Въведение

Европейският парламент има една от най-големите служби за устен превод в света. Устните преводачи играят важна роля за осигуряването на ефективно общуване в тази уникална институция, която всекидневно работи на 24 езика.

В началото официалните езици на Европейските общности бяха 4-те езика на държавите основателки: немски, френски, нидерландски и италиански, което означаваше 12 възможни езикови комбинации.

Допълнителни езици след присъединяването на нови държави членки:

1973 г.: английски, датски и ирландски или ирландски келтски (единствено за превода на Договора за присъединяване на Ирландия и основните текстове), следователно 4 + 2 = 6 официални езика и 30 езикови комбинации.

1981 г.: гръцки = 7 официални езика и 42 езикови комбинации.

1986 г.: испански и португалски = 9 официални езика и 72 езикови комбинации.

1995 г.: фински и шведски = 11 официални езика и 110 езикови комбинации.

2004 г.: естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки = 20 официални езика и 380 езикови комбинации.

2007 г.: румънски, български и ирландски = 23 официални езика и 506 езикови комбинации.

2013 г.: хърватски = 24 официални езика и 552 езикови комбинации.

Освен официалните езици много често се използват езиците на страните кандидатки, както и руски, китайски, арабски, японски и др.

Устният превод дава възможност на членовете на Европейския парламент да се разбират и да общуват помежду си.

• Активен език: езикът, към който се превежда (език, който членовете на ЕП слушат).
• Пасивен език: езикът, от който се превежда (език, на който членовете на ЕП говорят).
• Спомагателен език: преводачът превежда през друг език за най-малко разпространените езици.
• Двупосочен превод: използва се за по-малко разпространените езици; преводачът може да превежда към, но също така и от активния си език.

Езиковата комбинация, с която работи устният преводач, се състои от всички пасивни и активни езици, които той владее.