за 2016 г. на тема „Медиен плурализъм и демокрация“ и съответните документи за форума, публикувани от Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид експертната група на високо равнище относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията, назначена от Комисията да предоставя консултации относно обхвата на явлението „фалшиви новини“ и да определи ролите и отговорностите на съответните заинтересовани страни,

—  като взе предвид становище № 5/2016 на Европейския надзорен орган по защита на данните относно прегледа на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (Директива 2002/58/ЕО),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета(10),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 юни 2017 г. относно сигурността и отбраната,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по култура и образование и комисията по правни въпроси (A8-0144/2018),

А.  като има предвид, че правото на свобода на изразяване и свобода на мнението са основни права на човека и са абсолютно необходими условия за пълноценното развитие на хората и за тяхното активно участие в демократичното общество, за осъществяването на принципите на прозрачност и отчетност и за упражняването на други права на човека и основни свободи;

Б.  като има предвид, че плурализмът е неразривно свързан със свободата, демокрацията и принципите на правовата държава;

В.  като има предвид, че правото да информираш и правото да бъдеш информиран са част от основните демократични ценности, на които е основан Европейският съюз;

Г.  като има предвид, че значението на плуралистичните, независими и надеждни медии като пазители и гаранти на демокрацията и принципите на правовата държава не може да се подценява;

Д.  като има предвид, че свободата, плурализмът и независимостта на медиите са основни елементи на правото на свобода на изразяване на мнение; като има предвид, че медиите изпълняват съществена роля в демократичното общество чрез дейността си на обществен пазител, същевременно спомагайки за информирането и овластяването на гражданите, като разширяват тяхното разбиране за настоящия политически и социален пейзаж и благоприятстват за тяхното съзнателно участие в демократичния живот; като има предвид, че обхватът на тази роля следва да бъде разширен с цел включване на онлайн журналистиката и гражданската журналистика, както и на работата на блогърите, интернет потребителите, активистите в социалните медии и защитниците на правата на човека, за да се отрази днешната коренно променена медийна действителност, като същевременно се съблюдава правото на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че мрежовата неутралност е съществен принцип на отворения интернет;

Е.  като има предвид, че фалшивите новини, кибертормозът или „порнографията с цел отмъщение“ са повод за нарастващо безпокойство в нашите общества, по-специално сред младите хора;

Ж.  като има предвид, че разпространението на фалшиви новини и дезинформация в социалните медии или търсачките накърни значително доверието в традиционните медии, като по този начин ограничи способността им да действат като пазители;

З.  като има предвид, че публичните органи имат задължението не само да се въздържат от прилагането на ограничения върху свободата на изразяване на мнение, но и позитивното задължение да приемат правна и регулаторна уредба, която да способства за развитието на свободни, независими и плуралистични медии;

И.  като има предвид, че съгласно членове 2 и 4 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и член 30 от Всеобщата декларация за правата на човека свободата на изразяване на мнение не трябва никога да се използва в защита на свободата на изразяване на мнения, които са в нарушение на Конвенцията и на Декларацията, като например слово на омразата или пропаганда, основаващи се на идеи или теории за превъзходство на една раса или група лица с определен цвят на кожата или на една етническа група или опитващи се да оправдаят или поощрят расовата омраза или дискриминацията под каквато и да било форма;

Й.  като има предвид, че публичните органи имат задължението да защитават независимостта и безпристрастността на публичните медии, по-специално като структури, които работят в служба на демократичните общества, а не като структури, които обслужват интересите на действащите правителства;

К.  като има предвид, че публичните органи трябва също така да гарантират, че медиите спазват действащите законови и подзаконови актове;

Л.  като има предвид, че неотдавнашните политически събития в редица държави членки, в които национализмът и популизмът са във възход, доведоха до увеличаване на натиска върху журналистите и заплахите срещу тях, което показва, че Европейският съюз трябва да гарантира, насърчава и защитава свободата и плурализма на медиите;

М.  като има предвид, че според Съвета на Европа злоупотребите и престъпленията срещу журналисти от страна на държавни и недържавни субекти имат тежък и възпиращ ефект върху свободата на изразяване на мнение; като има предвид, че рискът и честотата на неоправданата намеса засилва чувството на страх сред журналистите, гражданите журналисти, блогърите и другите участници в информационния процес, което води до потенциално висока степен на автоцензура, като същевременно накърнява правата на гражданите на информация и участие;

Н.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване припомни през септември 2016 г., че правителствата носят отговорност не само да зачитат журналистиката, но и да гарантират, че журналистите и техните източници са защитени посредством строги закони, преследване на извършителите на престъпления и достатъчна сигурност, когато това е необходимо;

О.  като има предвид, че журналистите и другите лица, работещи в медиите, продължават да се сблъскват с насилие, заплахи, тормоз или публично порицаване в Европейския съюз главно във връзка със своите разследвания в защита на обществения интерес от злоупотребата с власт, корупцията, нарушенията на правата на човека или незаконните дейности;

П.  като има предвид, че гарантирането на безопасността и сигурността на журналистите и на другите лица, работещи в медиите, е предпоставка те да могат пълноценно да изпълняват своята роля и своите функции, за да информират правилно гражданите и да участват ефективно в обществените дебати;

Р.  като има предвид, че според платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасност на журналистите над половината от случаите на тормоз срещу работещите в медиите лица са дело на държавни субекти;

С.  като има предвид, че разследващата журналистика следва да бъде стимулирана като проява на гражданска ангажираност и на гражданска добродетел и да се подкрепя чрез комуникация, учене, образоване и обучение;

Т.  като има предвид, че радикалната еволюция на медийната система, бързият растеж на онлайн измерението на плурализма на медиите и все по-важната роля на търсачките и платформите на социалните медии като източници на новини представляват както предизвикателство, така и възможност за насърчаване на свободата на изразяване на мнение, за демократизиране на създаването на новини чрез включване на гражданите в обществените дебати и за превръщане на все по-голям брой ползватели на информация в създатели на информация; като има предвид, че концентрацията на властта в медийните конгломерати, операторите на платформи и интернет посредниците и контролът върху медиите от страна на стопанските предприятия и политическите структури крият риск от отрицателни последици за плурализма на обществените дебати и за достъпа до информация и от оказване на въздействие върху свободата, почтеността, качеството и редакционната независимост на журналистиката и радио- и телевизионните медии; като има предвид, че е необходимо да има еднакви условия на конкуренция на европейско равнище, за да се гарантира, че търсачките, платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти спазват правилата на цифровия единен пазар на ЕС в области като неприкосновеността на личния живот в електронната среда и конкуренцията;

У.  като има предвид, че журналистите се нуждаят от пряк, незабавен и безпрепятствен достъп до информация от страна на публичната администрация с цел те да могат пълноценно да търсят отговорност от органите на властта;

Ф.  като има предвид, че информацията, получена въз основа на правото на разследване, и информацията, придобита чрез лица, сигнализиращи за нередности, взаимно се допълват и че и двата вида информация са от съществено значение, за да могат журналистите да изпълняват своята мисия да действат в името на обществения интерес;

Х.  като има предвид, че журналистите се нуждаят от възможно най-висока степен на правна защита, за да използват и разпространяват такава информация от обществен интерес в хода на своята работа;

Ц.  като има предвид, че правото да се изисква и получава информация от публичните администрации продължава да бъде фрагментирано и непълно в рамките на Европейския съюз;

Ч.  като има предвид, че във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

Ш.  като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

Щ.  като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол; като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз;

АА.  като има предвид, че в изследванията постоянно се констатира, че жените представляват малцинство в медийния сектор, по-специално що се отнася до творческите професии, както и че те са изключително слабо представени на ръководно равнище и на равнището на вземане на решения; като има предвид, че проучванията за участието на жените в журналистиката сочат, че макар да съществува относително добър баланс на половете сред започващите журналистическа кариера, разпределянето на отговорността за вземането на решения се характеризира със значителни разлики по отношение на половете;

АБ.  като има предвид, че разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Договора за Европейския съюз, в които се гарантира спазването на тези принципи, се изпълняват посредством утвърдителни действия за насърчаване на свободата и плурализма на медиите и за насърчаване на качеството и наличието на информация и достъпа до нея (положителна свобода), но че се изисква и бездействие от страна на публичните органи с цел избягване на вредна агресия (отрицателна свобода);

АВ.  като има предвид, че незаконното и произволно наблюдение, особено когато се осъществява масово, е несъвместимо с правата на човека и основните свободи, наред с другото, със свободата на изразяване на мнение — включително свободата на печата и защитата на поверителността на журналистическите източници — правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни; като има предвид, че интернет и социалните медии играят ключова роля за разпространяването на изказвания, проповядващи вражда и омраза, и за насърчаването на радикализацията, водеща до насилствен екстремизъм, като разпространяват незаконно съдържание, най-вече в ущърб на младите хора; като има предвид, че борбата срещу тези явления изисква тясно и координирано сътрудничество между всички съответни страни, на всички равнища на управление (местно, регионално и национално), както и с гражданското общество и частния сектор; като има предвид, че ефективните закони и дейности в областта на сигурността и борбата с тероризма, както и мерките, насочени към борбата с насилническия екстремизъм и словото на омразата и тяхното предотвратяване, винаги следва да се подчиняват на задълженията, свързани с основните права, с цел да се избегне всякакъв възможен конфликт със защитата на свободата на изразяване на мнение;

АГ.  като има предвид, че, както подчерта Съветът на Европа, сигнализирането за нередности е основен аспект на свободата на изразяване на мнение и че то играе съществена роля за разкриването и докладването на нередности и закононарушения, както и за укрепването на демократичната отчетност и прозрачността; като има предвид, че сигнализирането за нередности представлява основен източник на информация в борбата срещу организираната престъпност и при разследването, установяването и оповестяването на случаи на корупция в публичния и частния сектор, както и при разкриването на схеми за избягване на данъци, създадени от частни дружества; като има предвид, че подходящата защита на лицата, сигнализиращи за нередности, на равнището на ЕС и на национално и на международно равнище, както и насърчаването на култура, която да отчита важната роля на лицата, сигнализиращи за нередности, в обществения живот, са предпоставки за гарантиране на ефективността на тази роля;

АД.  като има предвид, че в контекста на борбата с корупцията и лошото управление в ЕС на разследващата журналистика следва да се обръща специално внимание и че тя следва да получава финансова подкрепа като инструмент в услуга на общественото благо;

АЕ.  като има предвид, че според констатациите на мониторинга на плурализма на медиите собствеността на медиите продължава да е силно концентрирана и че това представлява значителен риск за многообразието на информацията и гледните точки, представяни в медийното съдържание;

АЖ.  като има предвид, че отразяването на делата на ЕС и на работата на институциите и агенциите на ЕС следва да подлежи на критериите за плурализъм и свобода на медиите на равна нога с отразяването на националните новини и че то следва да разполага с многоезична подкрепа, за да достигне до максимален брой граждани на ЕС;

1.  призовава държавите членки да предприемат целесъобразни мерки, включително като осигурят подходящо публично финансиране, за гарантиране и насърчаване на една плуралистична, независима и свободна медийна среда в служба на демократичното общество, включително независимост и устойчивост на обществените медии и медиите на общностно и гражданско равнище, които са основни елементи за наличието на благоприятна среда за гарантиране на основното право на свобода на изразяване на мнение и на информация;

2.  подчертава споделената отговорност на законодателите, журналистите, издателите и интернет посредниците, но също и на гражданите като потребители на информация;

3.  призовава институциите на ЕС да гарантират пълното прилагане на Хартата на основните права на ЕС във всички свои решения, действия и политики като средство за пълна защита на плурализма и свободата на медиите от неправомерното влияние от страна на националните публични органи; във връзка с това отправя искане към Комисията да въведе оценки на въздействието върху правата на човека с цел оценяване на своите законодателни предложения и да представи предложение за създаването на механизъм на ЕС в областта на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в съответствие със съответната резолюция на Парламента от 25 октомври 2016 г.;

4.  подчертава необходимостта от независими механизми за наблюдение с цел оценка на положението със свободата и плурализма на медиите в ЕС като средство за насърчаване и защита на правата и свободите, заложени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, и за своевременна реакция при евентуалното им застрашаване или нарушаване; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят изцяло и да укрепят вече разработените в тази връзка инструменти като мониторинга на плурализма на медиите и платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите;

5.  призовава Комисията, като пазител на Договорите, да третира опитите на правителствата на държавите членки за нарушаване на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт и действия срещу основни ценности на Европейския съюз, заложени в член 2 от ДФЕС, тъй като свободата на изразяване и свободата на мнение са основни права на човека, а свободата, плурализмът и независимостта на медиите играят съществена роля в демократичното общество, включително като механизми за контрол над правителствената и държавната власт;

6.  призовава държавите членки да извършат независим преглед на своето законодателство и практиките в съответната област, за да защитят свободата на изразяване на мнение и свободата и плурализма на медиите;

7.  изразява своята дълбока загриженост във връзка със злоупотребите, престъпленията и смъртоносните нападения, които все още се извършват в държавите членки спрямо журналисти и работещи в медиите лица заради тяхната дейност; настоятелно призовава държавите членки да направят всичко възможно за предотвратяване на подобно насилие, за осигуряване на отчетност и за избягване на безнаказаността, както и да гарантират, че жертвите и техните семейства имат достъп до подходящи правни средства за защита; призовава държавите членки да създадат независим и безпристрастен регулаторен орган, в сътрудничество с журналистическите организации, с оглед на мониторинга, документирането и докладването на насилието и заплахите срещу журналисти, както и да се погрижат за защитата и безопасността на журналистите на национално равнище; освен това призовава държавите членки да прилагат изцяло Препоръка CM/Rec(2016)4 на Съвета на Европа относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите работещи в медиите лица;

8.  изразява своята загриженост относно влошаването на условията на труд за журналистите и размера на психическото насилие, с което се сблъскват журналистите; поради това призовава държавите членки да създадат национални планове за действие в тясно сътрудничество с журналистическите организации за подобряване на условията на труд на журналистите и за гарантиране на това, че журналистите няма да бъдат жертви на психическо насилие;

9.  изразява загриженост по отношение на свободата на медиите в Малта след убийството през октомври 2017 г. на борещата се с корупцията журналистка Дафне Каруана Галиция, която беше подложена на тормоз, включително предохранително разпореждане за замразяване на нейните банкови сметки, и на заплахи от страна на многонационални дружества;

10.  категорично осъжда убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцяк и неговата приятелка Мартина Кушнирова;

11.  посреща със задоволство решението залата за пресконференции на Европейския парламент да носи името на убитата журналистка Дафне Каруана Галиция; във връзка с това отново отправя своя призив да се създаде годишна награда за разследваща журналистика на Европейския парламент, която да носи името на Дафне Каруана Галиция;

12.  призовава Председателския съвет да представи предложение за начините, по които Парламентът би могъл да отдаде почит на работата на Ян Куцяк, и да обсъди идеята стажът на Парламента за журналисти да бъде преименуван, за да носи неговото име;

13.  призовава държавите членки да подкрепят изцяло инициативата на „Репортери без граници“ за въвеждане на длъжността специален представител на генералния секретар на ООН за безопасността на журналистите;

14.  призовава държавите членки да създадат и поддържат по законодателен път и на практика безопасна и сигурна среда за журналистите и другите работещи в медиите лица, включително за чуждестранните журналисти, извършващи журналистическата си дейност в държавите членки, която да им позволява да изпълняват работата си в условията на пълна независимост и без необоснована намеса, например заплахи от насилие, тормоз, финансов, икономически и политически натиск, натиск за разкриване на поверителни източници и материали и целенасочено наблюдение; подчертава необходимостта държавите членки да гарантират наличието на ефективни процедури за правна защита по отношение на изброените по-горе действия за журналистите, чиято свобода на работа е била застрашена, с цел да се избегне автоцензурата; изтъква, че когато се разглеждат мерките за безопасност на журналистите, е важно да се възприеме чувствителен към аспектите на пола подход;

15.  подчертава, че е важно да се осигурят адекватни условия на труд за журналистите и другите работещи в медиите лица при пълно спазване на изискванията на Хартата на основните права на ЕС и на Европейската социална харта като средство за предотвратяване на необоснован вътрешен и външен натиск, зависимост, уязвимост и нестабилност, както и на свързания с тях риск от автоцензура; изтъква, че независимата журналистика не може да се гарантира и поощрява само от пазара; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават и разработват нови социално устойчиви икономически модели, насочени към финансирането и подпомагането на качествената и независима журналистика, и да гарантират, че обществеността разполага с точна информация; изисква от държавите членки да увеличат финансовата подкрепа за доставчиците на обществени услуги и разследващата журналистика, като същевременно се въздържат от участие в редакционните решения;

16.  осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват сектантски интереси;

17.  подчертава необходимостта от подкрепа и разширяване на обхвата на дейностите на Европейския център за свобода на печата и медиите, по-специално на неговата правна подкрепа за журналистите, подложени на заплахи;

18.  подчертава, че специалистите в сферата на медиите често работят в условия на несигурност, що се отнася до техните договори, заплати и социални гаранции, което подкопава тяхната способност да работят по подходящ начин и съответно възпрепятства свободата на медиите;

19.  отчита, че свободата на изразяване на мнение може да бъде предмет на ограничения – при условие че те са предвидени от закона, преследват законосъобразна цел и са необходими в едно демократично общество — в името на, наред с други аспекти, защитата на репутацията и правата на другите; при все това изразява своята загриженост във връзка с отрицателния и възпиращ ефект, който законите, третиращи клеветата като престъпление, биха могли да окажат върху свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и обществените дебати; призовава държавите членки да се въздържат от всяка злоупотреба със законите, третиращи клеветата като престъпление, като се стремят да постигнат справедлив баланс между правото на свобода на изразяване на мнение и правото на зачитане на личния и семейния живот, включително репутацията, и същевременно гарантират правото на ефективни правни средства за защита и избягват прекомерно тежките и несъразмерни наказания и санкции в съответствие с критериите, установени от Европейския съд по правата на човека;

20.  призовава Комисията да предложи директива за противодействие срещу насочените срещу участието на обществеността стратегически съдебни дела, която да защити независимите медии в ЕС от неоснователни съдебни производства, целящи да ги накарат да замълчат или да ги сплашат;

21.  счита, че участието в демократичните процеси се основава преди всичко на ефективния и недискриминационен достъп до информация и знания; призовава ЕС и неговите държави членки да разработят подходящи политики за постигане на всеобщ достъп до интернет и да признаят достъпа до интернет, включително мрежовата неутралност, за основно право;

22.  изразява съжаление относно решението, прието от Федералната комисия по комуникации на САЩ, за отмяна на правилата от 2015 г. относно мрежовата неутралност и подчертава евентуалните отрицателни последици от това решение в глобалния взаимосвързан цифров свят върху правото на достъп до информация без дискриминация; призовава ЕС и държавите членки да се стремят да укрепват принципа на мрежова неутралност чрез надграждане и допълнително развиване на насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) относно прилагането на европейските правила за мрежова неутралност от страна на националните регулатори;

23.  изтъква важната роля, изпълнявана от независимите и плуралистични медии в рамките на политическите дебати и по отношение на правото на плуралистична информация както по време на изборните мандати, така и в периодите между тях; подчертава, че е необходимо да се гарантира, че всички политически субекти могат свободно да изразяват своето мнение в съответствие с разпоредбите на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и че ефирното време, което им се предоставя от обществените радио- и телевизионни канали, се основава на журналистически и професионални критерии, а не на степента на тяхното представителство в институциите или на техните политически възгледи;

24.  призовава държавите членки и Комисията да се въздържат от приемането на ненужни мерки, насочени към произволно ограничаване на достъпа до интернет и на упражняването на основни права на човека или към оказването на контрол върху публичните комуникации, като приемането на репресивни правила относно създаването и функционирането на медии и/или уебсайтове, произволното налагане на извънредно положение, техническия контрол върху цифровите технологии — например блокиране, филтриране, радиоелектронно заглушаване и закриване на цифрови пространства — или фактическата приватизация на мерките за контрол чрез оказване на натиск върху посредниците с цел те да предприемат действия за ограничаване или заличаване на съдържание в интернет; призовава ЕС и държавите членки също така да предотвратяват приемането на подобни мерки от частни оператори;

25.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират пълната прозрачност от страна на частните дружества и правителствата при използването на алгоритми, изкуствен интелект и автоматизирани процеси за вземане на решения, които не следва да бъдат прилагани и разработвани по такъв начин, че да водят до — или да бъдат предназначени да постигнат — произволно блокиране, филтриране или заличаване на интернет съдържание, както и да гарантират, че всяка политика и стратегия на ЕС в областта на цифровите технологии се изготвя чрез подход, основан на правата на човека, като предвиждат подходящи механизми и защита и спазват изцяло съответните разпоредби на Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека;

26.  отново заявява, че кибертормозът, порнографията с цел отмъщение и материалите, съдържащи сексуална злоупотреба с деца, са повод за все по-силна загриженост в обществата ни и могат да окажат изключително сериозно въздействие, особено върху младите хора и децата, и подчертава, че интересите и правата на непълнолетните и малолетните лица трябва да бъдат спазвани изцяло в контекста на средствата за масово осведомяване; насърчава всички държави членки да създадат далновидно законодателство, насочено към преодоляване на тези явления и включващо разпоредби относно откриването, съобщаването и премахването от социалните медии на съдържание, което е явно вредно за човешкото достойнство; насърчава Комисията и държавите членки да активизират усилията си за изграждане на ефективни алтернативни послания като противовес на пропагандата и да предоставят ясни насоки, които обезпечават правна сигурност и предвидимост за потребителите, доставчиците на услуги и интернет сектора като цяло, като същевременно се осигурява възможност за съдебна защита в съответствие с националното законодателство, с цел да се реагира срещу неправомерното използване на социалните медии за терористични цели; подчертава при все това, че мерки, ограничаващи или премахващи съдържание в интернет, следва да бъдат приемани единствено ако са налице конкретни, изрични и легитимни условия и се упражнява строг съдебен контрол в съответствие с международните стандарти, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

27.  взема под внимание Кодекса на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза, който се ползва с подкрепата на Комисията; изтъква широката свобода на преценка, с която се ползват частните дружества при определянето на това какво представлява „нарушение на закона“, и призовава тази свобода да се ограничи, за да се избегнат всякакви рискове от цензура и произволни ограничения на свободата на изразяване на мнение;

28.  отново потвърждава, че анонимността и криптирането са основни инструменти за упражняване на демократичните права и свободи, за насърчаване на доверието в цифровата инфраструктура и цифровите комуникации и за защита на поверителността на източниците на журналистите; отчита, че криптирането и анонимността осигуряват неприкосновеността на личния живот и сигурността, необходими за упражняване на правото на свобода на мнение и на изразяване на мнение в ерата на цифровите технологии, и припомня, че свободният достъп до информация по необходимост предполага защита на личната информация, която гражданите оставят след себе си, когато извършват дейност онлайн; отбелязва факта, че криптирането и анонимността също могат да доведат до злоупотреби и нарушения и да затруднят предотвратяването на престъпни дейности и провеждането на разследвания, както се изтъква от правоприлагащите органи и представителите на службите за борба с тероризма; припомня, че ограниченията на криптирането и анонимността трябва да са съобразени с принципите на законност, необходимост и пропорционалност; призовава институциите на ЕС и държавите членки изцяло да приемат и приложат препоръките, съдържащи се в доклада от 22 май 2015 г. на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, в които се разглежда използването на криптиране и анонимност в цифровите комуникации;

29.  насърчава създаването на етични кодекси за журналистите, както и за лицата, които участват в управлението на медиите, с цел да се осигури пълната независимост на журналистите и медийните органи;

30.  подчертава, че правоприлагащите и съдебните органи се сблъскват с много пречки по време на разследването и преследването на онлайн нарушения, включително поради разлики между законодателствата на отделните държави членки;

31.  отбелязва, че в условията на постоянно променящата се екосистема на цифровите медии се появяват нови посредници, които са в състояние да упражняват влияние и контрол върху информацията и идеите онлайн чрез получаването на функции и правомощия за филтриране; подчертава, че трябва да съществуват достатъчно независими и автономни онлайн канали, услуги и източници, които да са в състояние да осигуряват на обществеността плурализъм на мненията и на демократичните идеи по въпросите от общ интерес; призовава държавите членки да разработят нови политики и мерки или да развият вече съществуващите политики и мерки в това отношение;

32.  отчита, че новата цифрова среда задълбочи проблема с разпространението на дезинформация или т.нар. „фалшиви“ или „лъжливи“ новини; припомня обаче, че това не е ново явление, нито се ограничава до онлайн пространството; подчертава, че е важно да се гарантира правото на качествена информация чрез улесняване на достъпа на гражданите до надеждна информация и чрез предотвратяване на разпространението на невярна информация онлайн и офлайн; припомня, че терминът „фалшиви новини“ никога не следва да се използва с цел да се подкопае общественото доверие в медиите или да се дискредитират или инкриминират критичните гласове; изразява загрижеността си относно евентуалната заплаха, която понятието „фалшиви новини“ би могло да породи за свободата на словото и на изразяване на мнение и за независимостта на медиите, като същевременно подчертава отрицателните последици, които разпространението на фалшиви новини би могло да има за качеството на политическите дебати и за информираността на гражданите в качеството им на участници в демократичното общество; подчертава, че е важно да се осигурят ефективни механизми за саморегулиране, основаващи се на принципите на точност и прозрачност и предвиждащи целесъобразни задължения и инструменти във връзка с проверката на източниците на информация, както и че важно фактите да се проверяват от трети страни, а именно от независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите, за да се гарантират обективността на информацията и нейната защита;

33.  насърчава дружествата в областта на социалните медии и онлайн платформите да разработят инструменти, които да позволяват на потребителите да уведомяват и сигнализират за евентуални фалшиви новини, за да се улесни бързото коригиране и да се предостави възможност за анализ от трети страни, а именно от независими и безпристрастни сертифицирани организации за проверка на фактите, чиято задача е да предоставят точни дефиниции за фалшиви новини и дезинформация с цел да се ограничи свободата на преценка, с която разполагат участниците от частния сектор, и да продължат да показват и етикетират като „фалшиви новини“ информацията, която е разкрита като такава, с цел да се стимулират обществените дебати и да се предотврати повторната поява на същата дезинформация под различна форма;

34.  посреща със задоволство решението на Комисията за създаване на експертна група на високо равнище относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията, състояща се от представители на гражданското общество, платформи на социалните медии, новинарски медийни организации, журналисти и представители на академичните среди, за да се анализират тези нови заплахи и да се предложат оперативни мерки, които да бъдат предприети както на европейско, така и на национално равнище;

35.  подчертава отговорността на онлайн субектите за избягване на разпространението на непроверена или невярна информация с единствената цел да се увеличи онлайн трафикът чрез използването например на т.нар. „кликбайтове“;

36.  отчита, че ролята и инвестициите на издателите на публикации в пресата в рамките на разследващата, професионалната и независимата журналистика са от съществено значение за борбата срещу разпространението на „фалшиви новини“, и подчертава, че е необходимо да се гарантира устойчивостта на плуралистичното редакционно съдържание на печата; насърчава Комисията и държавите членки да инвестират целесъобразни финансови ресурси в областта на медийната и цифровата грамотност и в разработването на комуникационни стратегии, заедно с международни организации и организации на гражданското общество, с цел да се даде възможност на гражданите и на онлайн ползвателите да имат ясна представа и да разпознават съмнителните източници на информация, както и да забелязват и разкриват предумишлено невярното съдържание и пропагандата; за тази цел насърчава държавите членки да включат медийната и информационната грамотност в националните образователни системи; призовава Комисията да разгледа най-добрите практики на национално равнище за гарантиране на качеството на журналистиката и на надеждността на публикуваната информация;

37.  отново заявява правото на всяко лице да решава каква да бъде съдбата на неговите лични данни, и по-специално изключителното право на контрол върху използването и разкриването на лична информация, както и правото да „бъдеш забравен“, дефинирано като възможността за своевременно премахване на съдържание, което би могло да навреди на личното достойнство на лицето, от социалните медии и търсачките;

38.  признава, че интернет и като цяло развитието на цифровата среда са разширили обхвата на няколко права на човека, както се посочва например в решението на Съда на Европейския съюз от 13 май 2014 г. по дело C-131/12 Google Spain SL и Google Inc. срещу Agencia Española de Protección de Datos (AEPD) и Mario Costeja González(11); призовава във връзка с това институциите на ЕС да започнат приобщаващ процес за изготвяне на европейска харта на правата в интернет, като се вземат предвид добрите практики, създадени в държавите членки (по-специално Италианската декларация за правата в интернет), която заедно със съответните европейски и международни инструменти в областта на правата на човека да се използва като отправна точка за регулиране на цифровото пространство;

39.  подчертава ключовата роля на лицата, сигнализиращи за нередности, за защитата на обществените интереси и за насърчаването на култура на публична отчетност и почтеност както в публичните, така и в частните институции; подновява своя призив към Комисията и към държавите членки да създадат и приложат подходяща, модерна и всеобхватна рамка за общо европейско законодателство за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, като подкрепят изцяло препоръките на Съвета на Европа и резолюциите на Европейския парламент от 14 февруари и 24 октомври 2017 г.; счита, че е необходимо да се гарантира, че механизмите за докладване са достъпни, безопасни и сигурни и че твърденията на лицата, сигнализиращи за нередности, и на разследващите журналисти се разследват професионално;

40.  подчертава, че правната защита на лицата, сигнализиращи за нередности, когато те публично оповестяват информация, се основава по-специално на правото на обществеността да получи тази информация; подчертава, че никой не следва да губи правото си на защита единствено поради това, че евентуално е допуснал грешка при преценка на фактите или че предполагаемата заплаха за обществените интереси не се е осъществила, при условие че към момента на подаването на сигнал лицето е имало основателни причини да счита заплахата за действителна; припомня, че лицата, които съзнателно съобщават невярна или подвеждаща информация на компетентните органи, не следва да се разглеждат като лица, сигнализиращи за нередности, и поради това не следва да се ползват от механизмите за закрила; подчертава освен това, че всяко лице, претърпяло пряко или косвено вреди поради докладването или разкриването на неточна или подвеждаща информация, следва да се ползва с правото на ефективни правни средства за защита;

41.  насърчава Комисията и държавите членки да приемат мерки за защита на поверителността на източниците на информация, за да предотвратят всякакви дискриминационни действия или заплахи;

42.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че журналистите разполагат с подходящи инструменти, за да провеждат разследвания и получават информация от публичните административни органи на държавите членки и на ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи, без да се сблъскват с решения, които произволно ги лишават от това право на достъп; отбелязва, че информацията, получена чрез правото на разследване от журналисти или от граждани, включително информацията, получена чрез лицата, сигнализиращи за нередности, е както допълваща, така и съществена за способността на журналистите да изпълняват своята мисия от обществен интерес; заявява отново, че достъпът до публични източници и събития следва да зависи от обективни, недискриминационни и прозрачни критерии;

43.  подчертава, че с оглед на свободата на печата е необходимо да е налице независимост от страна на политическата и икономическата власт, която включва равно третиране независимо от редакционната насоченост; отново изтъква, че е важно да се запази журналистиката, която се възползва от механизми, възпрепятстващи концентрацията в отделни, монополни или почти монополни групи, като по този начин се гарантират свободната конкуренция и редакционното многообразие; призовава държавите членки да приемат и приложат регламент за собствеността на медиите, така че да се избегне хоризонталната концентрация на собствеността в медийния сектор, непряката собственост на медиите и собствеността, обхващаща различни медии, както и да се гарантират прозрачността, оповестяването и лесният достъп за гражданите до информация относно собствеността на медиите, източниците на финансиране и управлението; подчертава, че е важно да се прилагат подходящи ограничения относно собствеността на медиите от страна на лицата, заемащи публична длъжност, както и да се гарантират независимият контрол и ефективните механизми за осигуряване на спазването с цел предотвратяване на конфликтите на интереси и кадровите въртележки; счита, че е от съществено значение да има независими и безпристрастни национални органи, за да се обезпечи ефективният надзор на сектора на аудио-визуалните медии;

44.  настоятелно призовава държавите членки да развият свой собствен стратегически капацитет и да се ангажират с местните общности в ЕС и в съседните на ЕС държави с цел да се подпомогне създаването на плуралистична медийна среда и да се предлага информация за политиките на ЕС по последователен и ефективен начин;

45.  приканва държавите членки изцяло да подкрепят и приемат препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно плурализма на медиите и прозрачността на собствеността на медиите, която беше приета на 7 март 2018 г.;

46.  припомня важната роля, изпълнявана от публичните структури за радиоразпръскване за запазването на плурализма в медиите, както се подчертава в Протокол № 29 към Договорите; призовава държавите членки да им осигурят подходящи финансови и технически средства, необходими за изпълнението на тяхната социална функция и за преследването на обществените интереси; за тази цел призовава държавите членки да гарантират редакционната им независимост, като ги закрилят, чрез ясно дефинирани регулаторни рамки, от всякаква форма на правителствена, политическа или търговска намеса и влияние, като същевременно се гарантира, че всички публични органи и образувания, които упражняват правомощия в областта на радиоразпръскването и далекосъобщенията, разполагат с пълна автономия на управлението и независимост;

47.  настоятелно призовава държавите членки да съгласуват своята политика за издаване на лицензии за националните радио- и телевизионни дружества с принципа на зачитане на плурализма на медиите; подчертава, че налаганите такси и строгите задължения, свързани с издаването на лицензии, следва да бъдат предмет на контрол и не следва да застрашават свободата на медиите;

48.  призовава Комисията да провери дали държавите членки предоставят лицензии за радио- и телевизионна дейност въз основа на обективни, прозрачни, безпристрастни и пропорционални критерии;

49.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество; предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии; подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

50.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

51.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС(12), и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

52.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

54.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

55.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

56.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

57.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“;

58.  отбелязва със загриженост, че както беше подчертано в резултатите от мониторинга на медийния плурализъм през 2016 г., достъпът до медиите от страна на малцинствата, местните и регионалните общности, жените и хората с увреждания е изложен на рискове; подчертава, че приобщаващият характер на медиите е от основно значение за наличието на отворена, свободна и плуралистична медийна среда, както и че всички граждани имат право на достъп до независима информация на своя майчин език, независимо дали той е държавен или малцинствен език; подчертава, че е важно да се предоставят подходящи възможности за обучение и преквалификация на европейските журналисти, особено на журналистите, които работят на по-рядко използвани езици и на езици на малцинствата; съответно призовава Комисията и държавите членки да насърчават и подкрепят проучванията, проектите и политиките, които подобряват достъпа до медиите, както и съответните инициативи, насочени към уязвимите малцинствени групи (например пилотния проект за предоставяне на възможности за участие в стажове за медиите, които работят с малцинствени езици), и да гарантират възможностите за участие и изразяване на мнение за всички граждани;

59.  насърчава медийния сектор да гарантира равенството между половете в медийната политика и практика чрез съвместни регулаторни механизми, вътрешни кодекси за поведение и други доброволни действия;

60.  настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се ангажират със социални кампании, образователни програми и по-целенасочени действия за обучение и повишаване на осведомеността (включително за лицата, отговорни за вземането на решения в този сектор) с цел насърчаване на ценностите и практиките, свързани с равнопоставеността, чрез финансиране и насърчаване на национално и европейско равнище, за да се преодолее по ефективен начин неравенството между половете в медийния сектор;

61.  препоръчва Комисията да разработи секторна стратегия за европейския медиен сектор, основаваща се на иновациите и устойчивостта; счита, че подобна стратегия следва да засили трансграничното сътрудничество и съвместните продукции между представители на медиите в ЕС, с цел да се открои тяхното многообразие и да се насърчи междукултурният диалог, да се задълбочи сътрудничеството с отделните новинарски екипи и аудио-визуалните услуги във всички европейски институции, по-специално в Парламента, и да се благоприятства за отразяването в медиите и популяризирането на въпросите, свързани с ЕС;

62.  подчертава, че е важно да се разработят допълнителни модели за създаване на европейска платформа за обществено радиоразпръскване, която да насърчава политическите дебати в рамките на целия ЕС въз основа на факти, инакомислие и уважение, да допринася за плурализма на мненията в новоинтегрираната медийна среда и да популяризира Съюза в рамките на неговите външни отношения;

63.  изисква от Комисията и от държавите членки да защитават свободата на медиите и свободата на словото в съвременното изкуство, като насърчават създаването на произведения на изкуството, които изразяват социалните тревоги, насърчават критичните дебати и служат като вдъхновение за изразяване на мнения, които служат като противовес;

64.  подчертава необходимостта да се премахне блокирането на географски принцип на информационното медийно съдържание, като по този начин се предостави на гражданите на ЕС достъп до телевизионните канали на други държави членки чрез стрийминг онлайн, по заявка и чрез повторно възпроизвеждане;

65.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на парламентите и на правителствата на държавите членки, както и на генералния секретар на Съвета на Европа.

(1) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43. (2) ОВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 33. (3) OВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 104. (4) OВ C 355, 20.10.2017 г., стр. 51. (5) Приети текстове, P8_TA(2017)0095. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0409. (7) Приети текстове, P8_TA(2017)0022. (8) Приети текстове, P8_TA(2017)0402. (9) ОВ C 32, 4.2.2014 г., стр. 6. (10) ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6. (11) ECLI:EС:C:2014:317. (12) ОВ С 94 Е, 3.4.2013 г., стр. 5.