Демокрацията и правата на човека 

Основните права засягат всички хора в ЕС, независимо от общественото им положение или произхода им.

Някои от тези свободи са стари колкото Европа: животът и свободата, мисълта и свободата на изразяване.

Други са били преосмислени, за да бъдат в крак с времето. Защитата на личните данни или забраната за клониране на хора съвсем не занимаваха първите членове на ЕП преди четири десетилетия.

Европейският парламент не счита, че основните права на човека престават да съществуват на границата на ЕС.

Членовете на ЕП редовно говорят открито — поотделно и заедно — за свързаните с правата на човека въпроси в държави извън ЕС. И понеже тези права се считат за универсални, реакцията е една и съща, независимо дали нарушението се извършва в Мианмар/Бирма, на разстояние от около 8 000 км от нас, или в Беларус, който граничи със Съюза.

Борбата за правата на човека доведе също така много известни правозащитници в Европейския парламент.

Пакистанската активистка за образование за момичетата Малала Юсуфзай, жените язиди, които са били затворнички на Ислямска държава в Ирак, лекар от Демократична република Конго, политически затворници от Латинска Америка: всички те са се изказвали от трибуната на Европейския парламент.

Подкрепата на демокрацията е основен елемент от усилията, формулирани във Всеобщата декларация за правата на човека: „Bолята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството.“

Членовете на ЕП защитават демократичните системи по света. Някои са пътували в далечни страни, за да наблюдават избори, да посредничат за разрешаването на конфликти и да оказват подкрепа на новосъздадените парламенти.

Основополагащите текстове на ЕС налагат Съюзът като цяло да защитава демократичните принципи в областта на външните работи. В Европейския парламент, обаче, това усилие поражда по-конкретно въздействие: за членовете на ЕП, които са участвали в избори и кампании, демокрацията е въпрос от личен характер.