Как функционира пленарната сесия?
Пленарното заседание е важен момент от дейността на Европейския парламент и представлява завършекът на законодателната дейност, осъществена в парламентарните комисии и политическите групи. Пленарното заседание е и мястото, където представителите на гражданите на Европейския съюз - членовете на Европейския парламент - участват във вземането на общностни решения и обосновават позициите си пред Комисията и Съвета.
Дълго време Европейският парламент изпълняваше само функцията на дискусионен форум и консултативен орган.
От момента на избирането му чрез всеобщи преки избори и благодарение на дейността на членовете на Парламента, влиянието му се увеличи и той придоби равноправна с тази на Съвета роля на фактор за съвместно вземане на решения, която се разпростира върху три четвърти от общностното законодателство. Днес в пленарната зала на парламента заседават 705 европейски представители от 27 държави-членки на Европейския съюз, които водят разискванията си на 24 езика. Дейността на членовете на Парламента, длъжностните лица, устните и писмените преводачи е предмет на точни правила, имащи за цел да осигурят ефикасното протичане на заседанието.
Участници в пленарното заседание
Пленарните заседания се председателстват от председателя на Европейския парламент. Четиринадесетте заместник-председатели помагат на председателя на Европейския парламент в изпълнението на тази задача. Председателят открива заседанието с реч или с отдаване на почит в зависимост от актуалната ситуация. Парламентът полага усилия да реагира при наличие на значими актуални събития и не се колебае да измени дневния си ред, за да призове Съюза към действие. В това отношениe влиянието на председателя на Парламента може да бъде от решаващо значение.
По време на заседание председателят дава думата на членовете на Парламента и следи за доброто протичане на обсъжданията. Той или тя ръководи също така гласуванията, поставя на гласуване от членовете на Парламента изменения и законодателни резолюции и установява мнозинството, присъстващо на заседанието. Председателят определя ритъма на гласуване, което на моменти е продължително и сложно.
705-те членове на Европейския парламент в момента заседават в 7 политически групи, които представляват съвкупност от идеологически течения. Някои членове на Парламента не принадлежат към никоя политическа група и се считат за "независими". Политическите групи вземат решение относно въпросите, които ще се обсъждат на пленарно заседание. Те могат също така да внесат изменения в докладите, които се гласуват на пленарно заседание. Членовете на ЕП обаче не могат да бъдат задължени от своята група да гласуват по определен начин.
Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз участват в пленарните заседания с цел да улеснят сътрудничеството между институциите в процеса на вземане на решения. По искане на Европейския парламент представителите на двете институции се приканват също така да направят изявления или да предоставят отчет за дейността си, като отговарят на въпроси, които членовете на ЕП могат да им поставят. Тези обсъждания могат да приключат с гласуване на резолюция.
Подготовката на пленарното заседание, което събира голям брой участници, не може да бъде импровизирана и, следователно, трябва във възможно най-голяма степен да се подчинява на предварително уточнена организация. Дневният ред на пленарното заседание също е точно определен от Съвета на председателите на политически групи.
Същевременно Съветът на председателите на комисии (съставен от председателите на всички постоянни или временни парламентарни комисии) може да отправи препоръки до Председателския съвет относно дейността на комисиите и определянето на дневния ред.
Работа на пленарната сесия
Парламентът се събира на пленарна сесия всеки месец (с изключение на август) в Страсбург в рамките на месечна сесия с продължителност четири дни (от понеделник до четвъртък). Допълнителни месечни сесии се провеждат в Брюксел.. Месечната сесия от своя страна се подразделя на дневни заседания.
Работата по време на пленарна сесия е посветена главно на обсъждания и на гласуване. Единствено текстовете, гласувани по време на пленарно заседание и писмените декларации, подкрепени с подписите на мнозинството от членовете на Парламента, представляват официални документи на Европейския парламент.
Те обхващат различни видове текстове в зависимост от разглежданата тема и приложената законодателна процедура:
- законодателните доклади са текстове, разглеждани от Парламента в рамките на различни законодателни процедури на Общността: процедура за съвместно вземане на решение, одобрение и консултация. Единствено процедурата за съвместно вземане на решение определя на Парламента роля на равностоен със Съвета законодател. Така че някои парламентарни доклади имат повече законодателна "тежест" от други.
- бюджетната процедура: Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз съставляват заедно бюджетния орган на Европейския съюз, който ежегодно определя приходите и разходите на Съюза
- незаконодателните доклади се съставят от Парламента, в рамките на водещата парламентарна комисия, по собствена инициатива. Като приема тези текстове, Парламентът се обръща към другите институции и европейски органи, към националните правителства, както и към трети страни с цел да привлече вниманието им върху определена тема и да предизвика съответната реакция. Тези инициативи, въпреки че не притежават законодателна стойност, се основават на парламентарна легитимност, благодарение на която е възможно Комисията да бъде насърчена да състави предложения.
По време на пленарната сесия Парламентът може да реши да изрази позицията си относно всеки въпрос, който прецени за важен. Парламентът може също така да поиска от Комисията да представи подходящо предложение по въпроси, за които счете, че се нуждаят от изготвяне на общностен акт. Сесията включва освен това време за въпроси, отправени към Съвета и/или Комисията. Обикновено времето за въпроси към Комисията е във вторник, а за въпроси към Съвета в сряда. Въпросите трябва да бъдат предварително представени писмено на председателя на Парламента, който решава относно тяхната допустимост.
Годишният график на сесиите на Европейския парламент се приема всяка година, обикновено през юни, от пленарното заседание по предложение на Съвета на председателите на политически групи. В графика се посочват също седмиците на заседанията на парламентарните комисии и тези на политическите групи. Дневният ред на пленарното заседание посочва дали след декларациите на Съвета, на Комисията, на Европейския съвет и след въпросите с искане за устен отговор до Съвета и до Комисията ще последва гласуване на предложение за резолюция. Обсъждане по случаи на нарушаване на правата на човека, на демокрацията и на правовата държава също така могат да се превърнат в повод за предложение за резолюция.
Протоколът от всяко заседание е документът, в който се отразява протичането на съответното заседание и извършената дейност (внесени документи, обсъждания, гласуване, обяснения на гласуването, назначения и т.н.…) Резултатите от гласуването също се прилагат към протокола.
Пленарното заседание в действие
Време за обсъждане преди вземане на решение
Парламентарен доклад, поставен на гласуване, обикновено преди това е бил предмет на обсъждане, по време на което се изказват Комисията, представителите на политически групи, както и членовете на Парламента. Времето за изказване, което често е твърде кратко, зависи от броя на членовете на ЕП, които са поискали да вземат думата.
За разлика от гласуванията, които често са кратки, обсъжданията продължават понякога няколко часа, в зависимост от броя на членовете на ЕП, които са изразили желание да се изкажат. Членовете на Парламента най-често се изказват на родния си език, като изказванията им на заседанието се превеждат симултанно от устни преводачи на другите официални езици на Съюза.
В пленарната зала времето за изказвания се разпределя съгласно следните критерии : първата част се разпределя поравно между всички политически групи, след което втората част се разпределя пропорционално на общия брой на техните членове. Членовете на ЕП, които искат думата, се записват в списък на ораторите, където се определя ред в зависимост от числената значимост на тяхната група. Въпреки това думата може да бъде дадена с предимство на докладчиците на водещата комисия или на подпомагащите комисии.
Освен това членовете на Парламента редовно посрещат в пленарната зала множество изтъкнати личности, сред които държавни глави, които обикновено се посрещат на тържествено заседание.
В 12 часа на обяд - маратон за гласуване
Гласуванията обикновено се провеждат към обяд. Поддържа се постоянно бърз ритъм: понякога членовете на Парламента гласуват стотици изменения.
По време на гласуването на парламентарен доклад или на резолюция, членовете на ЕП могат да променят текста, който им е представен чрез изменения. Те могат да имат за цел да заличат, да преформулират, да заменят или да обогатят съдържанието на разглеждания текст. Членовете на ЕП гласуват първоначално всяко изменение, взето поотделно, преди да гласуват в цялост текста с внесените в него изменения.
Най-често членовете на ЕП гласуват с вдигане на ръка, като председателстващият заседанието констатира мнозинството. В случай на съмнение, председателят може да поиска електронно преброяване, за да получи по-точни резултати. Членовете на ЕП трябва да гласуват поименно, ако дадена политическа група или най-малко 38 членове на ЕП са внесли молба в този смисъл в навечерието на гласуването. В този случай личното гласуване на всеки член на ЕП се записва, за да бъде след това оповестено публично, в приложение към протокола, освен ако не е било внесено и искане за провеждане на тайно гласуване.
В рамките на пленарното заседание Парламентът най-често взема решения с абсолютно мнозинство на подадените гласове. Кворумът (минималният брой членове на ЕП, които трябва да присъстват, за да бъде действителен резултатът от гласуването) е постигнат, когато една трета от членовете на ЕП присъстват в пленарната зала. Ако председателят, по искане на най-малко 38 членове на ЕП, установи, че това условие на е спазено, гласуването се отлага за следващото заседание.
Комисията може да изрази позицията си относно резултата от гласуването и да представи заключенията си. В края на времето за гласуване членовете на ЕП, които изразят желание, могат отново да вземат думата, за да пристъпят към обяснения на вота и да представят своя анализ, да обяснят своя избор и този на своята група.