Какви са правомощията и законодателните процедури на Европейския парламент? 

Парламентът е съзаконодател — той има правомощието да приема и изменя законодателството и да решава относно годишния бюджет на ЕС съвместно и на равни начала със Съвета. Той осъществява контрол върху работата на Комисията и другите органи на ЕС и си сътрудничи с националните парламенти на държавите от ЕС, за да осигури техния принос в своята работа.

Преобладаващата част от законите на ЕС се приемат по обикновената законодателна процедура, известна също като процедура за „съвместно вземане на решение“. Това е стандартната процедура на ЕС за вземане на законодателни решения, при която Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз имат равна тежест. Тя се прилага за широк кръг от области, като например имиграцията, енергетиката, транспорта, изменението на климата, околната среда, защитата на потребителите и икономическото управление.

Има няколко области, в които се прилагат други процедури за вземане на решение. В области като данъчното облагане, законодателството в областта на конкуренцията и на общата външна политика и политика на сигурност, с Европейския парламент се „провеждат консултации“. В тези случаи, Парламентът може да одобри или да отхвърли законодателно предложение или да предложи внасянето на изменения в него, но Съветът не е правно обвързан да следва становището на Парламента, въпреки че трябва да го изчака, преди да вземе решение. Процедурата на „одобрение“, при която се изисква съгласието на Парламента, се прилага при присъединяването на нови държави — членки на ЕС, и по отношение на международните търговски споразумения между ЕС и трети държави или групи от държави. Процедурата на одобрение се използва и за окончателното решение за назначаването на Европейската комисия.

Кой има право на законодателна инициатива? Кой инициира законодателството на ЕС?

Въпреки че Комисията е тази, която представя законодателните предложения, Парламентът може да поеме инициативата, като поиска от Комисията да внесе законодателно предложение. Когато използва такава „законодателна инициатива“, Парламентът може да определи краен срок за представяне на предложението. Ако Комисията откаже, тя трябва да обясни защо.

Делегирани актове/актове за изпълнение

При приемането на нов законодателен акт, Парламентът и Съветът могат да инструктират Комисията да допълва законодателния акт с незначителни допълнения или изменения (като технически приложения или осъвременявания) чрез делегирани актове (актове, които допълват или изменят части от законодателния акт) или актове за изпълнение (актове, които съдържат допълнителни подробности относно начините за прилагане на законодателния акт). Така се избягва излишно усложняване на законодателството, като при необходимост то се допълва или осъвременява, без да се провеждат нови преговори на законодателно равнище.

В зависимост от вида на акта, приет от Комисията, Парламентът разполага с различни възможности, ако не е съгласен с мерките, предложени от Комисията. Членовете на ЕП имат право на вето по отношение на делегираните актове. За актовете за изпълнение, членовете на ЕП могат да поискат от Комисията да ги измени или оттегли, но Комисията няма правно задължение да се съобрази с искането.