Диалог с църквите, религиозните сдружения или общности и философските и неконфесионалните организации
В днешната многообразна Европа много различни църкви, религии и философски организации оказват ценен принос за обществото. Институциите на Европейския съюз провеждат открит диалог с тези религиозни и неконфесионални организации и Европейският парламент си сътрудничи активно с тях във връзка с политиките на ЕС.
Контекст
С член 17 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), въведен от Договора от Лисабон за първи път се установява правно основание за открит, прозрачен и редовен диалог между институциите на ЕС и църквите, религиозните сдружения, както и философските и неконфесионалните организации. Той постановява следното:
- „Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство.
- Съюзът зачита също така статута, от който се ползват съгласно национално законодателство философските и неконфесионалните организации.
- Като признава тяхната идентичност и техния специфичен принос, Съюзът поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.“
Докато първите два параграфа от този член предвиждат запазване съгласно националното право на специалния статут на църквите и религиозните сдружения или общности, както и на философските и неконфесионалните организации, ползващи се с подобен статут, параграф 3 призовава институциите на ЕС да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с тези църкви и организации.
Европейският парламент е привел в действие разпоредбите на Договора чрез назначаването от своя председател на заместник-председател, отговарящ за провеждането на диалога. Настоящият заместник-председател, отговарящ за диалога по член 17, е г-н Отмар Карас.
Диалогът на Европейския парламент с църквите и философските организации е много важен елемент за поддържане на близостта на Парламента до гражданите, които ни избраха, за сцеплението в обществото и за демократичния процес на вземане на решения. За мен беше голяма чест да бъда натоварен с този диалог от председателя на Парламента Роберта Мецола в качеството ми на първи заместник-председател. Вече за втори път поемам тази отговорност.
Европейският проект трябва да остане здраво вкоренен в реалността, за да успее да се справя с бъдещите предизвикателства, близо до гражданите в ежедневния им живот. Църквите, религиозните групи и философските организации, в цялото им многообразие, са до голяма степен част от ежедневната реалност за много на брой от нашите граждани. Те са част от нашите общности в големите градове, в малките градове, в селата и селските райони на всичките 27 държави членки.
Диалогът на ЕС с тях е определен в член 17 от Договора от Лисабон. Този диалог изпраща ясен сигнал, че ЕС е далеч повече от икономическа организация, в основата си той съществува за хората, за тяхното човешко достойнство и общото благо. В свят, в който всеки политически и социален въпрос изглежда все по-сложен, наистина трябва да не забравяме ценностите, които споделяме.
Диалогът с религиозните и философските организации е от съществено значение, за да се запази този дух. Ето защо смятам, че заедно можем, а и трябва, да допринасяме за това ценностите да служат за основа за дебатите за европейските политики.
